Решение № 13560 от 07.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20124/2025
- Вид
- Решение № 13560
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13560 гр. София, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110120124 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД /ищец/ срещу Л. З. С. /ответник/ установителен иск, за сумата за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72784/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 55.56 лева - непогасена главница, включваща падежирала шеста месечна вноска дължима по договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.12.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024г., сключен от разстояние е предоставил на ответника кредит в общ размер на 2000.00 лева, който бил усвоен по неговата лична банкова сметка, и която сума ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва, за срок от 36 месеца, 35 от които вноски в размер на 79.56 лева, а последната 3-та вноска в размер на 79.40 лева, включващи главница и договорна лихва. Заявява, че в настоящото производство се претендира главница на шеста месечна вноска с настъпил падеж. Твърди, че към датата на 1 подаване на исковата молба няма погасяване на вземанията. Моли иска да бъде уважен.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва сключения договор за кредит като недействителен по чл. 22 ЗПК с доводите за нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като ГПР надвишава допустимия размер по посочения текст с оглед предвидена в договора за кредит такса за експресно разглеждане – чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора за потребителски кредит, която следвало да бъде включена в него, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като по изложеното съображение не е ясно какви са взетите предвид разходи при формиране на ГПК.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит S O № 3514/24.04.2024г., от който се установява, че „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и Л. З. С. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 2000 лева срещу насрещното задължение да върне същата на 36 месечни вноски в размер от по 255,56 лева, считано от 24.05.2024г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 25,03% и ГПР в размер на 28,12%. Предвидено било, че заемополучателят се задължава да заплати и такса за експресно разглеждане в размер на 6336.00 лева, като общо дължимата сума, която следвало да бъде върната, възлиза на 9200.00 лева.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че е сключен Договор за потребителски кредит № SO 3514 /24.04.2024 г., по силата на който ответникът е получил заемната сума от 2000.00 лева.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемателя не е извършвал плащания по договора; към 04.12.2024г. /датата на подаване на заявлението/ общият размер на просрочените вноски по главницата е 388,92 лева, като дължимата сума по главницата за шестата месечна вноска е 55,56 лева; към 07.10.2025г. общият размер на просрочените вноски по главницата е 944,52 лева, като дължимата сума по главницата за шестата месечна вноска е 55,56 лева.
Представено е влязло в сила на 20.03.2026г. решение № 20605/13.11.2025г., постановено по гр.д. № 21228/2025г. по описа на СРС, 41 състав, от което е видно, че между страните по спора е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024г. поради противоречието му със закона. В мотивите е отразено, че клаузата за експресно разглеждане противоречи на чл. 10а ЗПК, а от там и договора няма изискуемото съдържание съгласно т. 10 на чл. 11 ЗПК. При тези мотиви, съдът е приел, че договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
2
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера.
Сключеният между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и Л. З. С. договор е такъв за паричен заем.
По валидността на договора за кредит е налице произнасяне с влязло в сила на 20.03.2026г. решение № 20605/13.11.2025г., постановено по гр.д. № 21228/2025г. по описа на СРС, 41 състав, с което между страните по спора е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024г. поради противоречието му със закона и на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 10 ЗПК.
Влязлото в сила решение между страните ги обвързва и не позволява този съдебен състав да пререшава въпроса по валидността на договора за кредит, поради което и няма необходимост от произнасяне по релевираните в това производство възражения в този смисъл – чл. 299 ГПК. Те вече са обсъдени и, както е видно, взети предвид. Ето защо и договорът за кредит се приема за нищожен по чл. 22 ЗПК.
В този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи /в този смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. /. Това е така, дори и когато недействителността се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително и в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК), какъвто не е настоящият случай, тъй като съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 23 ЗПК, следва да се определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се уважи предявения на договорно основание установителен иск, след приспадане на постъпилите плащания.
Както беше посочено, главницата по кредита е 2000.00 лева. Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени и заемополучателя не е извършвал никакви плащания. Същевременно, в това производство се претендира само част от главницата и вземанията са изискуеми, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 420 ГПК е настъпил падежа на претендираната шеста вноска с падежи 24.10.2024г.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на размера на главницата по всяка вноска – 55,56 лева, то предявеният иск се явява изцяло основателен.
3
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал.
1 ГПК.
Следва да се присъди само заплатената държавна такса от 50 лева, равностойни на 25,56 евро. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат поради злоупотреба с право. Този съдебен състав констатира, че по образувани преди настоящото дело производства по гр.д. № 69157/2024г. по описа на СРС, 62 състав, гр.д. № 68909/2024г. по описа на СРС, 90 състав и гр.д. № 67742/2024г. по описа на СРС, 60 състав, гр.д. № 73892/2024г. по описа на СРС, 44 състав, заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за падежирали вземания (отделни вноски) от същия потребителски договор SO № 3514 от 24.04.2024г., като по всяко от тях е претендирал отделно адвокатско възнаграждение. Посочените заявления са уважени и е присъдено претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че посоченото процесуално поведение на заявителя е израз на злоупотреба с процесуални права с цел получаване на отделно адвокатско възнаграждение по всяко дело, като вместо подаване на едно заявление за неплатените падежирали вземания, произтичащи от едно правоотношение, за всяка неплатена вноска се образува отделно производство. Превратното упражняване на процесуални права не се допуска от закона (чл. 3 ГПК), като съдът е призван да откаже защита при констатиране на такава злоупотреба. С оглед изложеното в случая настоящият състав намира, че по настоящото производство на ищеца и заявител не се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като същото вече му е присъдено по посочените по-горе граждански производства повече от един път за претендираните падежирали към датата на подаване на всяко от заявленията отделни вноски по Договор за потребителски кредит SO № 3514 от 24.04.2024г.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Л. З. С., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. Н., бл....., вх...., ет. ..., ап. ..., дължи на "Хепи Кредит" ООД – (предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД), ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, блок 963, ет. 1, офис 11, сумата 28.40 евро – равностойността на 55.56 лева - включваща падежирала шеста месечна вноска дължима по договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.12.2024г., до окончателното плащане., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 39587 от 17.12.2024г., издадена по гр.д. № 72784/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5