Решение № 1173 от 01.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. София, 01.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Николова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско дело № 20211000503253 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивни жалби на всички страни срещу Решение № 260841 от 9.02.2021 г. на Софийски градски съд, ГО I- 3 състав по гр.д.№ 5532/ 2017 г.

Въззивна жалба с вх.№ 288763/8.03.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца Д. К. Р. е насочена срещу частта от решението, с която предявените от него искове по член 288,ал.1,т.2,б.“а“ и по член 288,ал.7 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава са отхвърлени за горницата над 35 000 лева до 70 000 лева и до размера от 4 102,78 лева .

Оспорен е изводът на съда за съпричиняване от пострадалия – водач на мотоциклет, като изведен при възприемане на заключението на съдебно – техническа експертиза, основано на предположението, че малко преди сблъсъка мотоциклетистът тръгнал от място ( потеглил ) и при неправилно обсъждане на заключението на вещото лице – лекар относно фактите за поставена от пострадалия предпазна каска с оглед липсата на категоричен отговор по единия въпрос и изразеното от вещото лице становище, че само съвременните високотехнологични каски биха омекотили удара. Частичното отхвърляне на иска за главница не съответства на установената от вещото 1 лице неблагоприятна медицинска прогноза за хода на заболяването.

Отхвърлянето на иска за мораторна лихва е необосновано с оглед представените от ищеца доказателства за предявяване на застрахователната претенция на дата 4.07.2016 г. и за размера на лихвата ( съгласно приложен към молбата за изменение на размера на иска лихвен лист за изчислението й ). Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и в частта за осъждането на ищеца за направените от фонда разноски за вещи лица в размер от 534 лева противно на освобождаването му от такси и разноски с разпореждане от 15.06.2017 г. на основание член 83,ал.2 от ГПК .

Насрещна въззивна жалба с вх.№ 301204 /2.04.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на Гаранционен фонд е насочена срещу частта от решението, с която предявеният срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 15 000 лева до 35 000 лева.

Въззивникът не оспорва преценката на съда за размера на съпричиняването от пострадалия – 50 % , оспорва преценката на съда, че обезщетение за неимуществени вреди в размер от 70 000 лева отговаря на принципа на справедливостта по член 52 от ЗЗД, в т.ч. на икономическите условния и стандарт на живот в страната за процесната 2015 г. Не е съобразено, че отговорност за плащане на обезщетение носи не застраховател, а Фондът, целта на чието създаване е да не бъдат лишени от застрахователни обезщетения увредените лица в случаите, в които липсва основание за изплащането им по договорно правоотношение със застраховател.

Аргументира становище, че значението на лимитите на застрахователните следва да се съобразява наред с всички останали критерии и че обезщетението следва да репарира вредите, а не да предоставя блага за повишаване стандарта на живот на пострадалите лица .

Въззивна жалба с вх.№ 305311/13.04.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на третото лице – помагач на ответника – В. Б. Ф. е насочена съгласно „ уточнение на въззивна жалба“ с вх.№ 20917 /22.11. 2021 г. срещу частта от решението,с която предявеният срещу Фонда иск за обезщетение е уважен за горницата над 10 500 лева до 35 000 лева . В нея се съдържа оплакване за завишаване размера на обезщетението в нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД и дадените в ППВС № 4/1968 година разяснения .

Първоинстанционният съд не отчел начина на извършване на ПТП и 2 обстоятелствата, при които е извършено, неговата предотвратимост от пострадалото лице и поведението на последното като причина за настъпване на вредите. Въззивникът оспорва извода на съда за размера на съпричиняването на пострадалия като несъответен на установените със заключението по авто - техническата експертиза факти за пътноклиматичната обстановка, предотвратимостта на пътния инцидент от мотоциклетиста, при условие, че извърши маневрата си след преминаването на лекия автомобил и управлението на мотоциклета без предпазна каска, като счита, че той се равнява на 70 % .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК Гаранционният фонд подава отговор, съдържащ се в насрещната въззивна жалба, с който оспорва въззивната жалба на ищеца.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора на ответника и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо , правилно в една част и неправилно в друга част.

