Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 21.03.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1260/2022
Вид
Решение № 71
Подписан
21.03.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Разлог, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20221240101260 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от „Й.Б.“ЕАД /със старо наименование "Т.Б."ЕАД/, ЕИК*, с адрес г.С., ж..„М..“, Б.п.С., сг.6, ч/з адв. Л.Г. от САК, съд. адрес в г.С., б.

„Б.“56А, е.3, о.3, против С.Д.В., ЕГН*, от г.Б., у.„Д.“№1.

Иска се от съда, на основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, и чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че С.Д.В., ЕГН*, дължи на „Й.Б.“ЕАД /със старо наименование "Т.Б."ЕАД/, ЕИК*, сумата от 818.26 лева - главница по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №215/2022 г. по описа на РС-Рг, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съд. и делов. разноски.

В СЗ, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Моли за присъждането на сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника, ч/з назначения особен представител адв. М.П., се депозира писмен отговор, с който се прави възражение за неоснователност на иска, оспорвайки фактическите твърдения в ИМ.

В СЗ адв. П. моли предявените искове от ищеца да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №215/2022 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №145 от 28.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 818.26 лв. – дължими суми по договор за мобилни услуги с предпочетен №*, от 13.03.2019 г. и допълнително споразумение към него от 06.08.2019 г., ведно с договор за лизинг от 06.08.2019 г., договор за моб. услуги с предпочетен №* от 06.08.2019 г., за които е издадена ф-ра №*/15.01.2020 г., ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв., за заплатена държавна такса и сумата от 360.00 лв. - заплатено адв. възнаграждение с вкл. ДДС

1

Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя да предяви искове с/у С.В. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

В дадения едномесечен срок, заявителят /ищецът/ е подал настоящата ИМ с/у ответника.

От представените по делото писмени доказателствени средства е видно, че на 13.03.2019 г. м/у „Й.Б.“ЕАД, /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, и С.Д.В. е сключен договор за моб. услуги №*, с предпочетен №*, по силата на който операторът се е задължил да предостави на потребителя моб. услуги с абонаментен план Тотал+промо с месечен абонамент от 20.99 лв. за срок на действие от 24 месеца /от 13.03.2019 г. до 13.03.2021 г./. С декларациясъгласие от 13.03.2019 г. потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.

На 06.08.2019 г. м/у „Й.Б.“ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ в качеството на лизингодател, и С.Д.В., в качеството на лизингополучател, е сключен договор за лизинг, с който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство S.G.A..32.D.B., а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена от 229.17 лева – при първоначална лизингова вноска от 50.00 лева, платима към датата на сключване на договора за лизинг и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от които от 7.79 лева. На същата дата - 06.08.2019 г., по силата на допълнително споразумение сключено м/у страните към договор от 13.03.2019 г. за предпочетен №*, С.В. е получила моб. у-во S.G.A..32..D.B., с отстъпка на преференциална цена.

На 06.08.2019 г. м/у страните е сключен Договор за моб. услуги №* от 06.08.2019 г. за предпочетен №*, съгласно който операторът се е задължил да предостави на потребителя моб. услуги с абонаментен план Тотал+, с месечен абонамент от 22.99 лв. с ДДС, 19.16 лева без ДДС, за срок от 24 месеца /от 06.08.2019 г. до 06.08.2021 г./.

По делото са представени ф-ри, издадени за абонаментните такси и цената на ползваните услуги, както и за месечните лизингови вноски, дължими от ответника по процесните договори за исковия период.

Според заключението на изготвената ССчЕ, дължимите суми по процесните договори за различните ползвани мобилни услуги, за получено моб. у-во, лизингови вноски и неустойка за предсрочното прекратяване на договорите, за периода 15.08.2019 г.- 15.01.2020 г, са отразени в издадените ф-ри, посочени в раздел III от експертизата. Видно от заключението е, че начинът на формиране на сумите във ф-рите е с натрупване, като към 15.01.2020 г., същите са общо на 818.26 лева. Според експерта, посочените ф-ри са осчетоводени от ищеца, като в периода от 15.08.2019 г. до датата на изготвянето на заключението, не са извършени плащания по тях.

В заключението ВЛ е констатирало следното:

В периода 15.08.2019 г. - 14.11.2019 г., са издадени следните ф-ри на С.В. за ползвани услуги:

- Ф-ра №*/15.09.2019 г. на стойност 221.03 лв. с ДДС, за периода 15.08.2019 г. - 14.09.2019 г., за №*, №* и лизинг, със срок на плащане 30.09.2019 г.

