Решение № 69 от 25.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Панагюрище, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря М. Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20225230100529 по описа за 2022 година

Предявен е иск по смисъла на чл.234, ал.3, т.2 от Кодекса на труда.

В исковата си молба „Айгер Инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Васил Левски“ №**46, представлявано от управителя Я. Я., със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „П.П.“ №**- чрез адвокат М. П. от Пловдивска адвокатска колегия, срещу П. И. Г., от град Панагюрище, ж.к. „О.“***, сочат, че между ответника и дружеството- ищец е сключен трудов договор № 20/04.02.2019 г., както и Договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234 от КТ от същата дата.

По силата на втория договор, П. И. Г. е приел и се е задължил да завърши платен от работодателя курс за повишаване на квалификацията, както и да работи в „Айгер Инженеринг“ ООД в определен срок, според разпоредбите на чл.234, ал.3, т.1 от КТ – 3 години и 6 месеца, считано от датата на подписване на договора – 04.02.2019 г.

Според исковата молба, със същия договор страните са уговорили обезщетение, по смисъла на чл.234, ал.3, т.2 от КТ, като са фиксирали, че ако ответникът не е завършил обучението или не е работил при работодателя през време на срока, определен от чл.234, ал.3, т.1 от КТ, П. И. Г. ще дължи на работодателя си обезщетение в размер на 1776,00 евро, което е равно на стойността на осигуреното от работодателя му обучение.

Ищците твърдят, че са изпълнили задължението си, предоставили са и са заплатили обучението, но П. И. Г. не е изпълнил задължението си да работи в ищцовото дружество за срок от 3 години и 6 месеца, понеже, считано от 14.07.2020 г., трудовото му правоотношение е прекратено по негова вина, тъй като му е наложено влязло в сила наказание „Уволнение“. Така, уговореният срок, по смисъла на чл.234, ал.3, т.1 от КТ е щял да изтече на 04.08.2022 г., но П. И. Г. е станал виновно причина за това, трудовото правоотношение между него и дружеството- ищец да е прекратено преди 04.08.2022 г., и той е в частично неизпълнение на задължението си, поради което 1 дължи на ищците част от уговореното обезщетение в размер на 1776,00 евро, равняваща се на пропорционалната част от неизпълнението на договора.

Ищците твърдят, че П. И. Г. е трябвало да работи 1277 дни в ищцовото дружество, но е работил там само 525 дни и дължи обезщетение, което е съразмерно на неизпълнената част от договора и възлиза на сумата от 1584,81 лв.

Според ищците, П. И. Г. не е заплатил на работодателя си претендираната сума, въпреки нейната изискуемост от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно договор за повишаване на квалификацията.

Посочват, че чрез писмо с обратна разписка от 13.06.2022 г., са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за главницата в размер на 1584,81 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, като претендират и разноски ч. гр. дело в размер на 331,70 лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и държавна такса в размер на 31,77 лв., като по това заявление е образувано ч. гр. дело № 389/2022 г. по описа на Панагюрския районен съд и е издаден заповед за изпълнение. Тъй като е депозирано възражение от страна на П. И. Г. ищцовото дружество предявяват настоящата искова молба.

„Айгер Инженеринг“ ООД молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че между П. И. Г. и дружеството -ищец съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответникът дължи на ищцовото дружество заплащането на сумата от 1584,81 лв., представляваща обезщетение по реда на чл.234, ал.3, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 13.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират сторените по ч. гр. дело № 389/2022 г. по описа на Панагюрския районен съд съдебно- деловодни разноски размер на 331,70 лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и държавна такса в размер на 31,77 лв.

Молят, да се изиска и приложи ч. гр. дело № 389/2022 г. по описа на Панагюрския районен съд. Претендират сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото гражданско дело.

