Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7463 от 13.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 45036/2024
Вид
Определение № 7463
Подписан
13.02.2025
Състав
ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7463 гр. София, 13.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110145036 по описа за 2024 година

На 24.08.2024г. по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 България“ ЕАД срещу „Диском Ко“ ЕООД за заплащане на следните суми: 339,00 лева (триста тридесет и девет лева), представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги за период от 28.03.2023 г. до 27.09.2023 г. по Договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент ID ********, ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 35,62 лева (тридесет и пет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от 23.05.2023 г. до 22.07.2024 г., сумата 328,54 лева (триста двадесет и осем лева и 54 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 24,58 лева (двадесет и четири лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва върху неустойката за период от 26.05.2023 г. до 22.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 25 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение от длъжника „Диском Ко“ ЕООД с характера на възражение по чл. 414а ГПК, в което са развити съображения, че длъжникът бил заплатил една част от присъдените суми в общ размер на 563,93 лева, включваща стойността на доставените услуги и лихвата върху тях, част от неустойката до размера на 128,64 лева и част от лихвата върху нея и разноските за държавна такса. Сочи, че бил върнал оборудването, заради което му била начислена неустойка за невърнато оборудване в общ размер на 200 лева, за което представя доказателства, поради което тази неустойка била сторнирана от заявителя. Сочи, че неплатена оставало единствено вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което оспорва като недължимо поради липса на доказателства за плащането му, евентуално като прекомерно В законоустановения срок е постъпила и частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК от длъжника „Диском Ко“ ЕООД срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева с развити в нея съображения, че липсвали доказателства за плащането му, евентуално възнаграждението било прекомерно.

В съответствие с указанията, дадени по т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК не е администрирана до изтичане срока за възражение, респективно до приключване на процедурата по разглеждане на възражението по чл. 414а ГПК.

В рамките на срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД е потвърдил получаването на плащането, както и че оборудването му е върнато, поради което 1 е сторнирал неустойката за невърнато оборудване в размер на 200 лева и не я претендира.

Сочи, че по издадената заповед за изпълнение оставала за плащане единствено сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена във всички нейни части, освен в частта за сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото релевираното от длъжника възражение срещу разноските за адвокатско възнаграждение не е такова по чл.

414а, ал. 2 ГПК /че не е дал повод за образуване на делото/, а напротив – сочи, че заповедта за изпълнение е неправилна в тази част поради липса на доказателства за сторени разноски, евентуално поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, компетентен да се произнесе по него е Софийският градски съд по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК. Ето защо подадената в срок частна жалба от длъжника срещу заповедта за изпълнение в тази част следва да бъде администрирана и изпратена по компетентност на СГС.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена 24.08.2024г. по гр.д. № 45036/2024г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, в полза на „А1 България“ ЕАД срещу „Диском Ко“ ЕООД, В ЧАСТТА за сумата от 339,00 лева (триста тридесет и девет лева), представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги за период от 28.03.2023 г. до 27.09.2023 г. по Договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент ID ********, ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, В ЧАСТТА за сумата 35,62 лева (тридесет и пет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от 23.05.2023 г. до 22.07.2024 г., В ЧАСТТА за сумата 328,54 лева (триста двадесет и осем лева и 54 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, В ЧАСТТА за сумата 24,58 лева (двадесет и четири лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва върху неустойката за период от 26.05.2023 г. до 22.07.2024 г., както и В ЧАСТТА за сумата от 21,25 лева (двадесет и един лева и 25 стотинки), представляваща разноски за държавна такса.

По отношение на вземането за сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, подлежи на администриране и разглеждане подадената от длъжника частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2