Предявени от Д. К. Р. срещу Гаранционен фонд са искове по член 288,ал.1,т.2,б.“а“ и по член 288,ал.7 от КЗ (отм.) във връзка с член 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 70 000 лева ( след допуснато с определение в заседание от 12.10.2020 г. изменение на размера на иска чрез увеличението му с 20 000 лева ), претърпени от него като водач на мотоциклет „ Ямаха“ ,рег.№ ******* при ПТП на 5.09.2015 г., виновно причинено от третото лице – помагач В. Б. Ф. – като водач на лек автомобил „ Фиат “, модел „ Чинкуеченто“ , с рег. № ********, което няма сключена задължителна застраховка

„ Гражданска отговорност “ на автомобилистите и на обезщетение за забава , в размер на законната лихва за периода 4.10.2016 г. до 2.05.2017 г. в размер от 4 102,78 лева съгласно изменение на размера на иска, извършено с молба с вх.№ 47138 от 2.06.2020 г.

Ищецът твърди, че в резултат на пътния инцидент получил тежка черепно – мозъчна травма със импресионно и линеарно счупване на покрива и основата на черепа и множествени контузионни и кръвоизливни увреждания на мозъка и мозъчните обвивки ; хемипареза в десните крайници; травматичните увреждания обусловили затруднения в ежедневното самообслужване, в контакта с околните, стигнало се е до поражения върху психиката му:

3 снижаване на паметта и интелекта, нарушения в говора, четенето и писането, изпадане в състояния на възбуда и обърканост ; претърпял силни болки, но и към предявяването на исковата молба продължава да изпитва болки и слабост в крайниците; лишен е от работоспособност; невъзможно е пълното му възстановяване .

Решението на първоинстанционният съд е влязло в сила в частта, с която искът за вземането от обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на 10 500 лева. Със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите задължението на Фонда да изплати обезщетение за неимуществени вреди по член 288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ (отм.) факти : деликтно поведение на третото лице – помагач - водача на автомобила Ф. , изразяващо се в управление на автомобила в нарушение на ЗДвП и ПЗДвП- късно реагиране за спиране, навлизане в лявата пътна половина и движение със скорост по – висока от разрешената от 20 км/ч като причина за възникналото на 5.09.2015 година ПТП и за получените от ищеца като водач на мотоциклет увреждания –тежка черепномозъчна травма с фрактури на черепа и множествени контузионни и кръвоизливни увреждания на мозъка и обусловените от тях болки и страдания ; липсата на сключена от третото лице – помагач задължителна застраховка

„ Гражданска отговорност“ на автомобилистите и възникване в полза на увредения ищец на вземане за обезщетяването на неимуществените вреди в размера от 10 500 лева .

За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер от 35 000 лева, първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания от полученото при ПТП травматично увреждане се равнява на 70 000 лева , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от него, изразяващо се в потегляне и навлизане към средата на платното за движение в нарушение на задължението му да пропусне попътно движещия се от лявата му страна автомобил и в непоставяне на предпазна каска по време на движение с мотоциклета, както и че приносът му следва да се определи на 50 %.

С оглед оплакванията в жалбите на ищеца и третото лице – помагач и в насрещната жалби и доводите в отговора пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на делото относно обстоятелствата за 4 съпричиняващо поведение на пострадалия , за размера на съпричиняването и за дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди над 35 000 лева до 70 000 лева , респ. в размери, не по – високи от 15 000 лева и 10 500 лева съобразно обжалваемия интерес по жалбите .

При определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от травматични увреждания при ПТП по иск по член 288,ал.1,т.2 от КЗ ( отм. ) е приложима разпоредбата на член 52 от ЗЗД . Обстоятелството, че отговорността за изплащането на обезщетението се носи от Фонда, не изключва нейното приложение и дължимата от съда преценка на обществено – икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите, наред с всички други конкретни факти като характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които то е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, медицинската прогноза и други . Факти за действия на пострадалия, довели до настъпване на вредите нямат правно значение за определяне размера на справедливото обезщетение, имат значение за намаляването му и и за размера на намалението – член 51,ал.2 от ЗЗД .Следва да вземат предвид нововъзникналите факти, установени с приетите във въззивното производство писмени доказателства ( на л.74 – 79 ) за : извършени на ищеца медицински прегледи по повод влошаване на психичното състояние и диагностицирането му като постконтузен синдром, органично разстройство на личността, промяна на характера с напредващ когнитивен дефицит - етапна епикриза от 22.02.2022 г.

При определяне на размера на обезщетението настоящият състав взема предвид установените със заключението на съдебно – медицинската експертиза,показанията на свидетелката И. Р. ( съпруга ) и с медицинската документация обстоятелства за : характера, броя и вида на причинените травми - тежка черепно – мозъчна травма със импресионно и линеарно счупване на покрива и основата на черепа и множествени контузионни и кръвоизливни увреждания на мозъка и мозъчните обвивки; изпадането в коматозно състояние за около седмица ; протичането на травмата с продължителна количествена промяна на съзнанието с характеристика на „ разстройство на здравето , временно опасно на живота“ ; дългия 5 възстановителен период в клиничен аспект от около година, в който ищецът е бил на легло с достигната степен на умерена инвалидност и с 97 % намалена работоспособност съгласно с актуално експертно решение на ТЕЛК от 2.02.2021 г.; предизвиканите от началния период от развитието на травмената болест на мозъка интензивни болки и страдания, затруднения в движенията на крайниците, развилият се посттравматичен синдром ,характеризиращ се с намалена самокритичност, постоянна възбуда, снижени памет и интелект по органичен тип, настъпилото влошаване на психичното състояние – до органично разстройство на личността ; неблагоприятната медицинска прогноза , както и обстоятелството, че преди настъпване на произшествието 58 – годишният ищец е бил в добро здраве , активен,трудоспобен . Анализът на горните обстоятелства обуславя извод, че първоинстанционният съд не е отдал нужната тежест на последиците от травматичните увреждания за здравето на ищеца , на невъзможността поради увредата на мозъка от хеморагични, исхемични и некротични промени да настъпи пълно възстановяване на мозъчните функции, както и на реално възникналите усложнения. С оглед на това въззивният съд приема, че обезщетение от 100 000 лева е адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Изводите на първоинстанционния съд за съпричиняването са основани на заключението на автотехническата експертиза. Съгласно отговорите на вещото лице С. А. при устното му изслушване в съдебно заседание на 10.12.2018 г. заключението не е изготвено в тази част единствено въз основа на свидетелски показания по досъдебното производство ( ДП № 354/2015 г. по описа на РУП – Труд, понастоящем неприключило ). Несъмнено те не са годни доказателствени средства в исковия процес за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него. Вещото лице е обосновало извода си за това, че преди удара, настъпил в района на непрекъснатата осова линия, движещият се със скорост 18 км/ч ищец – мотоциклетист е променил посоката си на движение, отклонил се е от дясната част на пътното платно и е навлязъл към средата на платното с намерение да завие на ляво и да пресече осовата линия с обстоятелствата, че мотоциклетът не е бил ударен от автомобила отзад, а в предната лява част и че при удара той е бил „ наклонен на ляво на осовата линия“, под ъгъл. Изводът е извършен при прилагане на експертните познания и правилата на опита и логиката. Според вещото лице ПТП – то е резултат и от действията на ищеца по навлизане в средата на 6 платното за движение, без да пропусне попътно движещия се от лявата му страна автомобил . Не са съществували технически пречки ищецът да не може да възприеме лекия автомобил. Произшествието е било предотвратимо от него при условие, че извърши маневрата си след преминаването на лекия автомобил. Заключението, изяснено от вещото лице по реда на член 200,ал.2 от ГПК, не е оспорено от страните и правилно първоинстанционният съд е приел съпричиняване на ПТП – то от посочените действия на ищеца, извършени в нарушение на член 25,ал.1 от ЗДвП. С изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза е установено, че към момента на инцидента ищецът не е бил с коректно поставена предпазна каска в нарушение на изискването на 137е от ЗДвП , както и че ако главата му е била защитена от „ предпазна каска“ травмените удари на мозъка са щели да са по – леки.