Решение № 138 от 21.05.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Монтана, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500139 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), ЕИК *, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. А., срещу Решение № 14 от 12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 584/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 1-ви състав, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3, във връзка чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че вземането на „Е. П.“ ЕАД към Д. Л., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20187480400976 на частен съдебен изпълнител М.И., с рег. № *, при Окръжен съд-гр. Монтана, образувано по изпълнителен лист от 13.10.2008 г., издаден по ч. гр .д. № 1222/2008 г., на Районен съд-гр. Лом, за сумата от 6657,17 лв. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Със същото дружеството е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на другата страна в размер на 965,72 лв., държавна такса за първоинстанционното производство дължима 1 по сметка на Районен съд-гр. Лом в размер на 266,29 лв. и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Счита се, че районният съд е достигнал до неверни правни изводи относно момента, от който започва да тече давностният срок преди постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че приложимо е не то, а ППВС № 3 от 18.11.1980 г. Излага се, че в случая нова петгодишна давност започва да тече от 20.09.2013 г., на която дата е издадено постановлението за прекратяване на изпълнително дело № 1088/2009 г., който период при липса на активни действия се сочи, че изтича на 20.09.2018 г. За да не бъде погасено по давност вземането се твърди, че на 01.06.2018 г. е подадена молба за образуване на ново изпълнително дело. Накратко се посочват предприетите след този момент действия, с които давността е прекъсвана. Счита се, че последното предприето действие е на 24.08.2022 г., от когато е започнала да тече петгодишната давност.

Въз основа на така изложеното, въззивниковото дружество моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Моли за присъждане на направените както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд разноски. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се претендира адвокатското възнаграждение на въззиваемата, се прави възражение за прекомерност на същото и се иска то да бъде намалено до минимума съобразно наредбата регламентираща това.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Д. Л., не е подала отговор на въззивната жалба.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е 2 допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явява представител на въззивниковото дружество.

Въззиваемата не се явява лично, а се представлява от адвокат Ц., който моли решението на районния съд да бъде потвърдено и прави искане въззивниковото дружество да бъде осъдено на основание чл. 38 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Лом гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба и последващо уточнение към нея, подадена от Д. Л., действаща чрез своя процесуален представител адвокат Д. Ц., в качеството й на ищец, срещу „Е.П.“ ЕАД, в качеството му на ответник. С нея е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК, с правно основание чл.

439 от ГПК за признаване за установено, че вземането на ответниковото дружество по изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег.

№ * и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана, образувано по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1222/2008 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, за сумата от 6657,17 лв. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

С исковата молба и последвалото уточнение към нея ищцата иска да бъде признато за установено, че е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение единствено вземането за главница в размер на 6657,17 лв., а за останалите вземания посочени в изпълнителния лист няма искова претенция. В първоинстанционното производство, един ден след срока предоставен за писмена защита, такава се представя като за първи път едва с нея се въвежда искане да бъде признато за установено, че е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение не само вземането за 3 главница, но и това за лихва за забава в размер на 2083,42 лв. за периода от 01.09.2003 г. до 20.05.2008 г., което се явява преклудирано по време. С оглед на това правилно районният съд не се е произнесъл по него.

В производството доказателства. пред районния съд са събрани писмени

С първоинстанционното съдебно решение № 14 от 12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 584/2023 г., Районен съд-гр. Лом, е признал за установено, че ищцата Д. Л. не дължи на ответниковото дружество „Е.П.“ ЕАД, сума в размер от 6657,17 лв., представляваща погасено по давност вземане, обективирано в изпълнителен лист от 13.10.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 1222/2008 г. на Районен съд-гр. Лом, за която сума е образувано изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана. Със същото решение „Е.П.“ ЕАД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата от 965,72 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА. „Е.П.“ ЕАД е осъдено да заплати и сумата от 266,29 лв., представляваща дължимата държавна такса и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. Монтана е въпросът дали Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС има обратно действие по отношение на първото по ред изпълнително производство, образувано и прекратено преди обявяването на това тълкувателно решение на 26.06.2015 г. и съответно този свързан с обстоятелството дали петгодишният давностен срок по отношение на правото на принудително изпълнение е изтекъл, според твърденията на въззиваемата или е бил прекъсван, както излага въззивниковото дружество.

4

При въззивното доказателства. разглеждане на делото не са събрани нови

Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.

От фактическа страна по делото се установява, че на 13.10.2008 г. в полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД (идентично с „Е. П.“ ЕАД, което е наименованието му понастоящем) е бил издаден изпълнителен лист (л. 51 от първоинстанционното дело) по ч. гр. д. № 1222/2008 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, срещу Д. Л., за осъждането й да заплати на дружеството суми, дължими за ползвана, но незаплатена електрическа енергия. Страните по делото не спорят, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1088/2009 г., по описа на ДСИ при Районен съд-гр.

Лом, което видно от Постановление от 20.09.2013 г. (на гърба на л. 51 от първоинстанционното дело), върху гърба на изпълнителния титул, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 01.06.2018 г. взискателят е подал молба (л. 1 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М. И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана) до частен съдебен изпълнител М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана за образуване на ново изпълнително дело.

Въз основа на молбата, съдържаща единствено искане за образуване на изпълнително дело, и приложения към нея изпълнителен лист от 13.10.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 1222/2008 г. по описа на Районен съд-гр. Лом (л. 2, 3 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана), с Разпореждане от 05.06.2018 г. (л. 11 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана), е образувано второто по ред изпълнително дело № 976/2018 г. В акта за образуване на изпълнителното производство, изрично в т. 7 от него, е посочено, че е налице отказ от възлагане на правата по чл. 18 от ЗЧСИ, извън събиране на справки, набавяне на документи, книжа и проучване на имущественото състояние на длъжника.

Въз основа на това, по отношение на длъжницата, ЧСИ е изискал различни по вид справки (л. 12, 14 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана). На 31.10.2018 г. е изготвено съобщение за образуване на изпълнително дело (л. 13 от 5 изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М. И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана), което по своето съдържание представлява покана за доброволно изпълнение, получено от длъжницата на 06.11.2018 г. (на гърба на л. 14 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана).

На 04.11.2019 г. взискателят е подал молба (л. 15 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М. И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана) с искане да бъдат предприети различни изпълнителни действия (налагане на запори на банковите сметки на длъжницата, налагане на запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсията на длъжницата, налагане на възбрана на притежаваните от длъжницата недвижими имоти и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжницата).

Н а 05.11.2019 г. ЧСИ с разпореждане (л. 24 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана) е изискал извършване на множество справки, а съгласно т. 4 от него е насрочил опис на секвестируемите движими вещи в дома на длъжницата на 09.12.2019 г. от 11:30 ч. Същевременно, видно от призовка за принудително изпълнение (л. 29 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана), длъжницата е уведомена, че този опис ще се състои на 09.12.2020 г. от 11:30 ч.

На 19.10.2020 г. от ЧСИ е подадена молба (л. 34, 35 от изпълнително дело № 976/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № *и район на действие Окръжен съд-гр. Монтана) до Службата по вписванията-гр. *, за вписване на възбрана върху от недвижим имот на длъжницата намиращ се в гр. *, с идентификатор № *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-185/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. *, ул. „*“ № *, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № *с предназначение на жилищна сграда, еднофамилна, с 1 етаж и застроена площ 118 кв. м. Видно от печата върху молбата за налагане на възбрана и с оглед на конститутивното действие на вписването на възбраната върху имоти (арг. чл. 452, ал. 2 и чл. 453 от ГПК) същият акт е вписан в книгите за вписване на 30.10.2020 г.