Решение № 118 от 03.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Габрово, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200978 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г. Х. П., ЕГН: **********, от гр. Трявна, ул.

„*********” № 68 – чрез адв. Г. Н. от ГАК, против Наказателно постановление № 25-0892-000280/05.05.2025 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са му наложени следните административни наказания:

1/. “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП;

2/. “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП;

3/. “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.2, б. „а“ от ЗДвП;

4/. “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.2, б. „б“ от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание адв. Г. Н. оспорва достоверността на приетата от АНО фактология и отрича неговия подзащитен да е осъществил което и да е от вменените му нарушения. По-конкретно твърди, че Г. П. не е 1 имал обективна възможност да спре и пропусне преминаващите на пешеходната пътека деца, както и че след настъпване на произшествието е спрял на място, но впоследствие си е тръгнал със субективната представа, че няма пострадали лица, респ. няма и нужда от уведомяване или изчакване пристигане на полицейски екип. На последно място намира предпоставки за всички нарушения да се приложи института на чл. 28, ал.1 от ЗАНН и на неговия клиент да се наложат „предупреждения“. Ето защо моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на направените деловодни разноски.

Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която Началника на сектор „Пътна полиция” в съответното ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.

На 28.03.2025 г. около 07:32 ч. Г. П. се движел със собствения си лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № ЕВ 04 38 ВР по бул. „Столетов” в посока ул.

„Райко Даскалов“ в гр. Габрово. Същевременно в близост до № 34В, на надлежно обозначената с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17 пешеходна пътека в посока отляво надясно на движението на жалбоподателя започнали да пресичат малолетните лица Н. и И.Д.. От своя страна при приближаването си до пешеходната пътека Г. П. не преустановил движението си и ударил с предната лява част на своя автомобил двете пресичащи малолетни деца, при което Н. Д. паднал на пътно платно. Случващото се било възприето от изчакващия за осъществяване на ляв завой със своя автомобил свидетел В. П., който незабавно спрял пред пешеходната пътека, което вече бил направил и 2 жалбоподателя. Двамата слезли от автомобилите си, като В. П. попитал децата дали имат нужда от медицинска помощ или желаят да се обади на родителите им, но те отказали и се отправили към намиращото се наблизо тяхно училище.

В. П. също така попитал и водача какво е провокирало инцидента и дали иска да бъде повикана полиция, на което жалбоподателят не отговорил. Малко след това Г. П. и свидетелят В. П. си тръгнали от местопроизшествието, а от своя страна и след като отишли на училище Н. и И.Д. разказали за случилото се на учителката си, която се обадила на баща им К. Д.. Той веднага пристигнал на място и откарал децата си в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, където след преглед бил установен възникнал малък хематом в париеталната област на Н. Д.. В болничното заведение по подаден сигнал пристигнали и полицейските служители Х. М. и Т. К., които след разговор с децата се отправили към местопроизшествието. Там те се запознали със записи от охранителна камера на намиращ се в близост търговски обект, при което възприели механизма на удара и участвалия в него водач. След установяване на неговата самоличност и проведен разговор Г. П. се върнал на бул. „Столетов“ до № 34В в гр. Габрово и в негово присъствие Х. М. и Т. К. съставили План – схема на настъпилото произшествие. Освен това жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 28.03.2025 г. около 07:32 ч. именно той е управлявал лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № ЕВ 04 38 ВР, като въз основа на всички свои констатации двамата полицейски служители съставили против него АУАН серия GA, № 3779466/28.03.2025 г. за нарушения по чл. 119, ал.1, чл. 5, ал.1, т.1, чл. 123, ал.1,т.2, б. „а“ и чл. 123, ал.1,т.2, б. „б“ от ЗДвП. Същият станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Г. П. на 19.05.2025 г., като на 27.05.2025 г. е подадена и настоящата жалба против него.

Съдът разглежда описаната по – горе фактология за категорично установена, като въз основа на нея извежда следните правни изводи: за нарушенията по чл. 119, ал.1 и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП:

И двете според настоящия състав са категорично доказани от редица преки и косвени доказателствени източници, на водещо място от показанията на разпитания като свидетел В. П., пряк очевидец на възникналия инцидент.

Същият ясно посочи, че на 28.03.2025 г. около 07:32 ч. се е намирал в непосредствена близост до пешеходната пътека на бул. „Столетов“ до № 34В в 3 гр. Габрово и е възприел как именно управляваният от Г. П. лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № ЕВ 04 38 ВР със своята предна лява част е ударил правомерно пресичащите малолетни деца Н. и И.Д., първото от които е паднало на пътното платно. Този свидетел прецизно очерта, че не са били налице никакви обекти пречки жалбоподателят да спре и пропусна намиращите се на пешеходната пътека лица, противно на възражението на защитата, доколкото преминаването на друг автомобил преди този на Г. П. естествено не е изключително и непреодолимо за него препятствие. Този свидетел също така недвусмислено заяви, че към този момент настилката е била суха, имало е добра видимост, респ. нямало е отстояща извън възможностите на дееца причина, която да осуети спирането му.

