Решение № 866 от 23.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500911 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение №341/31.01.2024г. по гр. д. №71/2023г. на ВРС , 14ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца Ж. А. П., ЕГН**********, сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, предл.5, вр.чл.18, ал.1 от НК с постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2020г. по ДП №2367 по опис за 2020г. на 4-то РУП при ОД на МВР Варна, за което е оправдан с влязла в сила на 14.07.2022г. присъда №14 от 02.03.2022г., постановена по НОХД №729/2021г. на Окръжен съд Варна, потвърдена с Решение №99/22.6.2022г. по ВНОХД №118/2022г. на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва за забава върху главницата от влизане в сила на присъдата – 14.07.2022г. до окончателно изплащане на сумата, както и за разноски съобразно осъдителната част.

Във въззивната жалба на се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Не са събрани доказателства, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди или ако е търпял, те да са били пряк резултат от повдигнатото му обвинение. Няма медицински данни за влошаване здравословното състояние на П., в това число и като резултат от 1 обвинението,а свидетелските показания са недостатъчни в тази връзка. Не са налице и доказателства за уронване доброто име на обвиняемия или поне за съпричастността на ПРБ към това. Преживяванията на близки на обвиненото лице са ирелевантни по ЗОДОВ. По ДП и НОХД не са били извършвани много действия с привлеченото лице. П. е имал и предходни осъждания, които не са били взети предвид като харектеристична информация. Евентуално счита присъденото от ВРС обезщетение за прекомерно по размер според критерия по чл.52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от РС размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и за съдебни разноски за пред ВОС, които искания поддържа и в о.с.з.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Ж. А. П., ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Прокуратурата на Република България за сумите:

- 8 000лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, предл.5, вр.чл.18, ал.1 от НК с постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2020г. по ДП №2367 по описа за 2020г. на 4-то РУП при ОД на МВР Варна, за което е оправдан с влязла в сила на 14.07.2022г. присъда №14 от 02.03.2022г., постановена по НОХД №729/2021г. на Окръжен съд Варна, потвърдена с Решение №99/22.6.2022г. по ВНОХД №118/2022г. на Апелативен съд Варна,

- законната лихва за забава върху обезщетението от влизане в сила на оправдателната присъда - 14.07.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 13.10.2020г. бил привлечен като обвиняем по ДП №2367/2020г. на 4-то РУП при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.354а, ал.1, предл.5, вр. чл.18, ал.1 от НК (че на дата 10.10.2020г. в ЗО-Раделна, чрез друг фактически извършител, направил опит да разпространи хероин с тегло 9.83гр., разделен в 12 пликчета, като опитът останал недовършен). След привличането обвиняемият бил разпитан, била му взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ 1500лв. и били извършени процесуални действия с негово участие (разпознавания, експертизи и други).

2

Твърди още, че въз основа на данните от ДП на Ж. А. П. било повдигнато обвинение от ВОП за горепосоченото деяние, по което било образувано НОХД №729/2021г. ВОС. С присъда №14/02.03.2021г. по това дело подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. След протест на ВОП пред Апелативен съд – Варна било образувано ВНОХД №118/2022г. по описа на съда, като с решение №99/22.06.2022г., въззивният съд потвърждил оправдателната присъда. Актът на ВАпС не бил обжалван и влязъл в законна сила на 14.07.2022г.

Ищецът твърди и че НП срещу него е продължило една година и десет месеца, а повдигнато му обвинение било за извършване на тежко по смисъла на НК престъпление, като в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – тревожност, потиснатост, безсъние, световъртежи, нервност, избухливост, накърнено достойнство и добро име, загуба на тегло, страх от осъждане – всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца и преживяното в личен, морален и здравословен, аспекти от ищеца се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер. Моли и за законна лихва върху обезщетението от деня на оправдаване.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. лично и чрез пълномощник поддържа исканията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца като обвиняем по ДП, повдигането на соченото обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по обвинението.

