Решение № 16828 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16828 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110170960 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 280715/16.12.2022 г., с която от името на ****, ЕИК ***** против Н. И. Н., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 20805/30.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. И. Н., ЕГН ********** за суми, както следва: сумата от 8 135,88 лева /осем хиляди сто тридесет и пет лева и 88 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в ********, ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2021 г. в размер на 1 003,10 лева /хиляда и три лева и 10 стотинки/, върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; сумата от 38,15 лева /тридесет и осем лева и 15 1 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в ********, ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2021 г. в размер на 6,85 лева /шест лева и 85 стотинки/, върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

На 07.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.

Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в тази връзка заявителят /****/ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 02.12.2022 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 29.12.2022 г./.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственик на последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ПМУ Инженеринг ООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за 2 установено, че Н. И. Н., ЕГН ********** дължи в полза на **** суми, както следва: сумата от 8 135,88 лева /осем хиляди сто тридесет и пет лева и 88 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в ********, ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2021 г. в размер на 1 003,10 лева /хиляда и три лева и 10 стотинки/, върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; сумата от 38,15 лева /тридесет и осем лева и 15 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. до имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в ********, ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2021 г. в размер на 6,85 лева /шест лева и 85 стотинки/, върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 07.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № ****/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Н. И.

Н., ЕГН ********** e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот. Оспорват се претенциите по размер. Оспорва се, че претендираните суми се основават на реално консумирана през процесния период топлинна енергия, че в процесния имот, през заявения в исковата молба период е имало монтирани отоплителни дела и монтирани върху тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника Н. И. Н., ЕГН **********.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен 3 установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

4

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия 5 за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.