Представят следните писмени доказателства в копие: Трудов договор № 20/04.02.2019 г.;

Договор за повишаване на квалификацията от 04.02.2019 г.; Декларация от ищеца П. И. Г. от 04.02.2019 г.; Декларация за проведено обучение от 14.05.2019 г., на П. И. Г.; Декларация за проведена теоретично и практическо обучение относно измервателни инструменти и контролиране на готовата продукция от 22.05.2019 г.; Декларация от 06.03.2019 г. за проведено обучение относно машини за измерване на металорежещи инструменти; Заповед № 1596/14.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотоншение; Решение № 680/02.03.2022 г., посатновено по ГД № 14739/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, VІІІ-ми гр. състав.

В законоустановения срок ответникът П. И. Г., със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. ***чрез адвокат С. М., представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че в деня на подписване на Трудовия договор, представител на дружеството -ищец е обяснил на ответника, че за да започне работа в „Айгер Инженеринг“ ООД е необходимо, освен трудов договор, да сключи и договор за повишаване на квалификацията.

Твърди се, че му е изяснено, че тези договори за повишаване на квалификацията са рамкови и при подписване на трудовия договор работниците са принудени да се съгласят с условията за започване на работа при този работодател, като подпишат и такъв договор. Ответникът твърди, че 2 не му е предоставено време да се запознае с условията и съдържанието, както и със задълженията, които поема по този договор, поради което смята, че договорът е нищожен, заради липса на предмет.

Възразява срещу тази практика по принуждаване на работниците да подписват такива договори за повишаване на квалификация, тъй като те предвиждат обезщетения, противоречащи на добрите нрави. Отново сочи, че договорът е нищожен. Излага своето становище по отношение разпоредбата на чл.234 от КТ, като подчертава, че чрез договор за повишаване на квалификацията от 04.02.2019 г., дружеството -ищец целят заобикаляне на закона, като една забранена от закона цел се постига с позволени средства. Целта е уговаряне на основания за имуществена отговорност на работника или служителя, извън предвидените случаи. Г. твърди, че случаите, в които работникът или служителят отговаря имуществено спрямо работодателя си, са изчерпателно изброени в КТ и единственият случай, при който законът допуска да се уговори задължение на работника или служителя да обезщети работодателя си е при договаряне на професионална квалификация по смисъла на чл.234 от КТ.

В писмения отговор се сочи, че подписания между страните договор няма съдържание и значение, предвидено в чл.234 от КТ, понеже не е налице повишаване на квалификацията, а е проведено само въвеждащо обучение, вменено в задължение на работодателя, съгласно чл.6 и чл.127, ал.1, т.5 от КТ. Съгласно писмения отговор, тези разпоредби задължават работодателя да запознае работника или служителя с неговите трудови задължения, включени в длъжностната характеристика и с начина на изпълнение да се подготви той за изпълнение на възложената му работа.

Ответникът подчертава, че това не е от вида обучения, по отношение на които се сключва договор по смисъла на чл.229, чл.232 и чл.234 от КТ, та нарушаването на тези текстове да води до задължение на работника или служителя за обезщетяване на работодателя. В анализа, направен в писмения отговор се сочи, че от съдържанието на приложение 1 към процесния договор за повишаване на квалификацията е предвиден курс 1 – Адаптационна програма, в която следва работникът да се запознае с дейността в отделите, свързани с неговата длъжност, като е посочено бланкетно сумата от 576 евро, курс 2 е начални инструктажи, които предвиждат инструктаж за безопасност, срещу цена- бланкетната сума от 200 евро, а останалите курсове представляват теоретично запознаване с машините, с които П. И. Г. е следвало да работи при изпълнение на длъжността му „***“ и за всеки от тези курсове е посочена като цена бланкетната сума от 200 евро.

Според писмения отговор не става ясно как е формирана посочената за всеки един отделен курс сума, още повече, че ищците претендират обезщетение, но не са представили доказателства за заплащане на тези курсове или на цялото обучение.