Останалите предпоставки на иска (претърпените вреди, причинната им връзка с обвинението и размера на обезщетението) обаче оспорва, счита ги за недоказани, навежда и следните съображения: Ж. П. е бил осъждан за умишлени престъпления четири пъти във времето, поради което и макар да е бил реабилитиран към 2020г. било ясно, че е лице с трйни престъпни навици и със занижени морални критерии, поради което не може да се приеме, че е имал дорбо име в обществото пред процесното обвинение. Отделно НП приключило в кратки срокове, по отношение на обвиняемия била взета полека мярка за неотклонение, с участието на ищеца не били извършвани значителни действия по ДП, а и ПРБ отговаряла основно за досъдебната фаза на НП. Ищецът бил с нисък образователен ценз и без доказана работа, за да претърпи негативи и в тази насока от обвинението. Сочените негативни изживявания не са доказани, евентуално не е доказано да са пряка последица от обвинението. Размерът на ищцовата претенция е силно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с икономическата обстановка в страната и със съдебната практика в аналогични случаи. Моли за отхвърляне на иска. В о.с.з. поддържа доводите и искането си до съда.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор и се потвърждава от приложеното в оригинал ДП, че: на 13.10.2020г. Ж. П. е бил привлечен като обвиняем по ДП №2367/2020г. на 4-то РУП при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.354а, ал.1, предл.5, вр. чл.18, ал.1 от НК (че на 10.10.2020г. в ЗО-Раделна, чрез друг фактически извършител, направил опит да разпространи хероин с тегло 9.83гр., разделен в 12 пликчета, като опитът останал недовършен). След привличането обвиняемият е бил разпитан и му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1500лв.

Между страните няма спор и се потвърждава от приложеното в оригинал НОХД, ВНОХД още, че: въз основа на данните от ДП на Ж. А. П. е било повдигнато обвинение от ВОП за горепосоченото деяние, по което било образувано НОХД №729/2021г. ВОС. С присъда №14/02.03.2021г. по това дело подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. След протест на ВОП пред Апелативен съд – Варна било образувано ВНОХД №118/2022г. по описа на съда, като с решение №99/22.06.2022г., въззивният съд потвърждил оправдателната присъда. Актът на ВАпС не бил обжалван и влязъл в законна сила на 14.07.2022г.

От приобщеното ДП се изяснява още, че в хода на ДП, с участието на обвиняемия са били извършени следните действия: разпит, предявяване на разследването и участие в три експертизи. От НОХД и ВНОХД е видно, че в о.с.з. пред ВОС и ВАпС подсъдимият се е явявал и се е защитавал лично и чрез пълномощник общо на 7 открити заседания.

От представената електронна справка за съдимост с бюлетините към нея се установява, че Ж. П. е бил осъждан 4 пъти за умишлени деяния по НК към момента на настоящото обвинение, но и че е бил реабилитиран за тях към същия момент.

Показанията на св. И.И. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, отделно като непосредствени за състоянието на ищеца, но в същото време и като донякъде декларативни. От тях се изяснява, че за обвинението през 2020г.

Иванова разбрала по телефона от Ж. П., а на следващия ден адвокатът я уведомл, че трябва да плати 1500лв. гаранция за Ж., което тя направила.

Наказателното производство срещу ищеца приключило след около две години.

През това време той станал нервен, отслабнал, не искал да се говори за нищо с жена си, не й обръщал внимание, не му се занимавало с нищо, не бил добре. В интернет излязла статия, в която пишело, че „Ж.П. от ж.к. „Вл. Варненчик“ ще лежи в затвора за разпространение на наркотици. Въпреки че статията била с инициали, след нея хора от квартала били питали свидетелката: „Абе какво ти има? Проблеми ли имаш? Чуваме това и онова!“. След обвинението на П. се наложило да работи на вулканизатор, тк не можел да отсъства от страната заради делото. Ж. не е търсил лекарска помощ, въпреки че свидетелата предлагала да го заведе, но той й отговарял: „Не ме занимавай!“.

Свидетелката не може да каже дали Ж. се е успокоил към момента.

4

Показанията на св. М.Д. съдът цени като обективни, но като донякъде декларативни за състоянието на ищеца. От тях се изяснява, че на Ж. П. било повдигнато обвинение в края на 2020г. за продажба на наркотици. Свидетелят знае за това „от интернет“, „от познати“ и от жената на Ж., която го помолила за пари за гаранцията. Делото продължило 2 години и през тях Ж. се променил – отслабнал, затворил се в себе си, на работа се карал с хората, държал се поагресивно към другите, а после се затварял и не искал да излиза от стаята си.

А преди бил весел човек. Много негови приятели се отдръпнали от него след статия в интернет за обвинението, макар че в нея били посочени само инициалите на П.. Говорело се и се носели слухове, че Ж. се занимавал с наркотици, което не било вярно. И досега промяната в П. след обвинението била налице.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).

Разпечатката съдържа 40 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/077f6f52-6f08-41b6-9037-b9fcd8ac1729