Решение № 5 от 05.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1464/2021
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 05.01.2022
- В сила
- 15.02.2022
- Състав
- Мария Бойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 289 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№5 гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100901464 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:
ЗЗД.
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от В исковата молба ищецът “И.Г. 18” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че между него и ответника “С.И.” ООД, ЕИК *******, е сключен договор за реклама, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да публикува във вестник “Галерия” рекламни карета и/или рекламни материали на ответника срещу заплащане. Твърди, че в чл. 5.1. от договора страните са се съгласили, че общата сума, която ответникът се задължава да заплати за срока на действието му, възлиза на 60 000 лева без ДДС и без предвидените отстъпки. Твърди, че цената на реклама на половин вътрешна цветна страница е 5 000 лева без ДДС и без отстъпка, съгласно приложение № 1, неразделна част от договора.
Твърди, че съгласно чл. 5.6. от договора ответникът се е задължил да възложи на ищцовото дружество в рамките на срока на действието му публикуването на дванадесет рекламни и/или ПР материали на половин страница, на обща стойност от 60 000 лева без ДДС и без предвидените в договора отстъпки от 20% от дължимата цена, а ако в първите шест месеца от договора ответникът не възложи минимум шест материала по половин страница, то отстъпката за следващите шест месеца е 10%.
Твърди, че съгласно чл. 5.6., изр. последно от договора, ако ответникът не изпълни задълженията си по този текст и възложи публикуването на помалко от десет рекламни и/или ПР материала по половин страница, то след изтичането на срока на договора същият дължи неустойка в размер на разликата между 60 000 лева и заплатените до момента суми.
Твърди, че в изпълнение на договора са извършени три публикации на 1 по цяла страница и на ответника са издадени фактури №№ 18/26.02.2018 г., 41/22.03.2018 г. и 60/12.04.2018 г., всяка на стойност от 9 600 лева с ДДС и включени отстъпки или на обща стойност от 28 800 лева. Твърди, че тази сума е заплатена от ответника.
Твърди, че след публикуването на тези рекламни материали ответникът е преустановил изпълнението на задължението по договора, поради което до изтичането на срока му са публикувани по-малко от десет рекламни и/или ПР материали по половин страница. Твърди, че поради това ответникът дължи неустойка по чл. 5.6., изр. последно от договора в размер на 31 200 лева, представляваща разликата между 60 000 лева и заплатената сума от 28 800 лева.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 31 200 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 5.6., изр. последно от договор за реклама, сключен на 15.02.2018 г. между ищеца и ответника, и законната лихва върху главницата от 31 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2021 г.) до окончателното плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “С.И.” ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за реклама от 15.02.2018 г.
Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Сочи, че нищожността на същата препятства възникването на претендираното вземане. Излага доводи, че размерът на обезщетението е определен отнапред и се равнява на пълната договорна стойност, като последното е установено да обезщети негативния интерес на изпълнителя от липсата на изпълнение при установените в договора условия. Сочи, че така уговорената неустойка поставя ищецът в по-благоприятно положение, в което той би бил при реално изпълнение на договора, поради което се касаело за клауза, която води до неоснователно обогатяване, а не до обезщетяване на вреди от неизпълнение.
Сочи, че това е така, тъй като ако ответникът би изпълнил задължението по договора за възлагане на рекламни и/или ПР материали, то ползата на ищеца от изпълнението на договора би била в размер на реализираната печалба, представляваща разликата между получената от ответника цена на услугата и стойността на сторените от него разходи за публикуването. Сочи, че уговорената неустойка дава право на ищеца да предложи рекламните карета на пазара на други клиенти и да получи съответната печалба, а ако едновременно с това получи и уговорената неустойка, без да прави разходи, то той би получил полза, каквато не би могъл да реализира при каквито и да било пазарни условия. Сочи, че неустойката в размер на разликата между общата договорена цена и заплатените до момента суми е прекомерна и води до постигане на несправедлив резултат и до неоснователно обогатяване на ищеца. Сочи, че това е несъвместимо с добрите нрави и така уговорената неустойка излиза извън присъщите й по закон функции.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените твърдения, като оспорва възраженията на ответника. Сочи, че включването на неустоечна клауза в договора е резултат на прилагане на 2 принципа на свобода на договарянето и равнопоставеност между страните, като същата цели обезпечаване на изпълнението на задължението на ответника да публикува дванадесет материала съгласно договореното. Сочи, че също така неустойката обезщетява причинените вреди в резултат на неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото на ищеца със сумата от 28 800 лева (шест неосъществени публикации от по 4 800 лева всяка), която сума са щели да получат. Сочи, че към датата на сключване на договора, към който момент се преценява валидността на неустоечната клауза, договорената неустойка не е прекомерна, доколкото надвишава вредите само с 2 400 лева, което е израз на санкционната й функция. Сочи също, че с процесния договор ищцовото дружество се е задължило да публикува в рамките на една година дванадесет рекламни материала на ответника, за което е било необходимо да осигури необходимото място за публикацията на стр. 51 на вестника. Сочи, че поради това след м. април 2018 г. ежеседмично очаквали да им бъде възложено от ответника публикуването на рекламните му материали, които съгласно чл. 2.1. от договора следва да бъдат предоставени най-късно в предходната сряда до 12 ч. на обяд в седмицата преди седмицата на публикуването им. Сочи, че в този кратък едноседмичен срок от деня, в който вестникът е отпечатван и разпространяван, прави невъзможно намирането на друг рекламодател. Сочи, че това налагало на стр. 51 всеки път в последния момент да бъдат публикувани статии и коментари на журналисти от редакционния екип, вместо да бъде продадено на друг рекламодател, т.