Решение № 247 от 03.06.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Русе, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. А. Г. чрез адв. И. И. АК Русе против Решение № 1710/13.12.2024 г., постановено пo гр. д. 1986/2022 пo oпиca на РPC в частта, в която недв. имот, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор ******** е допуснат до делба при права за Г. А. Г. 1/6 идеална част и за С. А. Г. 5/6 идеални части.

Жалбоподателят намира решението за неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Заема позиция, че част от доказателствата, с които е обосновано решението са приети по недопустим по ГПК ред, а други са обсъдени и възприети от съда по начин, който според жалбоподателя е превратен. Излага подробни съображения за това. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което процесният жилищен имот да бъде допуснат до съдебна делба при права по ½ ид. част за всяка от страните.

В депозирания по реда и в срока по чл. 263 ГПК отговор въззиваемата страна С.

А. Г. чрез адв. Л. П. АК Русе взема становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба по подробно изложени съображения. Претендира решението в 1 обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на разноски по чл. 38 ЗА.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. А. Г. против С. А. Г. иск за делба на недв. имоти, придобити по наследство от общите им наследодатели – техните родители А. С. Г., поч. на ******** г. и М.Г. Г., поч. на ******* г. Според ищеца наследствената маса включва три земеделски имота и един жилищен- апартамент в гр. Р., ж. к. „Д.“ *, ул. „И.п.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, които следва да бъдат допуснати до делба при права по ½ ид. част за всяка от страните.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. Г. заявил, че не възразява досежно имотите, включени в делбената маса, като според него в нея следва да бъде включен още един имот- недв. имот от 500 кв.м., находящ се в Русенското землище, местонст „Папаз дере“. Относно правата на страните възразил единствено по отношение на жилищния недв. имот в гр. Русе, като заявил, че същият следва да бъде допуснат до съдебна делба при права 5/6 ид. части за него и 1/6 ид. част за ищеца, тъй като с нот. акт за покупко-продажба № **, том *, рег. № ****, дело № ***/2021 г. от ******2021 г. на Нотариус Т.К. с район на действие РРС придобил собствените на майка си М. Г. 4/6 ид. части от имота. Нотариалният акт е приобщен към доказателствения материал.

По повод на това ищецът със становище вх. № 30172/29.11.2022 г. оспорил пълномощно със заверен подпис № 2726/28.05.2021 г. и удостоверено съдържание с рег. № ****, том *, рег. № ****, дело № ***/****.2021г., издадено от помощник нотариус Д.З. при Нотариус Т.К. с район на действие РРС, подписано от майка му М.

Г. с твърдения, че същата поради здравословното си състояние не е била в състояние да изрази адекватно воля и да разбере и подпише пълномощно за разпоредителни действия.

Във връзка с това пред районния съд са събрани писмени, гласни доказателства и е изслушана СМЕ.

Св. Д.Т.Д.- Г. – съпруга на Г. Г. изнася данни, че здравословното състояние на свекърва й М. не било добро през 2020, когато с Г. сключили брак. Не излизала от къщи, после паднала за пореден път. Проблемите й били от физиологично и психологично естество. Последният път като паднала свекърва й започнала да не я разпознава, започнала да се губи. Намерили я сутринта. Лекарят казал, че е получила инсулт. Казал, че ще става по-зле, защото имала съдова деменция. Не била ходила в болница за изследвания. Всички се грижели за нея, свидетелката, съпругът й и деверът й. След падането не можела да говори, започнала едва след два месеца, но не й се разбирало всичко. Казвала й, че ходила в комшийката, а тя не можела да се движи.

Св. Н.П.Н. – съсед на М. изнася данни, че познава отдавна нея и съпругът й, знаел че М. имала отрязан пръст от диабета, от който страдала, куцала, но няма 2 наблюдения върху нея през последните две-три години, тъй като не слизала пред блока, след като получила поредния инсулт.

Св. М. Г. – дъщеря на ищеца дава показания, че последните две-три години баба й не била в състояние да се грижи сама за себе си, тъй като имала множество здравословни проблеми- диабет и прекарани три инсулта и не можела да се движи.

Чичо й полагал основните грижи за нея, лично и чрез наети лица. Втората съпруга на баща й идвала един – два пъти да й сменя памперси. Свидетелства, че до последно баба й била с акъла си. Желанието й било апартамента да остане за чичо й. Не желаела бащата на свидетелката да го получи, защото се страхувала какво ще направи. Това нейно желание било ясно няколко месеца преди да си отиде.

Св. И.Д. дава показания, че била наета от С. Г. да гледа майка му от м. април, 2021 г. до смъртта й, общо четири месеца. Свидетелства, че двете разговаряли по различни теми, М. разсъждавала добре, ръцете й били подвижни. Всичко й било наред, била на легло, но говорела. Не можела да пише. Нямало ден, в който да не я познае, искала свидетелката да стои при нея да си говорят, не искала тя да си тръгва. Освен свидетелката грижи за майка си полагал С.. Виждала два пъти снаха му да идва следобяд.

Св. Х. В. – съсед на ответника дава показания, че С. се грижел за майка си докато почине, намерил жена да й помага, направил ремонт. Свидетелства, че до последно М. била с акъла си.

