Решение № 68 от 12.08.2025, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Гражданско дело 190/2025
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 12.08.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Петър Валентинов Живков
Цитирани разпоредби
- чл.11 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Кула, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело № 20251330100190 по описа за 2025 година
Подадена е молба с правно основание чл.4 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ от М. Г. Н. ЕГН: ********** от ********** против В. Л. Н. ЕГН: ********** от **********, в която се излага, че ответника е неин съпруг и на 07.07.2025г, около 10:00 часа я е ударил по главата с юмрук, след което я заплашил, че ще пребие и ще я убие. Изложено е, че през последните месеци се е случвало няколко пъти да я удря и заплашва.
Молителката изпитала страх от ответника. Казала му, че ще отиде до Общината да види какво става с помощите и се обърнала към полицията.
Иска се защита по закона за защита от домашно насилие и издаване заповед за защита.
Ответника оспорва иска с доводите, че не е упражнено домашно насилие. Излага, че твърденията на ищеца са неверни.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Страните по делото са съпрузи и живеят в с. Б. на ***********. Имат пет деца – В. на 16г., М на 13г., С. на ч12г, Л. на 6г. и бебе на 2 месеца.
Н а 07.07.2025г ищцата, ответника и децата им В., М и бебето били в 1 стаята на ищцата и ответника. Последните се скарали и няколко минути след това ответникът излязъл и отишъл при животните. След него от стаята излязла и ищцата, като казала на децата, че отива до пощата в село Б. да провери дали са преведени социалните помощи. Ищцата се обадила на тел.112 и съобщила за домашно насилие, а именно, че ответникът я е бил и заплашвал. След около тридесет минути в дома на страните дошли полицаи и арестували ответника.
Бил закаран в РУ Кула със Заповед за задържане за срок от 24 часа. Малко след задържането на ответника и откарването му в гр. Кула ищцата се прибрала в къщи. По-късно привечер взела бебето и дъщеря си Л. и заминала за гр. Кула да си търси работа. Децата В., М и С. останали сами. Преди полунощ ходили да търсят майка си из село Б., но след като не я намерили се обадили на дядо си Л. и последния дошъл при тях, където прекарал и нощта.
Децата на страните се грижели за животните, които отглеждало семейството.
На следващия ден – 08.07.2025г след обяд ищцата се прибрала в домът си в село Б.. Две седмици след това взела семейния автомобил и заминала сама незнайно къде. При разпита си едно от децата – М, същото е заявило, че ищцата го е карала да лъжесвидетелства в насока, че той и брат му В. не са били в стаята, където са се скарали страните, за да може да се приеме за доказано, че декларацията за извършено насилие е вярна. Освен това децата са заявили, че майка им – ищцата многократно е напускала семейството и постоянно лъже баща им.
Описаната фактическа обстановка се установи от разпита на децата В.
В. Л. и М В. Л., чиито показания съдът кредитира изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви, като съдът е взел предвид, че е възможно децата да са заинтересовани от изхода на делото и да им е повлияно какви показания да дадат. Но при разпита на всички контролни въпроси за разкриване на заученост на показанията съдът установи, че показанията са правдиви и достоверни.
В хода на производството ищцата е подала молба за прекратяване на делото, поради това, че няма кой да се грижи за децата. Съдът и е указал да уточни дали оттегля или се отказва от иска си, но тя не е намерена да си получи разпореждането с указанията. Затова съдът е приел, че няма да се произнася по молбата.
Няма доказателства спрямо ответника да са налагани мерки по ЗЗДН.
2
От правна страна:
Съгласно чл.4 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие в случай на такова всяко лице може да се обърне към съда за защита.
Съгласно чл.2 ал.2 от закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Удрянето по главата и заплашването с бой и убийство е акт на насилие и след като между страните имало съпружеска връзка насилието е домашно.
По делото обаче не е доказано да извършван акт на домашно насилие.
Установено е, че страните са се скарали, но не че ответникът е удрял и заплашвал ищцата.
Предвид това и като се вземе предвид, че ищцата е подала молба за прекратяване на делото, не се явява и не ангажира доказателства сочи на липса на доказване на деяние на домашно насилие. Поради това съдът не кредитира и изложеното в декларацията за домашно насилие по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Предвид това, че не е установено наличие на домашно насилие молбата за защита следва да се отхвърли и да се отмени издадената заповед за незабавна защита.
На основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН молителят следва да понесе разноските за държавна такса в размер на 25 лева.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Г. Н. ЕГН: ********** от ********** против В. Л. Н. ЕГН: ********** от **********, за защита по закона за защита от домашно насилие и издаване заповед за защита.
ОБЯВЯВА Заповедта за незабавна защита №3/07.07.2025 г за изгубила действието си.
3
ОСЪЖДА М. Г. Н. ЕГН: ********** от ********** да заплати на Районен съд Кула сумата от 25 лева държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в седемдневен срок, от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4