Решение № 192 от 19.08.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Тетевен, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100371 по описа за 2024 година

Предявени са иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски заем,при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на договорна кла,уза,предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане.

Ищцата твърди,че на 07.07.2022г между страните е сключен договор кредирект №сВ чл.3 от договора са уговорени основните параметри на договора,съгласно които размерът на заема е 750.00 лева с краен срок на погасяване 20.08.2022 година.За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40.05%,като в чл.3,т.5 от договора е посочен годишен процент на разходите/ГПР/ в размер на 48.65%.

Съгласно чл.3.10 от договора кредитополучателят дължи сума в размер на 376.29 лева такса за бързо разглеждане.

Счита,че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,във в-ка и с чл.22 от същия,тъй като не е налице е съществен елемент от неговото съдържание,ГПК, Не е включена допълнителната услуга за бързо разглеждане на кредита в ГПР,което представлява заобикаляне разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР,същото представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.11 и ал.2,т.1 от ЗЗП.

С клаузата за допълнителните разходи за таксата се заобикаля и чл.10а,ал.2 от ЗПК.

1

Моли да бъде постановено решение,с което се обяви нищожността на договора за потребителски кредит,а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата,предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който същата се оспорва от ответника като неоснователна,моли да бъдат отхвърлени исковите претенции.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 07.07.2022г е сключен Договор за паричен заем кредирект №спри следните параметри:

-сума на кредита 750 лева.

- годишен процент на разходите 48.65%

-Фоиксиран годишен лихвен процент 40.05%

-дата на падеж 20.08.2022г.

-Такса за експерсно разглеждане 376-29 лева.

-Вноска с такса за експресно разглеждане 1163.00 лева.

От заключението на приетото и неоспорено заключение на вещото лице Р. Х. се установява,че при включване на плащанията за такса експерсно разглеждане в размер на 376.29 лева,годишния процент на разходите е 19255%.Дължимата договорна лихва е в размер на 36.71%

По договора ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 650.71 лева,в т.ч- 17222 лева от договорената такса за бързо разглеждане.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С оглед заключението на съд.-счетоводната експертиза,в която е отбелязано,че ищцата е заплатила по договора за кредит на ответното дружество частично сума от предвидена такса за експресно разглеждане и с оглед възможността за претенция на ответника за това вземане ,съдът приема,че за ищцата е налице правен интерес за предявяване на установителния иск,за прогласяване недействителността-нищожността на договора за кредит.

Ответникът „Сити Кеш“-ООД-град София е финансова институция по чл.3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,различно от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник,една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Отпускането на кредити е банкова дейност,съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл.2,ал.1 от ЗКИ и за да упражнява тази 2 дейност,финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка,поради което сключения между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ,а съставлява договор за заем по чл.140 от ЗЗД.В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,а именно Решение №99/01.02.2013г по т.д. №610/2011г ,първо т.о. на ВКС и др.

От друга страна ищецът по спора е физическо лице,на което по силата на процесния договор е представена паричен заем,който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,поради което същият има качеството на потребител по смисъла на параграф 13,т.1 от ДР на ЗЗП.Ответникът-финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 от ЗКИ,е търговец съгласно параграф 13,т.2 от ДР на ЗЗП.С оглед качеството на кредитополучателя,същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП,относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

От представените по делото доказателства се установява,че страните са били обвързани от Договор за паричен заем/кредит/ №с07.07.2022г.Видно от съдържанието на договора за кредит в него е посочена сумата по кредита-750.00 лева,както и сумата от 376.29 лева под формата на посочена допълнителна такса за експресно разглеждане и ГПР 48.65%.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит,поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на ЗПК,поради което и в съответствие с чл.7,ал.3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на искането по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест от изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.Същевременно съгласно чл.10а ,ал.1 от ЗПК,кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит,а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.В случая предвиденото възнаграждение за експресно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита,респективно клаузата,която предвижда дължимостта му,влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а,ал.2 от ЗПК.

Допълнителната услуга-таксата за експресно разглеждане, неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита,обхванато от императивната забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.Освен изложеното,конкретните престации,за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми,което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПС.С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни 3 плащания извън предвидените в закона.Не се установява конкретна услуга,която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума,още повече,че не е установена разлика между обикновеното и приоритетно разглеждане на документи.

Предвид изложеното,посочената уговорка на договора за кредит е нищожна,на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,поради противоречието и с нормата с повелителен характер на чл.10а,ал.2 от ЗПК.

Съдът споделя изцяло доводите ,развити в исковата молба за недействителност н а целия договор за потребителски кредит,сключен между страните,какъвто е и основния предявен иск-за прогласяване именно на нищожността на целия договор за заем.

Договорът за заем/кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.

В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвен процент , не става ясно как е формиран ГПР от 48.65%. Това се равнява на липса на посочен ГПР.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че реално ГПР е в 4 размер на 19255%%/???/и същият реално надхвърля многократно петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент".

Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Подобни такси и възнаграждения за получен потребителски кредит,ато цитираната в случая такса бързо разглеждане, противоречи не само на българските закони, в частност чл.

26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.