Определение № 3750 от 05.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3750 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502619 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 407, ал. 1, вр. с чл. 410 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 32157/17.09.2025 г., подадена от ЕАД Е. И. като пълномощник на „Родина 2008“ ЕООД, ЕИК ***, против разпореждане № 21237 от 28.07.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 8922/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ***, по отношение на разноските – 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че в законоустановения срок от длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, но това обстоятелство не е отчетено от първоинстанционния съд и вместо да укаже на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК същият е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че длъжникът „Родина 2008“ ЕООД е заплатил претендираните със заповедта за изпълнение суми преди образуване на ч. гр.д. № 8922/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и за присъждане на разноски.

От въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД не е подаден отговор на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч. гр. д. № 8922/2025 г. по описа на Районен съд – 1

Пловдив е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Енерго – Про Продажби“ АД против „Родина 2008“ ЕООД за парично вземане за сумите: 385,75 лв., педставляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 07.02.2025 г. до 14.04.2025 г.; 5,36 лв. – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка фактура до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски по делото в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4169/19.05.2025 г. срещу „Родина 2008“ ЕООД за претендираното в заявлението парично вземане, както и за съдебни разноски в общ размер на 75 лв. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от длъжника „Родина 2008“ ЕООД. С разпореждане № 16831/11.06.2025 г. Районен съд – Пловдив е предоставил възможност на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за вземанията си против длъжника. В указания срок заявителят „Енерго – Про Продажби“ АД не е предявил иск по чл. 422 ГПК. От същия е подадена до заповедния съд молба, с която заявява, че след образуване на частното гражданско дело длъжникът е заплатил претендираните от дружеството суми, но не е заплатил направените от дружеството разноски в заповедното производство, поради което моли за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските. С обжалваното разпореждане № 21237/28.07.2025 г., по ч. гр. д. № 8922/2025 г. заповедният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя по отношение на разноските – 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна.

Според чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Влязлата в сила заповед за изпълнение е едно от изпълнителните основания, посочени в чл.

404 ГПК, които подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл. 416 ГПК съдът издава изпълнителен лист, след като се убеди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. При издаване на заповед за изпълнение, подадено възражение срещу нея и дадени от съда указания до заявителя за предявяване на установителен иск, последвани от непредявяване на иска, приложима е разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК, според която когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК.

В конкретния случай срещу издадената заповед е подадено възражение от страна на длъжника по чл. 414 ГПК, с което се оспорват изцяло претендираните парични вземания, но заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК, поради което изпълнителната сила на заповедта за изпълнение е отпаднала. След като заповед за изпълнение № 4169/19.05.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 8922/2025 г. по описа на ПРС не е влязла в сила, включително в 2 частта за присъдените в полза на заявителя разноски, тя не представлява изпълнително основание, въз основа на което може да се издаде изпълнителен лист, поради което неправилно съдът с обжалваното разпореждане е разпоредил издаването му. В този случай заповедният съд е бил длъжен да обезсили заповедта за изпълнение и да прекрати производството по ч. гр. д. № 8922/2025 г. по описа на ПРС, съобразно правомощията предоставени му с разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК. В същия смисъл са и разясненията, дадени в т. 10в от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които след изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.

Вместо това районният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист по невлязъл в сила акт, който не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и не съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК.

Издаването на изпълнителен лист за разноски е мислимо при подадено от длъжника възражение по чл. 414а ГПК и при липса на изрично възражение от негова страна относно размера на разноските, каквато хипотеза в случая не е налице, доколкото от материалите по делото е видно, че длъжникът не е подавал възражение по чл. 414а ГПК.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на спора длъжникът има право на разноски във въззивното производство за платената държавна такса в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 29.07.2025 г.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 21237 от 28.07.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 8922/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ***, да заплати на „Родина 2008“ ЕООД, ЕИК ***, разноски за въззивното производство в размер на 415 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3