Решение № 325 от 15.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000328 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалбa подадена от П. Г. П. и М. Р. П., двамата от гр.С., и насрещна въззивна жалба подадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, със седалище гр.София, чрез ю.к. Д., срещу решение № 6/09.03.2022 г., постановено по т.д. № 94/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с което съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ да заплати на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, следните суми: на П. Г. П. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря му Л. П.ова Н., починала на 20.10.2019г., при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с.

Камбурово, общ. Омуртаг, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 27.05.2020г., до окончателното плащане на М. Р. П. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря и Л. П.ова Н., починала на 20.10.2019г., при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с.

Камбурово, общ. Омуртаг, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 27.05.2020г., до окончателното плащане като е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции в следните части: по отношение на П. Г. П. – за разликата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 800 000 лв. , както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за периода от датата на деликта - 20.10.2019г. до 26.05.2020г.; по отношение на М. Р. П. – за разликата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 800 000 лв., както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за периода от датата на деликта - 20.10.2019г. до 26.05.2020г.; предявените от П. Г. П. и М. Р. П., искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди както следва: по 100 000 лв. за всеки от ищците от смъртта на 1 внука им В.Н.В., по 100 000 лв. за всеки от ищците от смъртта на внука им П.Н.В. и по 50 000 лв. за всеки от ищците от смъртта на зет им Н.В.Н., починали на 20.10.2019г. , при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ.

Омуртаг, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Въззивниците П. Г. П. и М. Р. П., чрез адв. К., обжалват първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, намирайки решението за неправилно и необосновано.

Навеждат подробни доводи за наличието на изключително близки отношения и привързаност между ищците и починалите им близки – внуци и зет, обосновавайки с това основателността на исковата претенция. Считат, че в настоящия случай са налице всички основания за обезвъзмездяването им по реда на чл. 52 ЗЗД, позовавайки се на задължителната съдебна практика на ВКС и Пленума на ВС. Считат за неправилен извода на съда, че присъденото обезщетение е съразмерно и справедливо за обезщетяване претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им. Молят съда да отмени решението в обжалваните му части, като постанови друго, с което уважи изцяло предявените искови претенции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД – гр. София, чрез ю.к. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на П. Г. П. и М. Р. П..

С насрещна въззивна жалба въззивникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД – гр. София, чрез ю.к. Д., обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковите претенции и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищците сумите от по 150 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н., починала на 20.10.2019 г., при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020г., до окончателното плащане. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение с подробно изложения съображения за това.

Оспорва се извода за наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при ЗАД Армеец АД водач А.Д., излагайки съображения за отпаднала отговорност за обезвъзмездяване, респ. за отпаднала отговорност на застрахователя, тъй като не е налице деликтно поведение на застрахования при ответното дружество водач. Счита за недоказани твърденията на ищците за претърпени болки и страдания от смъртта на дъщеря им Л. Н..

Намира присъдените обезщетения за несъобразени с нормата на чл. 52 ЗЗД, в т.ч. за съществено завишени. Моли съда да постанови решение, с което да отмни първоинстанционното решение в обжалваната му част, като отхвърли исковите претенции изцяло.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П. Г. П. и М. Р. П., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Считат за правилен ивода на съда за деликтоспособността и установеността на деликтно поведение на застрахования при ответното дружество водач.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие.

Въззивните възражения се отнасят до липса на предпоставките за възникване отговорността на застрахователя, поради липса на виновно поведение от страна на застрахования водач, както и до неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.

2

269, изр.2 ГПК.

От представените като доказателства констативен протокол за ПТП №71/20.10.2019 г. и постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.03.2020 г. на зам.окръжен прокурор при ОП – Търговище се установява, че на 20.10.2019 год. е настъпило ПТП на път ПП-1-4 км на около 150 м. след разклона за с.Камбурово, общ.Омуртаг, причинено от А.Д., управлявал лек автомобил „Рено Каджар” с ДК № СВ 5616 ВА, който поради липса на непрекъснат контрол върху превозното средство е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил челно движещият се там лек автомобил, при което са починали водача Л. П.ова Н. – дъщеря на ищците, пътниците Н.В.Н. - съпруг на водачката и зет на ищците, както и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В. – внуци на ищците.

По жалбата на П. Г. П. и М. Р. П. в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н. и насрещната въззивна жалба на застрахователя:

За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД – наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Тъй като наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смърт на дееца, то посочените по-горе предпоставки на деликтната отговорност, чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор.

Във въззивното производство не се спори, че произшествието е настъпило след като управлявания от застрахованото лице л.а„Рено Каджар” е навлязъл в лентата за насрещно движение, а единствено че в действията на деликвента не е налице противоправност, т.к. се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Поддържа се, че към момента на ПТП, водачът на л.а „Рено Каджар” вече е бил починал и поради това обстоятелство автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение. От заключенията на вещото лице – кардиолог по назначената в първонстанционното производство СМЕ, както и заключението на КСМАТЕ се установява по безспорен начин, че към момента на произшествието, застрахованият водач на л.а Рено Каджар е бил жив и е починал в резултат на поличените от катастрофата травми, а именно травматично- хеморагичният шок, настъпил вследствие на множество травми на главата, гръдния кош, корема и долните крайници, довели до масивни и бързи кръвоизливи. Независимо от констатираните хронични заболявания, вещите лица са категорични, че при аутопсията на тялото на деликвента не са установени остро развили се болестни процеси, обуславящи настъпването на смъртта, както и такива, проявили се непосредствено преди получените травматични увреждания при ПТП. С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че не е налице случайно деяние /чл. 15 НК/, изключващо вината на л.а„Рено Каджар”. Напротив от всички събрани по делото доказателства, включително назначената по делото КСМАТЕ се 3 установява, че е налице противоправност в действията му – нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП навлизане в лентата за насрещно движение и чл.21, ал.1 ЗДвП - управление на ППС със скорост над разрешената.

Като има предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а„Рено Каджар” са налице. При тези обстоятелства и доколкото ответникът е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице условита и за ангажиране на неговата отговорност по чл.432 от КЗ за претърпените от ищците неимуществени вреди, резултат от смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н..

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.