Присъда № 14 от 30.04.2026, Районен съд - Димитровград

НОХД № 171/2025 година по описа на РС - **град

МОТИВИ към присъда № 14 от 30.04.2026 г.

Против подс. ***, ЕГН: **********, е повдигнато от РП-Хасково, ТО-**град обвинение за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че:

На 21.01.2025 г. в гр. ***, общ. **град, Хасковска област, в съучастие с неизвестен извършител, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановено лице/ имотна облага, поддържал у *** заблуждение (че разговаря със съпруга на дъщеря си ***, който имал нужда от важни документи, за получаването на които тя трябва да заплати парична сума), и с това й причинил имотна вреда в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.

Производството е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и целите на наказанието биха били постигнати при определяне на такова при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. Предвид възрастта на извършителя, който е едва на 22 години и предвид неговото добросъвестно поведение в досъдебното и съдебното производство, следва да бъде определено наказанието към неговия минимум. Счита се, че 3 месеца наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК би изпълнило и превантивната функция на наказанието, тъй като видно за всички деецът осъзнал извършеното.

Защитникът адв. Н. ** от АК-Хасково пледира за признаване на подсъдимия за виновен и определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Деецът бил с изключително ниска степен на обществена опасност, който още от началото на процеса улеснявал изясняването на случая чрез обективно излагане на станалото и липсата на каквото и да е намерение да изкриви нещо в своя полза или да прикрие и т.н., което сочило че не е човек с дори възникнали престъпни намерения.

Подс. *** заявява, че разбира в какво е обвинен, на основание чл.371, т.2 НПК, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти.

Изразява съжаление за извършеното.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. *** е роден на *** в гр.**град, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи в ** ,,***“ с постоянен адрес в гр.**град, ул.***

В началото на 2025 г. ** имал нужда от допълнителна работа и средства.

1

На 21.01.2025г. следобед получил обаждане от неизвестно лице с холандски номер на мобилния си телефонен номер. Лицето му предложило срещу заплащане да вземе парична сума от жена на адрес в гр.***, ул.*** и да я занесе на друг адрес.

Обаждането било очаквано от **, тъй като същото лице звъняло по-рано през деня и на баща му - св.** ** със същото предложение. Поради разпространеността в последно време на подобен род деяния подс.** се досетил, че ще участва в измамна схема, но се поблазнил от предлаганата му сума от 700 лв. и макар и да не познавал лицето от мъжки пол, разговарящо с него по телефона, се съгласил.

Отишъл в гр.*** с л.а."***" с рег. номер ***, собственост на майка му - ***.

Спрял в пресечка близо до горепосочения адрес.

Междувременно на същия ден около 16.40 ч. пострадалата *** /на 86г./ била в дома си в гр.***, ул."***. Едната й дъщеря живеела в другия край на града, а помалката - с мъжа си в Испания от 20 години. Св.** била сама. В този момент получила обаждане по стационарния си телефон. Отсреща мъжки глас се представил за малкия й зет „***". Казал й, че чакал важни документи по пощата. Настоял тя да ги получи и да плати 7000 лева, а след това той щял да ги вземе от нея. Поискал да не затваря телефона докато приготвя парите. Св.** казала, че разполага с 6000 лева и ги поставила в плик - 25 банкноти от по 100лв. и 70 банкноти от по 50лв. Според „***" трябвало да дойде човек от гр.**град - служител на пощата и да вземе парите. Десет минути по-късно, докато още траел разговорът, получила инструкции да излезе навън, където щяла да я чака кола.

Св.** взела парите и излязла пред дома си. Нямало кола отвън, затова седнала на пейката отпред и зачакала. Пет минути по-късно от една пресечка към нея се задал непознат млад мъж – подс.**. Говорел по телефона. Казал й: „Бабо, на ти телефона да се обадиш на ***". Тя взела телефона и обяснила, че е приготвила парите. Дала плика на **. Питала го толкова ли са важни тези документи, но не получила ясен отговор.

Подс.** й благодарил за плика с парите и си тръгнал.

Преди да влезе в дома си, св.** се усетила, че не получила нищо в замяна на парите. Осъзнала, че е станала жертва на измама. Веднага позвънила на голямата си дъщеря ***.

След като взел плика с парите и се разделил с пострадалата, подс.** се качил в ,,Опел-а“. На излизане от гр.*** след жп линиите спрял на отбивка. Преброил парите и споделил с непознатото лице от телефона, за да му каже колко остават за него.