Св. С.Н.Г.-Н. дава показания, че съпругът й бил приятел със С.. Ходила в дома му през 2021 г., когато вече М. била на легло. С. я извикал, за да види майка му.

Свидетелства, че тя я познала, говорили си, била сто процента адекватна. Изнася още данни, че основно грижи за майка си полагал С., търсел жена, която да я гледа, търсел лекари.

Св. Е.В.М.- личен лекар на починалата майка на страните изнася данни, че тя дълги години била с високо кръвно налягане, с трудно контролирани стойности.

Въпреки постоянна смяна на медикаменти и консултации със специалисти, последвали усложнения – мозъчен инсулт, тромбоза на артерии на долни крайници и обездвижване. Имала и диабет. Според свидетеля, М. претърпяла неколкократни мозъчни инсулта. Свидетелства още, че последните няколко години състоянието й се влошило- станала трудно подвижна. Обгрижвали я близките й. Предполага, че е имала някакво нарушение в психиката, но до каква степен, не може да определи. Дава показания, че тя била крайно изнервена от живота жена. Патологично изживявала своите заболявания поради загуба на син в по-ранна възраст. Била силно набожна и религиозна. Приемала множество медикаменти. Била силно зависима от близките си.

Последната година-две никъде не можела да се придвижва самостоятелно.

Свидетелства, че С. го водил у тях да преглежда майка му.

3

Като свидетели са разпитани нотариусът изповядал сделката Т.К. и помощникнотариусът Д.З., заверила оспореното пълномощно, които разясняват общо процедурата при извършване на удостоверяванията. В частност св. Забунова не помни подробности по конкретния случай.

Вещото лице д-р Л.М.- психиатър, анализирайки предоставените й за целите на експертизата документи, в т. ч. и след изслушване на свидетелските показания на д-р М., дава заключение че увреденото състояние на М. Г. не е попречило на възможността й самостоятелно да формира и да изрази адекватно воля. Експертът разяснява, че наличието на няколко сериозни заболявания е оказало влияние на цялостното й състояние и функциониране. В ЕР на ТЕЛК са вписани корова атрофия и съдова деменция, но не са описани в каква степен и доколко. Липсват обективни данни /психиатричен преглед, психиатричен статус/ за клиничната изява на когнитивните промени, което препятства точната оценка на състоянието й. Вещото лице заключава че при М. Г. е била налице деменция, но не в най-тежката си форма, характеризираща се с разпад на личността. При нея редовно е проследявана кръвната захар и нейните стойности, не са били такива, че да предполагат хипогликемия или хипергликемия.

При изслушването й по реда на чл. 200 ГПК вещото лице разяснява, че изброените в решението на ТЕЛК болести са довели неминуемо до нейната физическа зависимост от чужда помощ. Неминуемо това е ограничило нейните контакти с околните. Животът й се променил, но не се е отразило на възможността й да разбира. Физическото ограничение не е в пряка зависимост да се формира адекватна воля.

Към доказателствения материал са приобщени медицински документи, които съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от притежаващото специални знания вещо лице по назначената и приета СМЕ.

С обжалваната в настоящото производство част първоинстанционният съд допуснал до делба процесния недв. имот - самостоятелен обект с сграда с идентификатор ********* при права за Г. А. Г. 1/6 идеална част и за С. А. Г. 5/6 идеални части, като съобразил извършеното с договора за покупко-продажба от 31.05.2021 г. прехвърляне от М. Г. на С. Г. на 4/6 ид. части от него. След анализ на събраните доказателства приел, че прехвърлителката е осъзнавала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си при сключване на договора, с който прехвърлила собствените си 4/6 ид. части на сина си С. Г..

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.

При съвкупната оценка на събрания доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е приел, че прехвърлителката М. Г. е била в състояние да формира воля за сключване на договора за покупко-продажба от 31.05.2021 г.

Некоректно е позоваването на жалбоподателя във въззивната жалба на заключението на вещото лице по назначената и приета като неоспорена СМЕ, поправено от вещото лице с молба вх. рег. № 4223/08.02.2024 г. преди приемането му в съдебно заседание.

Д-р М. е уточнила изрично, че е допуснала техническа грешка и посоченото в нея в първоначално подадената експертиза, че „увреденото състояние на М. Г. е попречило на възможността й самостоятелно да формира и да изрази адекватно воля“ следва да се чете „увреденото състояние на М. Г. не е попречило на възможността й самостоятелно да формира и да изрази адекватно воля“. Неоснователни поради това са и възраженията, че съдът е основал изводите си единствено и само на свидетелските показания на облагодетелствания наследник. Разпитаните по делото свидетели И.Д., С.Н.Г.-Н., Х. В., М. Г. изнасят безпротиворечиви данни, че М. Г. до последно е била адекватна и в състояние на формира самостоятелно воля. Въззивният състав намира, че тези показания правилно са кредитирани напълно като безпротиворечиви, логически свързани, почиващи на лични впечатления и подкрепящи се и от експертизата по делото. Данните, изнесени от св. Д.Т.Д.- Г., съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруга на ищеца Г. Г. и намира, че не следва да ги съобразява, тъй като са в противоречие с останалия доказателствен материал и не се подкрепят от него.