Решение № 242 от 09.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000295 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на К. В. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своите родители В. Т. Д. и В. Н. В., с.Неофит Рилски, общ.Ветрино, обл.Варна, чрез адв.Р. М. от САК, срещу решение №60/16.02.2025г., постановено по т.дело №157/2024г. на ОС – Варна, с което е бил отхвърлен изцяло искът на ищеца за заплащане от страна на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на брата на ищеца – Н В. Т., починал на 09.02.2021г. при ПТП на главен път I -2, между гр.Девня и с.Неофит Рилски, като пътник в л.а.Пежо 307, управляван от водача Д С, без правоспособност и след употреба на алкохол, с превишена скорост.

В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Въззивникът счита, че по делото са установени всички елементи на деликта, съотв. отговорността на застрахователя за обезщетяване на понесените от ищеца преки вреди, на основание чл.432 КЗ. Излага, че в случая не се оспорва като установена с влязла в сила присъда, вината на водача на автомобила, в който е пътувал брат му, за настъпилото ПТП – присъда по НОХД №226/2022г. по описа на ВОС. Твърдят се обхванати от обективните предели на присъдата относими към основателността на прекия иск обстоятелства.

Твърди се, че възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия не е установено пълно и главно по делото, доколкото експертизата е посочила, че смъртта на пътника в автомобила би настъпила и при използване на предпазен колан. Счита, че съдът неправилно е приел за неустановена материалната легитимация на ищеца по иска с правно 1 основание чл.432 КЗ. В тази връзка въззивникът счита, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че не е установена и доказана силната емоционална връзка между починалия Н Т. и ищеца/негов брат/. Твърди се напротив, че по делото е установено изключително по интензитет и продължителност страдание на ищеца, обусловено именно от загубата на неговия по-голям брат. Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните свидетелски показания, поради което е достигнал до погрешни изводи. Твърди, че между двамата братя е имало изградена силна емоционална връзка, която надхвърля обичайните отношения в този кръг родство. Във взаимоотношенията между двамата братя починалото лице е било със статут на родител и ментор. Цитират се свидетелските показания, които установяват пряко тези отношения. Посредством експертизите била установена и понесена от ищеца психотравма. /СПхЕ и СПхтЕ/ Акцентира се на голямата възрастова разлика между двамата братя и изградените между тях отношения наподобяващи тези между баща и дете. Въззивникът твърди, че всички възлови за позицията му обстоятелства са били главно и пълно установени по делото. Твърди, че съдът не е формирал правните си изводи като логически резултат от анализ на всички събрани доказателства, което счита за процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт.

Обжалва частично решението, до размера на 50 000 лева от общо заявена искова претенция за 100 000 лева, ведно със законните лихви, считано от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Поддържа се довод, че при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът следва да държи сметка и за общественоикономическите условия в страната към момента на инцидента ведно с лимитите на застрахователна отговорност. Посочва се неизчерпателно съдебна практика по сходни случаи. Претендира се уважаване на жалбата, отмяна на решението на ВОС и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на от 50 000 лева. Претендира се възнаграждение за адвокатска правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв. както и съответна промяна на решението в частта за разноските.

С допълнителна молба въззивникът уточнява, че не претендира изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, а претендира единствено съобразяване на разпределението им съобразно резултата от обжалването.

В срока по чл.263 ГПК застрахователят ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, чрез адв.Д.С., оспорва основателността на жалбата. Претендира потвърждаване на съдебното решение. Акцентира на личната безотговорност на пострадалия Н Т., избрал да пътува в автомобила на водач, който бил видимо пиян, нямал СУМПС, а освен това пострадалият е пътувал и без предпазен колан. Излага, че съдът е извършил коректна преценка на съществувалите отношения между починалия и неговия брат като е заключил въз основа на всички събрани доказателства, че техните взаимоотношения не са надхвърляли обичайните за този кръг родственици. /цит. се относима съдебна практика/ Счита, че съдът правилно е мотивирал акта си с липса на данни за конкретни житейски ситуации, които да са провокирали особена близост между двамата братя. Твърди, че поведението на пострадалия е в пряка причинно -следствена връзка с претърпените поради съзнателно поет непремерен риск вреди, а така и поради липсата на поставен предпазен колан в автомобила.

При преценка допустимостта на производството и редовността на въззивната жалба въззивният състав констатира, че същата е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител. Жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния съд. С жалбата не се правят нови доказателствени искания и не се въвеждат нови фактически твърдения и доводи.

Въззивникът поддържа в съдебно заседание жалбата си чрез преупълномощения адв.П.

Насрещната страна, представлявана от адв.Г, оспорва основателността на жалбата.

2

Контролиращата страна ДСП- гр.Провадия, не изпраща представител и не изразява становище. Изразената в първа инстанция позиция е в интерес на непълнолетния.

