Решение № 972 от 10.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Сливен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230105801 по описа за 2024 година

Предявени са положително установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество суми по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В молбата си ищцовата банка твърди, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 044СС-R-000223/18.09.2008 г. за кредитен лимит 1000 лв. със срок на погасяване 18.09.2010 г. с опция за автоматично подновяване при условия предвидени в ОУ. Твърдят, че последното автоматично удължаване на срока е до 18.09.2024 г. Молят да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че към 26.06.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл.

417) ответницата дължи сумата от 1200.81 лв. включваща главница 1000 лв., законна лихва, считано от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на дълга и възнаградителна лихва 99.72 лв. по договора за кредитна карта, считано от 19.01.2024 г. до 09.06.2024 г. и 34,96 лв. наказателна лихва за забава по т. 9 от Договора за кредитна карта от 06.02.2024 г. до 09.06.2024 г. вкл. и 6.13 лв. законна лихва от 10.юни 2024 г. до 25.06.2024 г. и 60 лв. разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит. Молят да се постанови изричен диспозитив, с който да се осъди ответницата да плати направените разноски в заповедното производство в размер на 71,25 лв. и претендират разноски по настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение 300 лв. и държавна такса 175 лв.

1

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител. Счита иска за допустим, а исковата молба нередовна, тъй като счита, че не е индивидуализирано спорното право, тъй като липсват конкретика на някой факти, от които произтича петитума. По основателността намира, че иска е неоснователен и недоказан по основание и размер. Изтъква възражения, че в автоматичното продължаване на срока за ползване и погасяване на кредитния лимит овърдрафт не се съдържали никакви данни и доказателства, за да се установи, че такова действително е сключено. Освен това няма данни овърдрафта да е бил обслужван редовно, поради което намира твърдението, че на 19.01.2024 г. ответницата е изпаднала в забава не е доказано. Освен това намира че никъде в исковата молба не е посочено какъв е размера на минималните погасителни вноски, нито какъв е размера на задължението към 05.05.2024 г. и кой е факта, от който считат че е настъпил падежа на дължимостта на вноските, т.е. кога е настъпила падежната изискуемост. Освен това липсват твърдения дали е издадена кредитна карта с номер и сметка и др. Правят възражение за недействителност на договора за кредит – овърдрафт на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, ал. 2 от ЗПК.

Изтъква обстоятелства, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като шрифта не отговаря на изискванията да е не по-малък от 12. Освен това счита, че не е налице установената форма за действителност на потребителския кредит писмена, да са написани на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт – не по-малък от 12 в два екземпляра за всяка от страните, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Затова счита, че договора за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.10, ал. 1от ЗПК. В тази връзка моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовата банка се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковата претенция. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се от назначения особен представител, който моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото се установи, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 044СС-R000223/18.09.2008 г. за кредитен лимит 1000 лв. със срок на погасяване 18.09.2010 г. с опция за автоматично подновяване при условия предвидени в ОУ. Последното автоматично удължаване на срока е до 18.09.2024 г.

Безспорно е, че ответникът е получил кредитната карта с чип на 218.09.2008 г., а на 18.09.2010 г. е подновена, тъй като е с опция за автоматично подноняване при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Последното автоматично удължаване на срока за ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) е до 18.09.2024 г.

2

Видно е, че ответникът е декларирал че е запознат с Общите условия на ПИБ АД за издаване на револвиращи международни карти с чип, включително с нивата на лимитите и с Тарифата за таксите и комисионните на банката.

От приобщеното заповедно производство се установи, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 26.06.2024 г., за което е образувано ч.гр.д. № 3275/2024 г. по описа на СлРС. Издадена е Заповед за незабавно изпълнение № 1920/27.06.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От приетото доказателство по делото – Писмо от ЧСИ П. Георгиев, адресирано до ответницата И., с което е поканена в 1 месечен срок от получаването на съображението да заплати доброволно всички просрочени по договора за кредитна карта задължения, които към 03.09.2024 г. възлизат общо на сумата от 6630,04 лева, като е наложен запор и възбрана върху лек автомобил Пежо и още един лек автомобил Фолксфаген Венто, като в случай, че не плати просрочените задължения се обявяват за предсрочно изискуеми по договора за кредитната карта.

Лицето не е получило Поканата за доброволно изпълнение, след което е предявен установителния иск от ищцовата банка.

