Определение № 126 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. София, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501916 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. П. П. срещу решението по гр. д. № 2904/19г. на СГС, ГО, 9 състав, с което предявеният от него иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно СГС е приел, че липсват предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – по делото било доказано, че той е наемател и, че е бил задължен да полага грижи по поддръжката на ресторанта, вкл. и на т.н. „бутафорна стена“, от която му е причинено увреждане. Иска след отмяната на решението да се постанови уважаване на предявения от него иск.

„Ивиком“ ЕООД в несъстоятелност (съгласно вписаните по партидата му обстоятелства в ТР) не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивният съд установи, че спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност – с решение № 1217 от 16.10.2023г. по дело № 886/2023 на СГС и същият е обявен в несъстоятелност – с решение № 891 от 24.06.2024г. по дело № 886/2023 на СГС. С молба от 17.12.2014г. жалбоподателят е уточнил, че не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на ответника, установимо и от вписванията по партидата му в ТР на списъците на приетите вземания.

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриването на производство по 1 несъстоятелност се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Спряното производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл. 637, ал. 2, съотв. чл. 637, ал.

3 ТЗ. По аргумент от чл. 638 ТЗ откриването на производството по несъстоятелност изключва възможността за осъществяването на индивидуални принудителни изпълнения спрямо длъжника, като кредиторите могат да осъществят правото си на принудително изпълнение само в рамките на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност. За целта кредиторът трябва да придобие качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ в самото производство по несъстоятелност. Задължителна предпоставка за придобиването на това качество е в случая кредиторът да е предявил това свое предявимо (което не подлежи на служебно вписване от синдика) вземане в производството по несъстоятелност. Тъй като ищецът не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност, за него пътят в универсалното принудително изпълнение е закрит. Следователно, той не би могъл да се удовлетвори нито по пътя на индивидуалното, нито по пътя на универсалното принудително изпълнение, поради което отпада и правният интерес от водене на осъдителния иск, тъй като крайната му цел – възможността за принудителното изпълнение - не може да бъде постигната. Занапред не биха могли да се осъществят и предпоставките на чл. 637 ТЗ за възобновяване на исковото производство, което по силата на закона е спряно, и което (възобновяването) по своята същност има характер на провеждане на производство по чл. 694 ТЗ, допустимо, само ако е налице неприемане или оспорване на приемането на вземането на кредитора, възможно единствено, ако същият е предявил вземането си в производството по несъстоятелност.

Възобновяването на спряното производство е с цел формиране на сила на пресъдено нещо с предмет процесното вземане по отношение на участниците в производството по несъстоятелност (чл. 637, ал. 4 ТЗ) – възможност, свързана с правото на тези участници да оспорят предявеното вземане в рамките на производството по несъстоятелност. Следователно завареното производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, поради което то се прекратява и при непредявяване на вземането, предмет на делото, тъй като няма правен интерес от продължаването на делото, по което ищецът вече няма и право на иск.

2

Ето защо, предвид тази специфична хипотеза в случая, в която производството по иска с предмет непредявено от ищеца в производството по несъстоятелност вземане става изцяло недопустимо без да има възможност разглеждането му да се възобнови и да се насрочи в открито заседание (липсва съответна законова хипотеза - арг. чл. 637, ал. 3 ТЗ), обжалваното първоинстанционно решение, постановено при спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство, с оглед отпадането на правния интерес от исковата защита и погасяването на правото на иск следва да се обезсили и производството по делото, станало недопустимо, да се прекрати.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260259 от 24 април 2024г. по гр. д. № 2904/19г. на СГС, ГО, 9 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, включително и по в. гр. д. № 1916/2024г. на САС, ГО, 4 в. състав.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3