Определение № 23872 от 02.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23872 гр. София, 02.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110103850 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Столична община, с код по БУЛСТАТ 000696327, допълнена с уточнителна молба с вх. № 39471/07.02.2024 г. и уточнителна молба с вх. № 63010/26.02.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Н. Е. срещу „Ж.“ ЕООД, с ЕИК: 130445199, с която се иска:

1. Да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

Сумата от 21 465.64 лева – остатък от дължимо обезщетение за ползване на недвижим имот /публична общинска собственост за поставяне на търговски обект с целогодишен режим на работа на територията на Южен парк 3част за позиция № *** с покрита площ от 30 кв.м./ без правно основание за периода от 01.10.2018 г. до 28.02.2023 г. /чийто пълен размер е възлизал на 28 350 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС – 10.03.2023 г. до окончателното плащане.

2.

Сумата от 3.13 лева – остатък от обезщетение за забава за периода от 25.09.2018 г. до 02.02.2023 г. /чийто пълен размер е възлизал на 6252.89 лева.

1.

2. Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:

1.

Сумата от 7700 лева – дължимо обезщетение за ползване на недвижим имот /публична общинска собственост за поставяне на търговски обект с целогодишен режим на работа на територията на Южен парк 3част за позиция № *** с покрита площ от 30 кв.м./ без правно основание за периода от 01.03.2023 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на 1 исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното плащане.

2.

Сумата от 716.24 лева – обезщетение за забава за периода от 26.02.2023 г. до 22.01.2024 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за наем № РД-*** г. Въз основа на същия на ответника било предоставено ползването на имот – публична общинска собственост за поставяне на търговски обект с целогодишен режим на работа на територията на Южен парк 3част за позиция № *** с покрита площ от 30 кв.м. Срокът на договора бил 5 години с начален момент датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваем обект като не можел да бъде продължаван, а уговорената наемна цена – 700 лева без ДДС. Предвид това срокът на действие на договора следвало да бъде до 30.03.2016 г.

Впоследствие независимо от противопоставянето на ищеца ответникът продължил да ползва имота, но преустановил заплащането на наемна цена.

Общината отправила извънсъдебна покана за заплащане на сумите, но такова така и не последвало.

Доколкото след произнасяне на съда по заповедното дело било образувано изп.дело № 926/2023 г. на ЧСИ А.П., то част от сумите, присъдени със заповед № *** г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 12938/2023 г. на СРС били заплатени от ответното дружество, в която връзка по настоящото дело се претендира остатъкът от същите.

На последно място се обръща внимание, че заповед № РА-*** г. арх.

В.К. като директор на дирекция Общински строителен контрол била отменена с Решение № 7558/13.12.2018 г. по адм. дело № 10270/2018 г. на АССГ, потвърдено от ВАС с определение № 13015 от 2019 г. по адм.дело № 2433/2019 г. Поради това ответното дружество се позовавало на заповед за премахване на обекта му, която в действителност била отменена.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за наем № РД-*** г. и оборотни ведомости. По заповедното производство е представено извлечение от счетоводни книги.

След проведено производство за възстановяване на срок по чл. 64 от ГПК, с протоколно определение в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г., съдът е възстановил срока за подаване на отговор на исковата молба и на насрещна искова молба.

Ответникът „Ж.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че между страните през процесния период е действал валиден договор за наем, за обосноваване на което твърдение се позовава на Наредба на СОС от 2014 г., в която се определя, че срокът за действащите към влизане в сила на Наредбата разрешения за поставяне на преместваеми обекти се удължава до максималния 10-годишен срок. Поради това поддържа, че вместо уговорения с договора за наем 5-годишен срок следва да се прилага посочения от Наредбата 2

10-годишен срок.

Оспорва и претенцията по чл. 236 ЗЗД като неоснователна и погасена по давност.

Наред с това посочва, че имотът не е ползван след 2018 г., когато е издадена Заповед № РА-*** г. за премахване на преместваем обект „Павилион с целогодишен режим на работа“, находящ се в гр. София, Южен парк – 3 част, с вход откъм бул. „Гоце Делчев“, позиция ***, която е била отменена от АССГ, но след издаване на заповедта Общината е започнала нарочно да извършва изкопни и строителни дейности за електропровод или водопроводна мрежа пред обекта, оградила го е с ограда и поради това достъпът на ищците до обекта им е бил невъзможен.

Наред с това оспорва и датата на представения като доказателство към исковата молба заверено копие на договор за наем. Поддържа, че регистрационният индекс е поставен допълнително и посочената дата не обвързва ответника.

Релевира възражение за давност по отношение на претендираните наемни вноски, като се позовава на кратката 3-годишна давност.

На последно място, твърди, че продължава да извършва плащания по договора, но неправилно Столична община отнася плащанията по реда на чл.

