Определение № 1469 от 10.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1469 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.й Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200501225 по описа за 2025 година взе предвид следното:

„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр.

С., р-н „М.“, ж. к. „М.“, Б. П. С., сгр., представлявано от М. С. и Д. К. К., обжалва определение № 758 от 23.10.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 1093 от 2025 г. на Районен съд Петрич, с което, на основание чл. 415, ал. 5, изр. 1 от ГПК, е обезсилена заповед за изпълнение № 655 от 05.08.2025 г., издадена по въпросното частно гражданско дело. В частната жалба се твърди, че атакувано с нея определение е незаконосъобразно, развиват се доводи за това и се моли за неговата отмяна.

Д. А. Я., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „О.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап. ., не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за 1 законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

С последното изменение на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, изрично се предвиди задължение на заповедния съд служебно да следи за предявяването на иска. Преди това заявителят трябваше да представи пред заповедния съд доказателство за подаването на претенцията. Сега вече не е в негова тежест да го прави. Законодателят обаче не е съобразил факта, че възможностите на заповедния съд за служебна проверка са силно ограничени и се свеждат само до исковите производства, които са образувани в самия него. Заповедният съд няма техническа възможност да провери дали заявителят е предявил иска в друг съд, защото няма достъп до базите данни на останалите съдилища в ЕИСС. Подсъдността на иска не следва тази на заявлението. Заповедният съд е поставен в положение да гадае в кой съд заявителят ще реши да подаде исковата молба. Най-логично би било това да бъде направено в съда, който кореспондира с постоянния/настоящия адрес или седалището на длъжника.

Заповедният съд може да не бърза да обезсилва заповедта и първо писмено да потърси релевантна информация за предявяване на иска от съответния родово компетентен съд по адреса/седалището на длъжника, и едва след нейното получаване да прецени как да реагира и дали се налага да обезсили издадената заповед за изпълнение. Друг вариант е исковият съд служебно да уведомява заповедния такъв за предявяването на иска, но поне понастоящем той няма такова задължение и едва ли много съдии доброволно ще си правят този труд.

При всички положения законодателят трябва да детайлизира начина на 2 извършване на служебната проверка по чл. 415, ал. 5, изр. 2 от ГПК и съществено да улесни същата, но това едва ли ще стане в близкото бъдеще.

Дотогава заповедните съдилища ще трябва да се справят със ситуацията поединично и сами да открият най-подходящия път за проверката, за да може тя да се случи успешно.

В случая Районен съд Петрич не е стоял безучастно, положил е усилия и служебно е проверил в своята база данни дали заявителят е инициирал исково производство, като е установил, че последното не се е осъществило.

Заявителят обаче всъщност своевременно е изпълнил задължението си по чл.

415, ал. 4 от ГПК, като е депозирал иска в Районен съд София, където по него е образувано гражданско дело № 46909 от 2025 г., за което са събрани категорични писмени доказателства. Този факт автоматично обуславя и предпоставя отмяна на обжалваното определение № 758 от 23.10.2025 г., макар че заповедният съд няма да има никаква вина за това, понеже, както вече се разясни по-горе, е с „вързани“ от законодателя ръце досежно качественото, резултатно и успешно извършване на служебната проверка, регламентирана в новелата на чл. 415, ал. 5, изр. 2 от ГПК.

Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, настоящият съдебен акт няма да подлежи на касационен контрол.

Воден от изложените мотиви, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 758 от 23.10.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 1093 от 2025 г. на Районен съд Петрич.

Заверено копие на настоящия съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, ДА СЕ ИЗПРАТИ по ССЕВ на Районен съд София, Гражданско отделение, 78 състав, по неговото гражданско дело № 46909 от 2025 г., за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1469 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.й Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200501225 по описа за 2025 година взе предвид следното:

„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр.

С., р-н „М.“, ж. к. „М.“, Б. П. С., сгр., представлявано от М. С. и Д. К. К., обжалва определение № 758 от 23.10.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 1093 от 2025 г. на Районен съд Петрич, с което, на основание чл. 415, ал. 5, изр. 1 от ГПК, е обезсилена заповед за изпълнение № 655 от 05.08.2025 г., издадена по въпросното частно гражданско дело. В частната жалба се твърди, че атакувано с нея определение е незаконосъобразно, развиват се доводи за това и се моли за неговата отмяна.

Д. А. Я., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „О.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап. ., не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за 1 законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

С последното изменение на разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, изрично се предвиди задължение на заповедния съд служебно да следи за предявяването на иска. Преди това заявителят трябваше да представи пред заповедния съд доказателство за подаването на претенцията. Сега вече не е в негова тежест да го прави. Законодателят обаче не е съобразил факта, че възможностите на заповедния съд за служебна проверка са силно ограничени и се свеждат само до исковите производства, които са образувани в самия него. Заповедният съд няма техническа възможност да провери дали заявителят е предявил иска в друг съд, защото няма достъп до базите данни на останалите съдилища в ЕИСС. Подсъдността на иска не следва тази на заявлението. Заповедният съд е поставен в положение да гадае в кой съд заявителят ще реши да подаде исковата молба. Най-логично би било това да бъде направено в съда, който кореспондира с постоянния/настоящия адрес или седалището на длъжника.

Заповедният съд може да не бърза да обезсилва заповедта и първо писмено да потърси релевантна информация за предявяване на иска от съответния родово компетентен съд по адреса/седалището на длъжника, и едва след нейното получаване да прецени как да реагира и дали се налага да обезсили издадената заповед за изпълнение. Друг вариант е исковият съд служебно да уведомява заповедния такъв за предявяването на иска, но поне понастоящем той няма такова задължение и едва ли много съдии доброволно ще си правят този труд.

При всички положения законодателят трябва да детайлизира начина на 2 извършване на служебната проверка по чл. 415, ал. 5, изр. 2 от ГПК и съществено да улесни същата, но това едва ли ще стане в близкото бъдеще.

Дотогава заповедните съдилища ще трябва да се справят със ситуацията поединично и сами да открият най-подходящия път за проверката, за да може тя да се случи успешно.

В случая Районен съд Петрич не е стоял безучастно, положил е усилия и служебно е проверил в своята база данни дали заявителят е инициирал исково производство, като е установил, че последното не се е осъществило.

Заявителят обаче всъщност своевременно е изпълнил задължението си по чл.

415, ал. 4 от ГПК, като е депозирал иска в Районен съд София, където по него е образувано гражданско дело № 46909 от 2025 г., за което са събрани категорични писмени доказателства. Този факт автоматично обуславя и предпоставя отмяна на обжалваното определение № 758 от 23.10.2025 г., макар че заповедният съд няма да има никаква вина за това, понеже, както вече се разясни по-горе, е с „вързани“ от законодателя ръце досежно качественото, резултатно и успешно извършване на служебната проверка, регламентирана в новелата на чл. 415, ал. 5, изр. 2 от ГПК.

Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, настоящият съдебен акт няма да подлежи на касационен контрол.

Воден от изложените мотиви, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 758 от 23.10.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 1093 от 2025 г. на Районен съд Петрич.

Заверено копие на настоящия съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, ДА СЕ ИЗПРАТИ по ССЕВ на Районен съд София, Гражданско отделение, 78 състав, по неговото гражданско дело № 46909 от 2025 г., за сведение.

Председател: _______________________