За да се произнесе по жалбата въззивният съд съобрази, че производството е образувано по искова молба на К. В. Д. със съгласието на неговите родители В.Д. и В.В., срещу застрахователното дружество ДаллБогг: Живот и здраве АД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000 лева /първоначално предявен за 50 000 лева/, обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца в качеството му на брат на загиналия при ПТП на 09.02.2021г. Н В. Т.. В исковата молба се твърди, че ищецът е брат на починалото лице, който търпи от смъртта му, силни болки и страдания. Твърди, че поголемият брат – Н Т. е починал при процесното произшествие, причинено от водача на Пежо 307 Д С, като пострадалият е бил пасажер в автомобила. Твърди се влязла в сила присъда по НОХД №226/2022г. по описа на ВОС, с която за виновен за процесното ПТП е признат водачът Д Й С, управлявал автомобил с прекратена регистрация №В 2174 ТС, с поставени регистрационни табели В 0016 РС на друго превозно средство, нарушил правилата за движение съгласно чл.20 и чл.21 от ЗДвП, което деяние е извършено в пияно състояние и без правоспособност на водача. Твърди се, че двамата братя са израснали заедно в едно домакинство като са били свързани от обич и дълбока привързаност. По-големият брат бил пример за подражание и покровител на ищеца, опора и съветник в живота му.

Между двамата била изградена силна духовна и емоционална връзка. Ищецът твърди, че понесъл изключително тежко загубата на своя брат – страдал от безсъние и безпокойство, нямал желание за нищо, сринал се психически, изолирал се от средата си, изпаднал в депресия. Твърди, че това състояние не е отшумяло, а напротив, намира че същото се задълбочава и променя завинаги начина му на живот.

Въведени са твърдения за наличие на валидна към датата на ПТП застраховка на гражданската отговорност на водача на процесното МПС, сключена с ответното дружество.

Твърди се спазване изискването за уведомяване на застрахователя съгласно чл.380 КЗ, считано от 07.07.22г. и липса на определено обезщетение в предвидения от закона срок, което обуславя интереса от упражнения пряк иск. В хода на производството е било направено увеличение размера на иска от 50 000 лева 100 000 лева, допуснато с определение по в.ч.т.дело №548/2024г. по описа на Апелативен съд -Варна. Претендират се и законните лихви, считано от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението съгл.чл.493 вр.чл.429, ал.2 КЗ.

В срока за отговор е постъпило становище на ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, в което застрахователят оспорва предявения иск по основание и размер като възразява, че не следва да отговаря за произтеклите от смъртта на Т. вреди, тъй като пострадалият сам е поставил живота си в риск, тъй като е знаел, че водачът на автомобила няма правоспособност за управление и е управлявал същия под въздействие на алкохол. Счита, че с качването си в автомобила Н е поел неоправдано висок риск за собствения си живот, поради което е налице съществено съпричиняване на вредите /около 50-60%/. Позовава се на решение, постановено по исковете на родителите на загиналия пътник по т.дело №716/2021г. на ВОС. На следващо място, ответното дружество въвежда още едно възражение за съпричиняване, обусловено от поведението на пострадалия, а именно липсата на ползван предпазен колан, което считат, че също е допринесло за леталния изход. Въз основа на твърденията си за целия състав от действия и бездействия на пострадалия, застрахователят претендира приноса му в размер от поне 80%. Въведени са възражения и относно размера на обезщетението, неговото съответствие с принципа на справедливост и социалноикономическите условия на живот в страната. Оспорват се действително претърпени от ищеца страдания и техния интензитет. Претендира се отхвърляне на иска. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите спрямо процесния автомобил.

3

Ищецът оспорва всички възражения на застрахователя като поддържа исковата си претенция. Съответно, ответникът поддържа въведените с отговора възражения срещу основателността и размера на иска.

Дирекция Социално подпомагане -гр.Провадия е изразила становище в интерес на непълнолетния ищец за основателност на предявения иск с правно основание чл.432 КЗ.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешно убеждение, в рамките на въззивния предмет, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното определение №396/03.07.2025г. по въззивното дело.

Предмет на въззивното производство е постановеното от ОС -Варна решение съобразно очертания с жалбата интерес до размера от 50 000 лева. Доколкото предмет на обжалване е решение, с което искът е бил изцяло отхвърлен, настоящата инстанция дължи да обсъди предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по прекия иск както и материалната легитимация на ищеца.

На първо място, предявеният иск е допустим, тъй като не се спори, че увреденото лице К. Д. е предявило претенция за обезщетяване на вредите във връзка с процесното ПТП пред застрахователя на 07.07.22г., по която не е било определено и изплатено обезщетение.

Не се спори за наличието на валидна застраховка на гражданската отговорност на водача на процесния л.а.Пежо