Решение № 11106 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11106 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. С.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146595 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „*******“ ЕАД срещу С. Д. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „********, с абон. № *****, а именно: 949 евро /евровата равностойност на 1 856.10 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането; 17.95 евро /евровата равностойност на 35.10 лв./ – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 08.2023 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4849/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, но ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „********“ ООД /с предишно наименование „*******“ ООД/ по реда за дялово разпределение. Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение основава на клаузи от общите условия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Д. С. е подал отговор на искова молба, с 1 който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца поради липсата на писмен договор между тях. Сочи, че не е приел писмено общите условия на ищеца. Възразява, че през исковия период в абонатната станция не е имало законно монтиран и сертифициран топломер, поради което не е извършван отчет на топломера в абонатната станция. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период и нейното реално и правилно разпределение. Счита, че за задълженията му следва да съществуват месечни фактури, които да са му връчени, което в случая не е сторено, като не са му връчени и съобщения към фактури. Изтъква, че претенцията не може да се докаже с представеното извлечение от сметки. Оспорва наличието на действително решение на общото събрание за дялово разпределение. Оспорва сключването от него на договор за топлинно счетоводство, поради което счита, че изравнителните сметки за имота е следвало да бъдат изготвяни от ищеца, а не от фирма за топлинно счетоводство. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на ищеца „*****“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4849/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на 2 договор с топлопреносното предприятие. Ето защо за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника не е безусловно необходимо наличието на изричен писмен договор между тях, а е достатъчно да се докаже, че ответникът е бил собственик или вещен ползвател на имота през исковия период, както и да липсват доказателства за сключен изричен договор за тези имот и период между ищеца и друго лице.

В случая се установява при съвкупната преценка на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 53, том 2, рег. № 4445, дело № 212/2002 г. и Удостоверение № 2600-300-1/08.04.2011 г. на Столична община – район „******“, че С. Д. С. е придобил собствеността върху процесния имот. Не се твърди и не се доказва от него да се е разпоредил с имота или с някаква част от него преди или по време на исковия период, нито пък трето лице да е имало сключен нарочен писмен договор с „*******“ ЕАД за доставка на топлинна енергия в същия имот през процесния период.

Предвид изложеното съдът приема, че между ищцовото дружество и С. е възникнало и съществувало през исковия период договорно отношение за продажба на топлинна енергия, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, по което ответникът отговаря изцяло за задълженията за доставената в апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „*******, с абон. № *****, топлинна енергия.

Възражението на ответника, че не е приел писмено ищцовите общи условия, е неоснователно. Чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ уреждат специален ред за тяхното влизане в сила.

Според чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая с доклада съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно публикуването на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*******“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, в един централен и в един местен всекидневник. Ответникът не твърди и не доказва да е предложил на ищеца по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ специални условия и те да са приети от топлопреносното предприятие. Ето защо съдът приема, че към договорното правоотношение между тях се прилагат посочените общи условия на ищцовото дружество.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота на ответника и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява следното:

3

Топломерът в абонатната станция през исковия период е отчитан електронно и от показанията му редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира процесният имот, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. През периода топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които, макар и понякога да са извършени след законовия срок, всеки път са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в имота е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „********“ ООД. През периода в имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и щранг-лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която от фирмата за дялово разпределение е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията са правилни. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота.

Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, включително се е запознало с документите за метрологични проверки на общия топломер, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през целия исков период. Възражението на ответника, че за периода, през който общият топломер е бил без метрологична проверка, не е доказана реалната доставка на топлинна енергия, е неоснователно. Вещото лице Т., разполагайки със специалния знания от сферата на топлотехниката, категорично сочи, че щом метрологичната годност на общия топломер е била потвърдена в по-късен момент, то от техническа гледна точка е бил годен и през исковия период.

Възраженията на ответника срещу извлечението от сметка и възраженията му за липсата на връчване на месечните фактури и за липсата на действително решение на общото събрание за извършване на дялово разпределение са ирелевантни за изхода на делото, защото задължението за заплащане на цената на доставена топлинна енергия следва от факта на реално доставяне на такава в имот, за който ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия – обстоятелства, които бяха установени по делото, а не от факта на 4 издаване или неиздаване от ищеца на фактури и извлечение от сметка, респ. не следва от факта на връчване на фактурите на клиента, нито пък от наличието на договор с фирма за дялово разпределение, сключен въз основа на валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост.

След като по делото е доказано съществуването през исковия период на валидно договорно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и действителното доставяне на такава, то искът срещу ответника за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.