Решение № 809 от 11.08.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 809 гр.Пловдив, 11.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ при секретаря Петя

Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1112/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД «Гранична полиция» - МВР, чрез юрисконсулт А.Н. срещу решение № 585/19.02.2020г. по гр.д. № 17574/2019г., на Районен съд – Пловдив І гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР да заплати на Е.А.С., ЕГН ********** следните суми: сумата от 1675,27 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 241 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 232,58 лева мораторна лихва за периода 01.02-2017 г. – 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1675,27 лева от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, че е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която не се прилага за служители на МВР и че страните са обвързани със служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото прилагане и няма възможност за прилагане на Закона за държавния служител, КТ и подзаконовата му разпоредба на НСОРЗ. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, изключващ тяхното прилагане. Твърди се, че неправилно съдът с решението си е посочил, че законната лихва върху главницата трябва да се изчисли от 22.10.2017 г., тъй като исковата молба е подадена на 22.10.2019 г. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от от въззиваемата страна, с който се взема становище, че решението е правилно и законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявен е иск от въззиваемият Е.С. с правна квалификация чл.178 от ЗМВР. Безспорно е между страните, че ищецът Е.С. е полагал труд в ГД «Гранична полиция» -

МВР. Като **** в МВР в периода 22.10.2016 г.- 22.10.2019 г., същият е полагал нощен труд в размер на 1688 часа, след приравняването им на дневен труд с коефицент 1,143 се получава разликата от 241 часа представлява положен извънреден труд в размер на 1 675,27 лева. с мораторна лихва 232,58 лв. за периода.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която не се прилага за служители на МВР и че страните са обвързани със служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото прилагане и няма възможност за прилагане на Закона за държавния служител, КТ и подзаконовата му разпоредба на НСОРЗ. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, изключващ тяхното прилагане.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч. с коефициент 1,143. Липсата на такова правило в Наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между

22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа.

Тези норми на

КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между

22,00 и 6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР и е доразвитие на правилото на чл.187 ал.1 от