е. да бъде сключена заместваща сделка.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че изложените в допълнителната искова молба факти и обстоятелства нямат връзка със сключения между страните договор, а касаят вътрешноорганизационната дейност на ищеца и отношенията му с трети лица. Сочи, че в договора е уговорено публикуването на дванадесет рекламни материала на ответника за срок от една година, както и заявяването им най-късно предходната сряда до 12 ч. в седмицата преди седмицата на публикуването им. Сочи, че още със сключването на договора изпълнителят се е съгласил с неопределеността на точния момент на публикациите. Сочи, че поради това ищцовото дружество следва да поддържа нормален режим на работа и само при получаване на заявка от ответника в срока по чл. 2.1. от договора изпълнителят да съобрази разпределянето на публикациите в рекламните карета. Сочи, че рискът от евентуално ненамиране на друг контрагент е бил известен на ищеца и последният сам е приел да се обвърже с договора при тези условия. Сочи, че доколкото в договора за реклама няма уговорени конкретни дати за възлагане на публикации, то не може да има предварително запазено място за ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 15.02.2018 г. между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е сключен договор за реклама, по силата на който 3 възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да публикува във вестник “Галерия” рекламни карета и/или рекламни материали по заявка на възложителя срещу възнаграждение.
Съгласно чл. 1.2. от договора, отделните рекламни материали ще бъдат публикувани от изпълнителя след подписването от страните на конкретна заявка – медия-план, в която се определят формата, вида и позиционирането на рекламните материали в изданието, съответния брой/броеве на изданието, в което ще бъдат публикувани и стойността на публикациите след приспадане на евентуално предоставените от изпълнителя отстъпки.
Съгласно чл. 1.3. от договора, медия-плановете следва да бъдат съставени и подписани най-малко седем дни преди най-ранния брой на изданието, в което следва да бъдат публикувани рекламни публикации съгласно съответния медия-план.
Съгласно чл. 4.1. от договора, същият се сключва за срок от една година и влиза в сила от деня на подписването му.
Съгласно чл. 5.1. от договора, страните се съгласяват, че общата сума, която възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за публикуването на рекламни материали за целия срок на договора, възлиза на 60 000 лева без включен ДДС и без предвидените в чл. 5.6. от договора отстъпки.
Съгласно чл. 5.6. от договора, възложителят се задължава да възложи на изпълнителя в рамките на договорения срок публикуването на дванадесет рекламни или ПР материала по половин страница общо в размер на 60 000 лева без включен ДДС и без предвидените по-долу отстъпки. В посочения в предходното изречение срок, възложителят се задължава в рамките на първите шест месеца да възложи публикуването на минимум шест рекламни и/или ПР материала по половин страница, срещу което изпълнителят дава на възложителя отстъпка в размер на 20% от дължимата по договора сума. Ако през първите шест месеца от действието на договора възложителят не възложи на изпълнителя публикуването на минимум шест рекламни и/или ПР материала по половин страница, то за всеки един от следващите шест месеца горепосочената отстъпка става в размер на 10% от дължимата по договора сума.
Съгласно чл. 5.6., изр. последно от договора, в случай, че възложителят не изпълни задълженията си по този член и възложи публикуването на помалко от десет рекламни и/или ПР материала по половин страница, то след изтичането на срока на договора, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на разликата между 60 000 лева и заплатените до момента суми.
Представено е и приложение № 1 към договора за реклама.
Представени са от ищеца фактура № 0000000018/26.02.2018 г., фактура № 0000000041/22.03.2018 г. и фактура № 0000000060/12.04.2018 г., всяка от които на стойност от по 9 600 лева с ДДС.
Представени са и извадки от страница 51 от различни броеве на вестник “Галерия”.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че за публикувани рекламни и/или ПР материали по процесния договор е платена от ответника на ищеца общата сума от 28 800 лева.
При разпита водената от ищеца свидетелка М.Т., която работи по 4 граждански договор при ищцовото дружество, казва, че са работили с ответното дружество и преди подписването на процесния договор. Казва, че е необходимо заявката за реклама да стане най-късно до 12,00 часа на предходната сряда преди седмицата, в която трябва да се публикува, защото чисто технологично това е максималният срок, в който могат да изпълнят заявката и да се публикува рекламата във вестник “Галерия”. Казва, че по време на действието на договора имали готовност за изпълнение на заявките на ответника, като до прекратяване на договора не е имало заместваща реклама във вестника, публикувана на специализираната страница за алкохол.