Индиректно абсолютно същата фактология описа и бащата на двете деца и настоящ свидетел К. Д., който предаде пред съда разказаното му от самите тях. Макар и косвено, изцяло идентични с така приетия механизъм за настъпване на инцидента са и възприятията на пристигналите на място полицейски служители Х. М. и Т. К., които са се запознали и с видеозапис от видеокамера на намиращ се наблизо търговски обект. И двамата също заявиха пред съда, че управляваният от Г. П. лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № ЕВ 04 38 ВР не е пропуснал правилно пресичащите Н. и И.Д., вследствие на което ги е ударил със своята предна лява част. Тези свидетели също така са съставили и план-схема на процесното ПТП, в които също е изведено заключение за виновно поведение на жалбоподателя в случая. Също така и авторството на деянието в лицето на Г. П. е безспорно доказан факт, почиващ на собственоръчно попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП и неговите признания. Ето защо и по горните съображения настоящият състав счита и двете вменени на жалбоподателя нарушения за изцяло доказани и обосновано адресирани спрямо Г. П.. Същият доказано на преден план не се е съобразил с императива на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1 , стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая и двете деца вече са били стъпили на надлежно обозначената пешеходна пътека и жалбоподателят е следвало да ги пропусне, което съзнателно не е направил, вследствие на което е реализирал ПТП с причинена 4 лека телесна повреда на Н. Д.. Ето защо и правилно му е наложено и константното предвидено в чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП към процесната дата наказание, а именно “Глоба” в размер на 200 лева. Също така правилно възникналото съприкосновение на управлявания от Г. П. автомобил „Хонда Джаз” с рег. № ЕВ 04 38 ВР с Илиан Д. правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. А в случая е била създадена именно непосредствена опасност за живота и здравето на посоченото малолетно лице, поради което правилно и законосъобразно АНО е санкционирал жалбоподателя с налагане на непроменливо фиксираната в чл.

185 от ЗДвП административна санкция. Отсъстват каквито и да е предпоставки тези две изследвани нарушения да са квалифицират като „маловажни“ по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН, тъй като са абсолютно характерни за вида си и имат достатъчно съществена степен на обществена опасност. А гореизложените съображения мотивират съда да потвърди атакуваното Наказателно постановление в тези му части. за нарушенията по чл. 123, ал.1,т.2, б. „а“ от ЗДвП и чл. 123, ал.1,т.2, б.

„б“ от ЗДвП:

Идентичен правен извод съдът извежда и касателно тези две нарушения, разписващ задължения за всеки участник в ПТП с пострадали хора първо да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и второ - да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В случая безспорно вследствие на инцидента е имало пострадало лице - Н. Д., получил малък хематом в париеталната област. Съдът приема също така и че безусловно жалбоподателят не е изпълнил нито едно от двете цитирани по – горе негови задължения - да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, стъпвайки отново върху показанията на свидетеля – очевидец В. П.. Същият недвусмислено посочи, че веднага след настъпилия на пешеходната пътека удар Г. П. единствено е слязъл от автомобила си, огледал е за щети по него и си е тръгнал. Х. М. и Т. К. също 5 ясно посочиха, че не са устоновили жалбодотеля на място, а се е наложило да го издирват и призовават. Ето защо и по горните съображения и двете изследвани нарушения са категорично доказани от обективна страна.

От субективна гледна точка според съда същите освен това са осъществени при условията на евентуален умисъл, доколкото Г. П. несъмнено е имал обективната възможност да установи, че от настъпилото ПТП има поне едни пострадал, съответно да съобрази поведението си с разпоредбите на чл.

123, ал.1,т.2, б. „а“ и чл. 123, ал.1,т.2, б. „б“ от ЗДвП. Факт е, че и двете участвали в произшествието деца сами са се отдалечили от мястото, но жалбоподателят несъмнено е следвало да прояви ангажираност спрямо тяхното състояние на фона на възрастта им и падането на едното от тях на пътното платно, което е категорична предпоставка за възникване на травма.

Такава също така може да стане видима не веднага, а впоследствие, но това не премахва задълженията на водача по чл. 123, ал.1,т.2, б. „а“ и чл. 123, ал.1,т.2, б. „б“ от ЗДвП. Отделно от това, но далеч не последно по важност, доказано е че единствената проявена загриженост от Г. П. е била дали не са настъпили вреди на автомобила му /“…единствено си гледаше фара дали му е счупен или спукан…“ – свидетеля В. П./, респ. самият деец въобще е игнорирал въпроса има ли пострадали лица и какво е тяхното състояние. Ето защо и по горните съображения според съда Г. П. е имал субективната възможност да установи дали някое от децата не е пострадало и да съобрази последващото си поведение със задълженията си по ЗДвП, вкл. и с тези, вменени му по настоящото дело от АНО, като в случая той категорично не го е направил.