- Ф-ра №*/15.10.2019 г. на стойност 303.98 лв. с ДДС, за периода 15.09.2019 г. - 14.10.2019 г. за №*, №* и лизинг, със срок на плащане 30.10.2019 г., /като в нея са включени и задължения за предходен период от 221.03 лева/;

- Ф-ра №*/15.11.2019 г. на стойност 360.75 лв. с ДДС, за периода 15.10.2019 г. до 14.11.2019 г. за №*, №* и з лизинг, със срок на плащане 30.10.2019 г., /като в нея са включени и задължения за предходен период 303.98 лева/. От сумата по ф-рата е приспадната сумата от 8.54 лева, предплатена при подписване на договорите. Неплатената сума по ф-рата е 352.21 лева.;

- Ф-ра №*/15.01.2020 г. на стойност 818.26 лв. с ДДС, за периода 15.12.2019 г. - 14.01.2020 г., за №*, №* и лизинг, със срок на плащане 30.01.2020 г., в която са включени задължения за 2 предходен период от 352.21 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги от 318.04 лева, вноски за лизинг от 148.01 лева.

Посочено е, че дължимата неустойка е формирана по следния начин: за предсрочното прекратяване на договор за моб. услуги с предпочетен №* от 06.08.2019 г. от 3 стандартни такси /104.70 лева/, на договор за моб. услуги с предпочетен №* от 13.03.2019 г. от 3 стандартни такси /85.95 лева/ и сума от 127.39 лева, за част от разликата м/у стандартната цена на у-вото без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупване на у-во.

В СЗ е изслушано ВЛ А.Ч., който разяснява, че 4-те издадени ф-ри за исковия период за „с натрупване“, като всяка следваща ф-ра съдържа и сумата от предходната. Уточнява, че последната ф-ра от 15.01.2020 г. на обща стойност 818.26 лева с ДДС за определения период, всъщност обединява всички непогасени и изискуеми задължения на ответника към моб. оператор, като в нея са включени неизплатените суми за моб. услуги от 352.21 лева и 19 вноски за лизинг по 7.79 лева, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 318.04 лева.

Съдът кредитира заключението по ССчЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд РС-Рг, в съд. район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение - наличие на действителен сключен м/у страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника моб. услуга за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна, в тежест на ответника е да установи ч/з надлежните доказателства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

Въз основа на така обсъдените писмените доказателства – неоспорени по надлежния ред в хода на настоящето производство, следва да бъде направен извод, че м/у страните са възникнали и съществували твърдените в ИМ облигационни правоотношения, основани на договор за моб. услуги от 13.03.2019 г. и допълнително споразумение към него от 06.08.2019 г., договор за моб. услуги от 06.08.2019 г., както и на договор за лизинг от 06.08.2019 г.

Въз основа на събраните доказателства по делото, следва да бъде прието, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и е изправна страна по тях.

Съгласно чл.71 от "Общите условия на Й.Б.ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги", приложими към процесния договор за моб. услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Й. /с предишно наименование "Т."/ цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от ОУ.

В т.27 от ОУ, ясно е посочено, че плащането на посочената във ф-рата сума, се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването й.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимите по процесните договори абонаментни такси и цена на ползвани услуги общо на 352.21 лева, както и за претендираните лизингови вноски общо на 148.01 лв., всички с настъпил падеж. В тази насока е и заключението по изпълнената ССчЕ, съгласно което в периода от 15.08.2019 г. до датата на изготвянето на заключението, не се установяват плащания по процесните ф-ри. Предвид изложеното, предявените искове досежно тези суми, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат изцяло, 3 като в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане общо на 500.22 лева, от които сумата от 352.21 лева за ползвани моб. услуги и сумата от 148.01 лв. за лизингови вноски, дължими по договор за моб. услуги с предпочетен №* от 13.03.2019 г. и допълнително споразумение към него от 06.08.2019 г., ведно с договор за лизинг от 06.08.2019 г., договор за моб. услуги с предпочетен №* от 06.08.2019 г., за които е издадена ф-ра №* от 15.01.20220 г., заедно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №145 от 28.02.2022 г. по описа на РС-Рг.

Що се отнася до претенцията за неустойка общо на 318.04 лева, настоящият състав намира, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна по следните съображения:

В процесните договори е предвидено, че ако бъдат прекратени преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на клиента, или при нарушение на задълженията му, включително по ОУ, последният дължи неустойка от всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено у-во за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата м/у стандартната цена на у-вото /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.