Решение № 715 от 22.01.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 715

Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар В. П. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 2760 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците ЗМ/ и чл.

145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Американ Вайкъл

Експорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя И.Ч., чрез адв.К.,***, срещу Решение с рег. № 32-535532/29.08.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе при Агенция "Митници" /АМ/, с което по митническа декларация MRN 21BG004205013625R2/11.05.2021г. е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обращение и са установени за досъбиране публични задължения за мито в размер на 794,10 лв. и ДДС в размер на 1747,01 лв., ведно с начислена лихва за забава считано от датата на възникване на задължението – 11.05.2021г. до датата на уведомяването и за периода, следващ определения в решението срок по чл.108, пар.1 от МКС до датата на ефективното плащане.

Според жалбоподателя, решението е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че мотивите на ответния орган се базират на данни, съдържащи се в писмо на служба за митнически и граничен контрол на САЩ, с които не е запознат. Сочи, че от справката на САЩ не става ясно какъв е методът на определяне на посочената в същата цена на автомобила от 6175 щ.д. Жалбоподателя сочи, че е представил доказателства за действителна стойност на автомобила и за реално извършено плащане по сделката. Твърди, че материалната доказателствена сила на писмото от департамента на САЩ се простира единствено върху факта, че износителят е декларирал в страната на износ посочената стойност, но не и че така декларираната стойност е реално уговорена, респективно заплатена. Иска се отмяна на решението в неговата цялост. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К. поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция Митница Русе, чрез писмено становище на процесуалния си представител юриск.

Юриев (пълномощно на лист 104), оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта:

Жалбата е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното решение. Оспореният административен акт е връчен на управителя на дружеството жалбоподател на 17.10.2023г. (лист 30), а жалбата е подадена чрез органа на 31.10.2023г., т.е. в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, 14-дневен срок от съобщаването на акта.

Изложеното налага извод за допустимост на жалбата.

Съдът намира за установено, следното от фактическа страна:

На 11.05.2021 г. с митническа декларация MRN

21BG004205013625R2/11.05.2021г. (лист 37 и сл.) дружеството жалбоподател е декларирало стока под митнически режим „допускане за свободно обращение“ - употребяван лек автомобил, марка Мерцедес; модел: Е350; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20110102; цвят: бял; раб. обем: 3500 куб.см.; мощност: 292 HPDIN; шаси: WDDHF*****, код на стоката по Комбинираната номенклатура 87032390; държава на износ САЩ, нетна маса - 1735 кг., декларирана митническа стойност в размер на 2769,14 лв. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 3/1 „Износител“ ГЛОБЪЛ АУТО ЕЧАНГЕ ЛЛС, ЛОНГВООД, държава US; в ел. д. № 5/15 "Код на държавата на произход“ – US Съединени американски щати; в ел. д. № 4/1 "наименование на местонахождението" — ЛОНГВООД; в ел. д. № 4/16 "метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.

70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" – 1300.00; в ел. д.

№ 4/10 "Валута" –USD; в ел. д № 4/9 "Добавяния и приспадания" :код АК- Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 651,56; код ВА - Разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – 250,00 и код FF – Транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на стоките в страната – 250. 00.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация са приложени: търговска фактура (invoice) №3432 от 16.03.2021г. (лист 43 на английски език и на лист 89 в превод), която включва цената на автомобила 1300 USD и разходи за международен транспорт 400

USD; талон за превозно средство (лист 44-45 на английски и на лист 90-91 в превод); коносамент № IMPL/0914/04/21 L2 (лист 46 на английски език и лист 85 в превод); уведомително писмо от получаващия спедитор „Фрилайн“ ООД от

29.04.2021г. (лист 47); и декларация за транзит (Т1) МРН: 21BG00200220270960/05.05.2021г.