76, ал. 1 и 2 ЗЗД, въпреки, че в преводните нареждания е посочено точно и ясно основание за извършеното плащане.

Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Моли съдът да му допусне двама свидетели за установяване на обстоятелствата по т.1.2. от ОИМ.

Представя следните писмени доказателства: преводно нареждане (в изключително нечетлив вид) и копие от Решение № 7588/13.12.2018 г. по адм.д. 10270/2018 г. на АССГ (незаверено) и Заповед № РА-*** г. на Директор на дирекция „Общински строителен контрол“.

В срока по чл. 131 ГПК след извършеното възстановяване на срока от съда е подаден и насрещен иск с вх. № 280420/03.09.2024 г., доуточнен с молба с вх. № 372620/19.11.2024 г. от „Ж.“ ЕООД срещу първоначалния ищец Столична община за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 900 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.09.2018 г. до 30.09.2023 г, изразяващи се в накърняване на доброто име и репутацията на ответното дружество и доверието на клиентите, вследствие на извършване на ремонтни дейности от страна на Столична община пред обекта, в който „Ж.“ ЕООД е извършвал търговската си дейност.

Твърди, че по силата на договор за наем със Столична община е предоставен за ползване павилион с целогодишен режим на работа, находящ се в гр. София, бул. „Гоце Делчев“, позиция *** Твърди, че със Заповед № РА*** г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ Столична община е наредила премахването на посочения обект, който е стопанисван и ползван от ищцовото дружество. Поради издадената заповед ищецът е принуден да спре своята търговска дейност.

Впоследствие заповедта е обжалвана и отменена от съда, но след това Столична община започва целенасочено и умишлено да извършва изкопни дейности пред обекта, ползван и стопанисван от ищеца, за да попречи на осъществяваната от ищеца търговска дейност и да реализира доходи именно 3 от посочения търговски обект, за да може след като дейността на „Ж.“ ЕООД бъде окончателно преустановена, Общината да може да преотстъпи ползването на обекта на друг търговец. Вследствие на осъществяваните изкопни дейности е настъпило подронване на репутацията на ищцовото дружество, загуба на доверие на клиентите, контрагентите и съседите от съседните имоти в „Ж.“ ЕООД.

С тези аргументи се иска уважаване на исковата претенция. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане.

Претендира разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск Столична община подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен и недоказан.

Поддържа, че търговските дружества не могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на съдебна практика на ВКС.

Оспорва да са налице предпоставките за съвместно приемане и разглеждане на насрещния иск. Оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва наличието на противоправно поведение на ответника, оспорва твърденията, че Столична община умишлено е извършвала изкопни дейности пред обекта, за да попречи на дейността му, както и наличието на твърдените в исковата молба вреди и причинната връзка между твърдяното противоправно поведение на ответника и вредите. Посочва, че поради отмяната на посочената Заповед № РД-*** г. с решение от АССГ и ВАС ответникът не може да претендира обезщетение за вреди. Възразява и срещу размера на вредите, като поддържа, че претендираното обезщетение не кореспондира с размера на евентуално претърпените от ответника вреди.

Поради посоченото моли съдът да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен, евентуално – съдът да уважи иска частично поради направено възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Прави изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Представеното от ответника като доказателство копие от платежно нареждане не е четливо, поради което на ответника следва да се даде срок да представи четливо копие, а също така е приложено копие от Решение № 7558/13.12.2018 г. по адм.д. 10270/2018 г. по описа на АССГ, 48 с-в, което не е заверено нито от съда, нито от страната, която го е представила, предвид на което следва да се дадат указания на страната да представи същото в заверен препис, като при неизпълнение на указанията представеният по делото препис ще бъде изключен от доказателствения материал по делото.

По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 12938/2023 г. по описа на СРС.

Предвид твърденията на ответника по главния иск, че е заплатил дължимите суми, съдът намира, че следва да допусне исканата от ищеца 4 съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът по насрещния иск „Ж.“ ЕООД моли за допускане на двама свидетели при режим на призоваване за установяване, че поради извършвани изкопни и ремонтни дейности пред обекта, ползван от ответниците, не са можели да ползват обекта през процесния период, а по предявения насрещния иск иска допускане на двама свидетели за доказване на претърпените от ответника неимуществени вреди. Съдът намира, че за всяко от посочените обстоятелства следва да допусне само един от исканите двама свидетели, като отложи разпитът на втория свидетел за съответното обстоятелство в случай, че съответният призован свидетел не установи обстоятелствата, за установяване на които е допуснат.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото исково производство по гр.д. 3850/2024 г., СРС, 63 с-в предявеният с насрещна искова молба с вх.

№ 280420/03.09.2024 г. насрещен иск от „Ж.“ ЕООД срещу Столична община за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 900 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ответника.