Решение № 123 от 25.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110204129 по описа за 2021 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Българиан Еър Чартър” ЕАД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 45/16.08.2019г. на началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.51 от ЗЧРБ.

Санкционираното дружество счита наказателното постановление за неправилно, а също и за издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че НП не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а именно-не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Изтъква, че пътничката Жу Д. е омъжена за гражданин на Европейския съюз и е била титуляр на права по разрешение за пребиваване в Германия. Счита, че не е осъществен състава на вмененото на дружеството нарушение. Позовава се на чл.3 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент, като сочи, че пътникът не е преминавал външна граница на държава-членка, а е преминал от една държава-членка в друга и следователно е преминал през вътрешна граница на Европейския съюз. Намира, че се касае за вътрешен полет по смисъла на чл.2 от Регламент (ЕС) 2016/399, като поддържа, че при преминаване на вътрешни граници не се изисква притежаването на виза. Счита и че по силата на Решение №48/27.01.2012г. на Министерски съвет за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи китайската гражданка е имала право да се движи свободно на територията на страната. Сочи, че граничните власти е 1 следвало при необходимост да издадат на пътничката входна виза на място, но такава възможност не й е била предоставена. Намира, че наказващият орган не е съобразил депозираното от дружеството възражение и не е извършил надлежна преценка за неговата основателност. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на изложените основания.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.И. Б. от АК-София, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е препратена до надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Възраженията за местна неподсъдност, изложени в жалбата, са неоснователни. В практиката си ВКС приема категорично, че при нарушения от вида на процесното компетентен да се произнесе по жалбата е районният съд по мястото, до което превозвачът е превозил пътника, без да е проверен за наличието на българска виза. В този смисъл изрично е Определение №42/2013г. на ВКС, I н.о., в което компетентността на съда, в чийто район е бил превозен чужденецът, се обосновава още и с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН. Следователно Районен съд-Варна се явява надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, (респ. –съдът, в района на който най-напред е образувано производството) и е компетентен да се произнесе по жалбата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Въззивното дружество е с предмет на дейност превоз на пътници и товари по редовни и чартърни авиолинии, търговска дейност, ремонт и техническо обслужване на самолети и гражданска самолетообслужваща техника. На 23.06.2019г. дружеството осъществило полет BUC 7116 от гр.Франкфурт до гр.Варна, с който била превозена и китайската гражданка Жу Д. (Zhou Jie). Около 20,43ч. на посочената дата, при извършване на входящ граничен контрол от служители на ГПУ-Летище Варна, същата представила обикновен паспорт, издаден от Китайска народна република с № Е80522621, но не разполагала с виза за влизане и пребиваване 2 в Република България. По отношение лицето бил издаден отказ за влизане в страната и същата не била допусната до територията на Р България. Във връзка с тези констатации на 24.07.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на превозвача за това, че е превозил по въздух чужденеца, като не е изпълнил задължението си да установи наличието на виза или разрешение за пребиваване в документа за пътуване на същия, преди да извърши услугата по превозването му. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил такъв. Впоследствие актът бил предявен на изпълнителния директор на дружеството и бил подписан с обяснения, че лицето е член на семейство на гражданин на държава от ЕС. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от жалбоподателя, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля М. Н. Л., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените копия на докладна записка, Отказ за влизане в страната, титулна страница на паспорт, издаден от КНР, Резервация и хартиен билет, удостоверение за брак и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и 3 обстоятелства, както и съответстват ли те на административнонаказващия орган санкционна норма. приложената от

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България задължава превозвачите, които превозват по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извършат услугата, да установят наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. От своя страна нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ установява изискване към чужденците, които влизат в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, да притежават редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима . В чл.8, ал.1 от ЗЧРБ също се редвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.

Както в акта, така и в издаденото наказателно постановление е посочено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в страната, по силата на Приложение №1 от Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. Посоченият Регламент определя третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Китай изрично е включен в списъка на държавите, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки, съдържащ се в Приложение І, т.1 от Регламента.

Регламентът е непосредствено приложим и нормите му се ползват с директен ефект, поради което за да бъде допусната до територията на Р България, китайската гражданка е следвало да притежава валидно издадена виза. Визата представлява разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит (чл.9 от ЗЧРБ).

Съгласно чл. 9б, ал.1 и ал.2 от ЗЧРБ визата се издава чрез персонализиране на визов стикер по образец на Европейския съюз и се полага в редовен паспорт 4 или в заместващ го редовен документ за пътуване, признат от Република България. От показанията на св.Л. се установява, че китайската гражданка е била превозена до гр.Варна, без да притежава виза, като от страна на въззивното дружество не само не са представени доказателства в различна насока, но и не се твърди такава да е била налична. Следователно превозвачът действително не е изпълнил задължението си преди да извърши превоза на пътничката Жу Д., да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване. За осъщественото бездействие правилно и законосъобразно дружеството е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган надлежно е издирил и приложимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание на основание чл.51 от ЗЧРБ, предвиждащ специално наказание за превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20, какъвто е и разглеждания случай.

Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона, като липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Доводите за липса на нарушение, изложени в жалбата, са неоснователни. Без значение за административнонаказателната отговорност на дружеството е обстоятелството, че пътничката е омъжена за български гражданин и го е придружавала при пътуването. Според чл.8а, ал.2 от ЗЧРБ виза не се изисква, когато чужденец - член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена в Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали или в друга държава - членка на Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския гражданин. От показанията на св.Л. и от приложеното Удостоверение според §5, ал.1, т.2 от Закона за свобода на придвижване на граждани на Европейския съюз, издадено от окръжен управител на окръг Грос-Герау се установява, че китайската гражданка е имала разрешение за пребиваване в Германия като член на семейство на гражданин на ЕС, но срокът му на валидност е изтекъл на 28.03.2019г. и към момента на извършване на превоза същата не е разполагала с валидно такова. Следователно необходимостта от притежаване на виза за допускането на пътничката на територията на страната не е била отпаднала.

Не може да бъде споделено и становището, че пътничката е 5 преминала през вътрешна граница на Европейския съюз, а не през външна такава, а според Регламент на ЕС 2018/1806 изискването за притежаване на виза касае преминаване само на външните граници на държавите-членки. В депозираните от наказващия орган писмени бележки основателни се изтъква, че Република България не е включена в Шенгенското пространство, поради което няма вътрешна граница с държавите, включени в него. Вътрешни полети са само тези, които се изпълняват в рамките на територията на страната, а границите на Р България се явяват външни такива по смисъла на Регламент (ЕО) №562/2006г., поради което пътниците от международните полети подлежат на задължителна гранична проверка и следва да притежават виза, когато са граждани на държава, включена в списъка на държавите, за които се изисква такава.

Разпечатката съдържа 23 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/077eea72-6a66-476a-adb9-20a507c6a60c