Решение № 204 от 30.09.2025, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Радомир, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730101088 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на ответницата за обект, находящ се в гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., на стойност 5186,63 лева. Сочи, че ответницата, в чиято полза било учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот, била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.

Видно било от приложеното извлечение от сметки, че ответницата използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за процесния период и не погасила задължението си.

1

На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното в РС Радомир ч. гр. д. № . г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 5186,63 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 684,57 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 32,61 лева – главница за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. и 7,02 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 24.04.2024 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Н. М. С. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., аб. № ., за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното пред РС – Радомир ч. гр. д. № . г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, 2 длъжникът Н. М. С. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том VII, дело № 8090/1994 г. на нотариус при Софийския районен съд, по силата на който М. Т.Г., ТТ.М.Я. и Н. М. С. са дарили на малолетните И. К. С. и Я. К. С. недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. „А. С.“ № ., бл. ., вх. ., ет. . и представляващ апартамент № 1, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 76,67 кв. м, като дарителите са запазили за себе си, заедно и поотделно, правото на безвъзмездно ползване върху описания имот до края на живота си.

По делото е представено удостоверение с изх. № . г., издадено от ГИС – С., от което се установява, че настоящ адрес: гр. С., ЖК „И.“, бл. 55, вх. „А“ – вх. „Е“ се отнася до многофамилна жилищна сграда с шест входа, отразена с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, попадаща в кв. 58 по плана на ЖК „Р. - Б.“, находяща се на бул. „А. С.“, р-н „К. п.“, със следните стари адреси:: ЖК „Р.“, бл. ., вх. . - . и бул. „А. С.“ № ., с вх. „А“ – „Е“.

По делото е представена вписана в СВ декларация, с която Т. М. Г. се е отказала от правото на ползване, което е запазила по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело ./. г. на нотариус при Софийския районен съд.

Видно от представения от Столична Община, р-н „И.“ препис – извлечение от акт за смърт, М. Т.Г. е починал на 23.11.2011 г.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно техническа експертиза се установява, че за процесния топлоснабден имот и за процесния период се е разпределяла топлоенергия както за отопление, така и за БГВ. На ответницата е начислявана ежемесечно по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за отопление на имота. След отчетните периоди прогногнозната топлоенергия е изравнявана с разпределяната: по изчислителен път – отдадена от СИ, за отопление „имот“ – на база ефективен отопляем обем, както и действителен отчет на водомера за топла вода, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки.

В заключението е посочено, че за процесния период топлоенергията, отдадена от СИ за СЕС, е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който за имота на ответницата е 199 куб. м. Вещото лице е посочило и че начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С.. Според вещото лице общо за процесния период начислените като задължение суми са, както следва: сума за отопление – 4982,95 лева; сума за БГВ – 160,48 лева и сума за дялово разпределение – 32,61 лева. Посочено е и че не е предмет на експертизата и вещото лице не е изисквало от ищцовото дружество допълнителна информация и документи за извършвани операции и плащания.

3

От заключението се установява и че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки през 2021 г. и 2024 г., като технологичните разходи на абонатната станция по време на отоплителните периоди са приспадани ежемесечно от отчетената от общия топломер брутна топлоенергия.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от м.

05.2021 г. до м. 04.2023 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, възлиза на 5186,63 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2022 г. до 05.04.2024 г. е в размер на 684,57 лева. Според вещото лице неплатената сума за дялово разпределение за исковия период е в размер на 32,61 лева, а законната лихва за забава върху така посочената сума за периода от 16.07.2021 г. до 05.04.2024 г. е в размер на 7,02 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Н. С. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск, в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.

107/09.12.2003 г.) „клиент на топлинна енергия за битови нужди“ е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело ./. г. на нотариус при Софийския районен съд, че ответницата Н. С. притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като титуляр на вещното право на ползване на процесния топлоснабдяван имот. Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното 4 предприятие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три правомощия от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод на съда се подкрепя от употребата на съюза „или“ - т. е. отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на „ползвател“. Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика, принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това, само ползвателят, а не и собственикът на топлофициран недвижим имот, притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ в хипотезата, при която съществува учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и само той, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правно ирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Изложеното се извлича по безспорен начин и от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС, според която „ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване“, т. е. законът ангажира отговорността на ползвателя поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Отговорността на собственика на топлофицирания недвижим имот ще възникне от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността. В изложения смисъл са и решение № 11/29.01.2013 г., по гр. д. № 1319/2012 г. по описа на ВКС; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, решение от 17.02.2012 г. по в. гр. д. № 1034/2011 г. по описа на Окръжен съд – Перник и решение № 278/19.10.2017 г. по в. гр. д. № 435/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.