На основание 48 от МК и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ след идентифициран риск на декларирани на занижени стойности употребявани ППС, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в

Република България, е осъществена последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешно сигурност чрез Посолството на САЩ в гр.София. С получено в ЦМУ писмо рег. № 32-392442 от 15.11.2022 г. (лист 49 на английски език и лист 84 в превод), са представени сканирани документи, представляващи електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, съдържащи данни за превозните средства декларирани за износ от САЩ. С писмо № 32-411079/28.11.2022 г. на Директор Дирекция МРР, е уведомен Директор ТД Митница Русе за представените от САЩ данни. Според Електронна информация за износ EEI с ITN X***** и XTN ***** съдържаща данни за износната цена на процесния автомобил, декларираната цена е в размер на 6175 USD (лист 53).

До оспорващия е изпратено писмо със съобщение по смисъла на член 22, пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, рег. № 32-179442/12.05.2023 г. (лист 59-61), в което е посочено, че предстои издаване на решение на Директор ТД Митница Русе, с което ще се определи нов размер на митническата стойност за стоката по процесната митническа декларация и са изложени мотивите, на които ще се основава решението, като е указана възможността за изразяване на становище. По делото е приложено известие за доставка (лист 62), съгласно което писмото е непотърсено.

С писмо № 32-227492/16.06.2023г. до ТД Митница Пловдив е изпратено писмо 32-179442/12.05.2023 г. и съобщение

№ 32-226630/16.06.2023г. за връчване на съобщение на основание чл.18а, ал.9 от АПК. Видно от приложеното Съобщение по чл. 18а, ал. 9 от АПК дружеството е уведомено, че може да се запознае със съдържанието на посоченото писмо, тъй като не е можело това писмо да бъде връчено лично (лист 67).

ТД Митница Пловдив е уведомила ТД Митница Русе, че съобщение № 32-226630/16.06.2023г. е поставено на входната врата на ап.93 на посочения адрес на 05.07.2023г. (лист 68-69).

С оспореното Решение рег. № 32-535532/29.08.2023г., Директорът на ТД Митница Русе, отказал да приеме декларираната митническа стойност за стоката описана в митническа декларация MRN 21BG004205013625R2/ 11.05.2021г.; определил нов размер на митническата стойност на стоката в размер на 10 710,08 лева; коригирал изрично посочени елементи по МД и определил основа за изчисляване на вземането; задължил „Американ Вайкъл Експорт“ ООД да доплати определените нови задължения за мито в размер на 794,10 лв. и ДДС в размер на 1747,01 лв., ведно с начислена лихва за забава считано от датата на възникване на задължението – 11.05.2021г. до датата на уведомяването и за периода, следващ определения в решението срок по чл.108, пар.1 от МКС до датата на ефективното плащане.

Като правно основание за издаване в оспорения административен акт е посочено: чл. 29 във вр. с чл. 22, чл. 48, чл. 70, чл. 71, пар. 1, буква д), чл.77, пар.1 във вр.чл. 85, пар. 1, чл.

101, пар. 1 във вр. с чл.

102 от МКС ,чл. 138, пар. 3 и чл. 140 от РИ, чл. 19, ал. 1 от ЗМ, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗЗД и чл. 59 от АПК.

В мотивите си ответния орган се е позовал на електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана и е посочил, че съгласно данните от EEI и документите, представени при митническото оформяне на автомобила, е установена връзка между лицето, посочено като износи тел в ЕEI - Global Auto Exchange LLC, и вносителя/получателя по МД - „Американ Вайкъл Експорт“ ООД, доказваща продажбата на превозното средство за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, респективно в Република България. Направил е извод, че възникват основателни съмнения, че продажната стойност ма автомобила е по-висока от декларираната стойност в ЕД 4/14 „Цена на стоката“ в МД MRN 21BG004205013625R2, респективно че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, параграф 1 от МКС. Именно въз основа на данните за износната цена на автомобила ответния орган определил нов размер на митническата стойност на стоката в размер на 10 710,08 лева.

В хода на съдебното производство административният орган представи заверени преводи на документи част от административната преписка (лист 84-91).

От страна на жалбоподателя са представени и приети по делото: митническа декларация, фактура, справка от банкиране.

При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5, т.39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22 §4, §5, §6 и §7, чл.23 §3 и чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че в случая оспореното от Директора на ТД Митница Русе решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия.

Оспореното решение е в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22 §7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.