Отделил за себе си 700лв. и незабавно набрал по телефона приятелката си - св.Т***, за да се похвали. Тя се притеснила, че той върши измама и се възпротивила, но въпреки това подс.** продължил по план за гр.**, както била уговорката с непознатото лице от телефона. Около гр.Стара Загора последният му казал да промени посоката си към гр.Велико Търново, за което да вземе още 50лв. за себе си. По грешка подс.** подминал табелата, затова получил последващи инструкции да продължи напред, да сложи парите във вестник или найлонова торбичка и да ги остави точно до тръбата, на земята, до знак за ограничение 40 км. над табелата „Арбанаси".

По време на пътуването си обв.** разговарял и с братовчед си - св.*** Последният го посъветвал да си признае в полицията за извършеното. Подсъдимият не го послушал. Вечерта на връщане към дома си бил спрян от полицейски служители в с.Радиево по повод подадения от пострадалата сигнал за измама. Първоначално излъгал, че е ходил на разходка до гр.Габрово. Отведен бил в РУ-**град, където признал за деянието си и предал на полицейски служител парите, с които се 2 облагодетелствал от извършеното престъпление - ,,заработената“ с измамата сума от 750лв /на съхранение в РУ/.

В хода на образуваното досъдебно производство била установена горепосочената престьпната измамна схема и участието на ** в нея. Последният бил задържан. Било извършено разпознаване, като пострадалата ** с категоричност разпознала подс. ** като лицето, с което разговаряла лично, което й дало телефона да говори и на което впоследствие предала плика със сумата от 6000 лв.

В хода на разследването не е било установено лицето, съучастник на ** в извършване на измамата.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от доказателствения материал, събран по делото, а именно: показанията на свидетелите, дадени по досьдебното производство, обясненията на обвинаемия, както и останалите доказателства по делото, приобщени чрез средствата и способите на НПК, сред които полицейски справки, справка за сьдимост, характеристика, по отношение на всички които съдът на основание чл. 372, ал.4 НПК констатира, че подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът, приема за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подсъдимия *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, а именно:

На 21.01.2025 г. в гр. ***, общ. **град, Хасковска област, в съучастие с неизвестен извършител, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановено лице/ имотна облага, поддържал у *** заблуждение (че разговаря със съпруга на дъщеря си ***, който имал нужда от важни документи, за получаването на които тя трябва да заплати парична сума), и с това й причинил имотна вреда в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева.

От субективна страна престьплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия е осъзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Участието му в изпълнителното деяние е именно като съизвършител, със съответната общност на умисъла с непознатото лице от мъжки пол. Съзнавал е, че е част от схема за т.нар. телефонни измами, съзнавал е, че поддържа заблуждение у пострадалата относно това с кого разговаря по телефона и относно основанието за предаване на паричната сума и че й причинява имотна вреда, съзнавал е общественоопасните последици от деянието си и е искал тяхното настьпване.

Съдът намира, че причини за извършване на престъплението са ниската правна култура и стремежът на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен път.

За извършеното от подсъдимия ** престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

При определяне на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимия не е осъждан, към датата на деянието едва е бил навършил 20 години, няма данни за нарушения на обществения ред, по местоживеене нямал оплаквания от съседи и живущи за лицето, няма криминалистически регистрации.

3

Предвид изложеното, съдът намери, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК – налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание – една година лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко, поради което:

На основание чл. 209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.58а, ал.4 и чл. 55, ал.1, т. 1 НК наложи на подс. *** наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца.

На основание чл. 66, ал.1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 (три) години.

С така наложеното наказание съдът счете, че ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздействува предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

По отношение на веществените доказателства, постанови:

1 бр. Мобилен телефон „Самсунг“ модел „A34“ намиращо се на съхранение в РУ-**град да се върне на подс. ***.

Сумата от 750 лева намираща се на съхранение в РУ – **рад да се върне пострадалата *** от гр.***, общ.**град, ул.“***, ЕГН **********.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 14 гр. гр. Д.град, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев

Съдебни

Янчо П. Петков заседатели: И. К. Митев при участието на секретаря Силвия Ив. Д.а и прокурора Л. Здр. Т. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Наказателно дело от общ характер № 20255610200171 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. И. Т. Д. – р. на 23.08.2004 г. в гр.Д.град, живущ в гр.Д.град, бул. ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ в ***“Хасково, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

На 21.01.2025 г. в гр. ***, общ. Д.град, Хасковска област, в съучастие с неизвестен извършител, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановено лице/ имотна облага, поддържал у П. Т. С. заблуждение (че разговаря със съпруга на дъщеря си ***, който имал нужда от важни документи, за получаването на които тя трябва да заплати парична сума), и с това й причинил имотна вреда в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева - престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 и чл. 58а, ал.4 и чл. 55, ал.1, т.1 НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ години.

Вещественото доказателство: 1 бр. Мобилен телефон „Самсунг“ модел „A34“ 1 намиращо се на съхранение в РУ-Д.град да се върне на подс. И. Т. Д..