Ответникът твърди, че чл.3, буква А, В и С от договора за квалификация сочи, че служителят следва да постига добри резултати по всички изпити и да завърши успешно обучението си, като положи успешно всички необходими изпити и практически занимания, без да са посочени изискванията за добри резултати и как изглежда успешното полагане на всички изпити и практически занимания. Липсва яснота, според Г., относно съдържанието на програмата към договора, продължителността им в астрономически часове, конкретни изисквания, които работникът или служителят трябва да изпълни.

При това положение дължимостта на обезщетението е поставено в зависимост от неясни условия, като е изцяло насочено към влошаване положението на работника и недопустимо 3 ограничава правата му, като го грози заплащане на обезщетение.

Твърди се още, че трудовото правоотношение е прекратено по вина на работника, но наложенто му наказание е в резлутат на дисциплинарно производство, в което какво наказание да наложи зависи изцяло от работодателя, а той е наложил най-тежкото наказание, не друго – по-леко по вид, което би довело до санкциониране поведението на един работник, но и до продължаване на правоотношението с него. Според ответника, нарушението на П. И. Г. не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и той не е допускал други нарушения на тази дисциплина и вътрешен ред в предприятието.

Дисциплинарното производство, според писмения отговор, е възможност, предвидена в КТ, но никъде не е задължително работодателят да налага най-тежките наказания. Моли, да бъде допуснат до разпит, при режим на довеждане, един свидетел, който с показанията си ще установява фактите относно условията за сключване на трудов договор и задължително сключване на договор за повишаване на квалификация, невъзможността за запознаване с неговото съдържание от страна на работниците, както и фактите, относно начините и мястото на провеждане на това обучение.

Претендира сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството- ищец са представлявани от процесуалния им представител М. П. – адвокат от Пловдивска АК. Поддържа исковата молба така, както е предявена.

В съдебно заседание, редовно призован, ответникът П. И. Г. не се явява. Не се явява и процесуалният му представител- адвокат С. М. от Пловдивска адвокатска колегия.

По делото е разпитана свидетелката М. Х. Х..

От приложения по делото Трудов договор № 20/04.02.2019 г., се констатира, че ответникът е бил назначен на длъжност „***“ – направление – Отдел „Машини с ЦПУ“, с място на работа – производствена база, находяща се на ул. „Васил Левски“ № 246 в гр. Пловдив, с дневно трудово възнаграждение в размер на 58,46 лв., допълнително дневно възнаграждение за продължителна работа – 0,35 лв. и брутно дневно възнаграждение – 58,99 лв. Видно от договора, страните са уговорили срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор – 3 месеца и за двете страни.

Съгласно приложения по делото Договор за повишаване на квалификацията, сключен на 04.02.2019 г., с правно основание чл.234 от КТ, ищците „Айгер Инженеринг“ ООД и ответникът П.

Г. са се съгласили Г., на длъжност „***“, да получи повишаване на квалификацията чрез придобиване на знания и умения, като работодателят цели да се създаде взаимно доверие и приемлива обвързаност между страните по договора, като работодателят инвестира максимално в професионалната квалификация и реализация на служителя Г., а от друга страна – служителят да гарантира в разумни граници възвращаемност на направената инвестиция за обучението. Посочено е, че обучението се провежда през период, фиксиран в чл.2 от Договора, с място и продължителност, посочени в програмата, с откъсване от работния процес, но в работно време, считано от 04.02.2019 г. Страните са определили, че обучението ще се осъществява в лекционно – семинарна форма, включваща и индивидуално, и групово практическо обучение, освен теоретично обучение, редовно, с личното присъствие и участие на служителя в сградата на „Айгер инженеринг“ в гр. Пловдив. В програмата за обучение е посочено, че съществуват занятия от практически и теоретично – практически дейности, като всеки курс се състои от теория и практически упражнения. Посочени са седем курса и всеки един от тях е остойностен в договора, 4 като е посочена и цената на всеки курс – 200 евро.