Не е спорно, че кредитът (овърдрафт) е в просрочие, считано от 19.01.2024 г., тъй като не са били изплатени пет минимални погасителни вноски с падежи: 05.02., 05.03., 05.04, 05.05. и 05.06.2024 г Видно от Общите условия, които са неразделна част от сключения договор по силата на т. 13.1.1 банката е обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на банковия кредит.

Аргумента, че ответника не знае за съществуването на Общите условия или не са прочетени в конкретния случай са без доказателство, тъй като в т. 11 в Договора за издаване на револвиращата международна кредитна карта с чип е записано, че с подписване на договора титуляра декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и тарифата на банката и приема, че същите имат отношения при уреждане на отношенията между кредитополучателя и банката.

Освен това, съдът счита, че не е спорно, че Договорът за кредитна карта е сключен при условията на чл.298, ал.1 от Търговския закон като с подписването му, Титулярят е потвърдил, че са му предоставени и е запознат с Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD И VISA (по-долу за краткост „Общите условия"), Тарифата за такси и комисиони и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на договора.

По силата на т.5 от Договора за кредитна карта, Титулярят е бил длъжен да погасява усвоената част от Кредитния лимит (от овърдрафта) в сроковете и по начина, договорени в Общите условия.

3

Не е спорен размера на сумите и по делото не е направено доказателствено искане за допускане на съдебно икономическо заключение, което да преизчисли сумите, поради което съдът приема, че сумите са посочени като параметри в заповедта, както следва: сумата 1000,00 лева /хиляда лева/, представляваща главница по Договор издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №044СС-R-000223/18.09.2008 г., сключен между „ПИБ“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 99,72 лева /деветдесет и девет лева седемдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по т.7 от договора за кредитна карта, дължима за периода 19.01.2024 г. 09.06.2024 г., сумата 34,96 лева /тридесет и четири лева деветдесет и шест стотинки/, представляваща наказателна лихва за забава по т.9 от договора за кредитна карта, дължима за периода 06.02.2024 г. до 09.06.2024 г., сумата 6,13 лева /шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща законна лихва от 10.06.2024 г. до 25.06.2024 г., сумата 60,00 лева /шестдесет лева/, представляваща начислени разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, сумата 71,25 лева /седемдесет и един лева двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.

От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебнотехническа експертиза се установява, че текстът по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 044СС-R-000223/18.09.2008 г. е изписан на шрифт Times New Roman с размер на шрифта № 12 pt според изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Няма данни за наличие на приложени анекси.

Текстът на Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване на ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa предоставени от ищцовото дружество е 8pt и е от типа Times New Roman, намиращи се в един от компютрите на ищцовото дружество, който са предоставили на вещото лице.

Този размер не отговаря на законовото изискване по чл. 10, ал. 2 от ЗПК за минимален размер от 12 пункта в Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 4

ГПК по ч.гр.д. № 3275/2024 г. по описа на СлРС, срещу А. Д. И..

В указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид което настоящата претенция по чл.422 ГПК, следователно иска се явява допустим.

Съдът след като обсъди релевираните от назначения особен представител на ответника възражения за недействителност на процесния договор, поради противоречие с нормите на ЗПК, а в условията на евентуалност – за нищожност на негови клаузи поради неравноправност по смисъла на ЗЗП.

Относно наведеното възражение за недействителност на сключения между банката и ответника договор за банков кредит, но считам наведените в отговора на исковата молба, съдът счита, че са напълно неоснователни и недоказани.

Възражението за недействителност на Общите условия към договора за кредит, поради неспазен размер на шрифта, а именно: не по-малък от 12. В конкретния случай сключения между Банката и ответницата, договор за кредитна карта се прилагат разпоредбите на отменения Закон за потребителския кредит (обн., ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006г. до 11.05.2010г.)

Законодателят е предвидил в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия ЗПК, че действащият ЗПК, не се прилага за договорите за потребителски кредит, които са сключени преди датата на влизането му в сила - 12.05.2010г., а процесният договор за кредитна карта е сключен на 18.09.2008г., когато в сила е бил отменения ЗПК, поради което по отношение на него е приложим отмененият ЗПК.

От друга страна чл. 6. (2) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора, което всъщност е условие за действителност на процесния договор и ОУ. Тъй като изискването за размерна шрифта - да не по-малък от 12 е в сила от 23.07.2014г., то съдът счита, че в подписания между страните Договор за кредит са посочени всички необходими елементи, съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗПК, действащ към 2008 г. /отм. /. Следователно процесния договор съдържа задължително информация за: - горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне; - условията за ползване и връщане на кредита; - Годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни.