Определение № 1359 от 07.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 02.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпил частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение № 860 от 07.03.2024 г., постановено по НЧД № 2502/2024г. по описа на Софийски районен съд, 95 състав, с което е отменено постановление на СРП от 11.10.2023 год., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 15358/2017 год. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 30442/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 201 НК.

В протеста се оспорва доказателствения анализ направен от първия съд в атакуваното определение. Посочва се, че дори да се приеме, че свидетелите М., М. и В. не са имали достатъчен ценз, то предоставяните от тях консултантски услуги биха обусловили единствено неточно/некачествено изпълнение на консултантски договори по смисъла на чл.

79-87 ЗЗД. Излагат се аргументи, че доколкото в хода на производството по един категоричен начин било установено извършването на консултантски услуги спрямо бенефициентите и съответно заплащане за тези реално извършени услуги, то не може да има престъпление по чл. 201 НК. Посочва се и съдебна практика. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на определението на първия съд и потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

По делото е постъпило и становище по частния протест от З. Б. Ч.. В становището се посочва, че действително са били извършвани консултантски услуги, но от „Д.“ АД, на която фирма били и заплатени тези услуги от бенефициентите към Държавен фонд „Земеделие“ по сключените проекти. Също така, според свидетеля Чейреков, тримата свидетели консултанти в лицето на М., М. и В. са били в служебни отношения с „Д.“ АД, като негови представители, а не като представители на „П. Г“ ООД, като част от консултантските услуги били извършени години преди осчетоводяването им, като са изложени подробни съображения в тази насока. С тези аргументи, свидетелят Ч., счита частният протест за неоснователен и като такъв моли да бъде оставен без уважение.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с исканията и доводите, изложени в протеста и становището по същия от страните, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Частният протест е процесуално допустим. Депозиран е в законоустановения 7 дневен срок от надлежна страна и пред компетентен съд, съгласно чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 15358/2017 год. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 30442/2017г. по описа на СРП е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че през 2016 год. в град София, в качеството на длъжностно лице по чл. 93, т.1, б. „б“ НК, са присвоени чужди пари, връчени в това качество, и поверени за пазене и управление – престъпление по чл. 201 НК.

В хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК.

С постановление на прокурор при СРП от 19.07.2021 г. наказателното производство по досъдебно производство № 15358/2017 год. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 30442/2017г. по описа на СРП е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е формирал извод за несъставомерност на престъплението по чл. 201 НК, поради липса на реализирано изпълнително деяние „присвояване“ чрез разпореждане на посочени законови основания от длъжностното лице М.А. М., като управител на „П. Г“ ООД, със собствените на дружеството 182 400 лева.

С определение от 23.11.2021 год. постановено по НЧД № 13878 по описа на СРС, НО, 93-ти състав образувано по жалба на управителя на „П. – Г „ЕООД“, първоинстанционният съд е отменил постановлението на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство.

Първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден с Определение № 197 от 31.01.2022 год. постановено по ВНЧД № 21/2022 год. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав, като са били посочени конкретни действия и указания към разследващия орган, чрез които да бъде попълнена доказателствената съвкупност по делото за разкриване на обективната истина.

В изпълнение на указанията, дадени по реда на съдебния контрол, в хода на досъдебното производство са били извършени процесуално-следствени действия изразяващи се в допълнителен разпит на свидетелите, както и в назначаването на експертизи. В следствие на тези действия, наблюдаващият прокурор е приел, че сключените консултантски договори за действителни, а извършените от М. разпореждания с парични средства са били предназначени за погасяване на дължими от страна на дружеството задължения. Предвид това, наблюдаващият прокурор е достигнал до извод, че от материалите по делото не се съдържат в достатъчна степен доказателства, които да обосноват осъществен състав на престъпление по чл. 201 НК, поради което с постановление от 11.10.2023 год. по досъдебно производство № 15358/2017 год. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 30442/2017г. по описа на СРП е било прекратено наказателното производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Недоволен от така постановеният акт на прокурора е останал управителя на дружеството в лицето на З. Б. Чейкеров, който депозирал жалба по която било образувано НЧД № 2502/2024 год. по описа на СРС, НО, 95-ти състав.

С определение № 860 от 07.03.2024 год. постановено по НЧД № 2502/2024 год. по описа на СРС, НО, 95-ти състав е отменено постановление от 11.10.2023 год. на прокурор при СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15358/2017 год. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 30442/2017г. по описа на СРП.

За да отмени прокурорския акт, първият съд е констатирал, че от страна на органите на досъдебното производство не са извършени в пълнота всички действия по разследването с цел разкриване на обективната истина. В тази насока контролираният съд е установил конкуриращи се помежду си свидетелски показания, на които липсва извършен задълбочен 2 доказателствен анализ. В мотивите си районният съд е посочил, че назначената по делото икономическа експертиза не отговаря в пълнота на поставените въпроси, досежно компетентността на фирма „П. Г“ ООД по предоставянето на консултантски услуги, както и какъв е бил характера на тези услуги и обема на извършеното по сключените договори.

В заключение се посочва, че прокурорския акт е необоснован, доколкото не са били извършени всички необходими процесуално-следствени действия чрез изчерпване на възможните процесуални способи за това, поради което постановлението на прокурора следва да бъде отменено.

С оглед така очертаната фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира за установено от правна страна следното:

Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната инстанция. Правилно първият съд е посочил, че прокурорът неправилно е обсъдил събрания до момента доказателствен материал по делото, че не е положил необходимите усилия и не е провел в пълнота всички относими към правилното установяване на действителната фактическа обстановка процесуално следствени действия. Без да поставя под съмнение суверинитета, предоставен по силата на Конституцията, на прокурора да подлага на собствен анализ доказателствата, както и да изгражда фактически и правни изводи относно наличието или отсъствието на обективни и субективни признаци на конкретно деяние, съдът следва да уточни, че всяко право или правомощие, което не се упражнява в съответствие със закона се превръща в своята противоположност. Ето защо правилността на изграждането на вътрешното убеждение при анализа на доказателствата, на самостоятелно основание подлежи на контрол от страна на съдилищата. Една от целите на съдебния контрол, в производствата по чл. 243, ал. 7 НПК, е за спазване на процесуалните правила, на които следва да се подчинява логическата и доказателственоправната дейност, обуславяща възприетите правни и фактически констатации.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на прокурорския акт и приобщената по делото доказателствена съвкупност, настоящата инстанция достигна до еднакви изводи с тези на първоинстанционният съд, касаещи недостатъчен задълбочен анализ и превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Въззивният съд, както и първостепенният съд намира, че в хода на досъдебното производство не са били събрани всички правно релевантни за предмета на доказване по делото доказателства, необходими за разкриване на обективната истина.

Видно от заключението на назначените в хода на досъдебното производство съдебносчетоводна експертиза и съдебно-икономическа експертиза, на 24.09.2012 год. е бил сключен договор между страните „Д.“ АД /възложител/ и „П.-Г“ ООД /изпълнител/ за извършване на консултански услуги за периода 2007 г. до 2013 г. Предмет на договора е консултиране в процеса на изпълнение на проекти по Програма за развитие на селските райони. Съгласно т.4 от Договора „Възнаграждение и разноски“, възложителят заплаща на изпълнителя сума в размер на 131 600 лв. без ДДС или 157 920 лв. с ДДС. Във връзка с изпълнението на договора е била издадена фактура № 218 от 24.10.2012 год. от „П.-Г“ ООД на „Д.“ АД за сумата от 157 920 лв. с ДДС. Основанието за плащане е бил договора от 24.09.2012 год., като сумата била изплатена по банков път на 23.10.2012 год.

Във връзка с предмета на договора от 24.09.2012 год. от страна на М.А. М. в качеството си на управител на „П.-Г“ ООД били сключени граждански договори за предоставяне на консултантски услуги от 10.10.2012 год. между „П.-Г“ ООД /възложител/ и В.Х. В., М.А. М. и В. М. /изпълнители/. Гражданските договори били тясно обвързани с предмета на изпълнение на договора от 24.09.2012 год. между страните „Д.“ АД /възложител/ и „П.-Г“ ООД /изпълнител/, а именно:

Консултиране на проект по „Пилотна винарска изба – „Шато Асена“ в имот с номер ***, местност „До Винпром“ по кадастрална карта на с. Златовръх, община 3

Асеновград“ – бенефициент „В.С.“ АД

Консултиране на проект „Доставка и изграждане на два блока автоматизирани оранжерии – модулен тип, с площ 16 920 кв.м. в землището на село Дъбово, община Мъглиж, за отглеждане на биологични краставици и салати“ – бенефициент ЗП „Д.Г.П.“

Консултиране на проект „Изграждане на Къща за гости в УПИ I – 139, кв.26, с.

Бероново, община Сунгурларе“ – бенефициент „П.-М.“ ЕООД.

Във връзка с тези консултантски договори между между „П.-Г“ ООД /възложител/ и В.Х. В., М.А. М. и В. М. /изпълнители/, свидетелката М. М. едва няколко години по-късно, а именно през 2016 год. била извършила плащане за извършените услуги, за което по делото има приложени сметки за изплатени суми по чл. 45,ал.4 от ЗДДФЛ, както следва:

На свидетелката М.А. М. била изплатена сума в размер на 26 825 лв.;

На В. М. била изплатена сума в размер на 49 200 лв.;

На В.Х. В. била изплатена сума в размер на 45 325,33 лв.

Сумите били изплатени вследствие на извършена продажба на машини и техника от страна на фирма „П. Г“ ООД /продавач/ към фирма „В.С.“ ЕООД /купувач/, с издадени за това фактури на обща стойност от 182 400 лв., като сумата била преведена по сметка на „П.

Г“ ООД, която сума в последствие била изтеглена на каса за определен период от време от свидетелката М.. Съгласно заключението на ССЕ, сумата от 182 400 лв. касаела продажба на активи, собственост на „П.-Г“, за която сума липсвало данни да е била внесена в касата на фирмата, съответно липсват данни същата да е била осчетоводена и заприходена, в резултат на което са налице имуществени вреди за фирма „П.-Г“ в размер на 182 400 лв.

При така изложената конкретика и след запознаване с експертните становища по делото и твърденията на страните, недоумение буди защо след като по сключеният от 24.09.2012 год. договор между страните „Д.“ АД /възложител/ и „П.-Г“ ООД /изпълнител/ за извършване на консултански услуги за периода 2007 г. до 2013 г. е било извършено плащане за сумата от 157 920 лв. с ДДС с издадена фактура № 218 от 24.10.2012 год. от „П.-Г“ ООД на „Д.“ АД, не е било извършено и разплащане по сключените в тази връзка и обвързаните с предмета на договора от 24.09.2012 год. консултантски договори между „П.-Г“ ООД /възложител/ и В.Х. В., М.А. М. и В. М. /изпълнители/. Не изяснен остава въпроса защо, свидетелката М. е извършила плащане по тези договори чак години по-късно, а именно през 2016 год., а не са били заплатени тези услуги на един по-ранен етап?