Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.01.2022, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
513/2021
Подписан
25.01.2022
В сила
25.01.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 217, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 220, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 82, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 24, изр. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1 гр. Русе, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, ІІ – ри състав, в открито съдебно заседание на 13 януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 513 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Постъпила е жалба от С.Ш.Ю. ***, уточнена с молба вх. № 3592 от 08.09.2021 г. (л. 18 от делото), против Решение

№ 132 от 08.07.2021 г. на в.и.д. Директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 16248 от 29.06.2021 г. на С.Ш.Ю. срещу Разпореждане изх. № С210018-137-0004513 от 17.06.2021 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе, с което е отказано погасяването по давност на публични задължения в общ размер на 7 800 лева по 24 броя електронни фиша и 2 броя наказателни постановления.

Наведени са доводи за противоречие на обжалвания акт с материалноправните разпоредби. По-конкретно, според жалбоподателката, за посочените публични вземания, с които е наложено административно наказание „глоба“, е налице специална правна уредба, регламентираща давността - чл. 82, ал. 1, 6. „а“ от ЗАНН, съгласно която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Подлежащите на събиране неплатени публични вземания са от електронни фишове и НП, издадени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на обща стойност 7 800 лева. По отношение на тях е образувано изпълнително дело (ИД) № *********/2020 г., като на 07.06.2021 г. на Ю. е било връчено съобщение за доброволно изпълнение, на основание чл. 221 от ДОПК и разпореждане за присъединяване на неплатени публични вземания, а на 22.02.2021 г. е наложен запор върху два броя МПС-та, собственост на жалбоподателката, като постановлението за налагане на обезпечителната мярка също е връчено на 07.06.2021 г. Предвид Tълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т.д. № 8/2019 г., ОСС, I и II колегия, образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, както и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК са действия, които не прекъсват давността.

Според жалбоподателката, в настоящото производство давността е прекъсната с постановлението за налагане на обезпечителни мерки на 22.02.2021 г. В този смисъл счита, че от влизането в сила на издадените електронни фишове и НП, съответно през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., е започнал да тече двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от 3AНН, като към момента на налагане на обезпечителните мерки съшият е бил изтекъл. Предвид това счита, че публичните вземания, предмет на ИД № *********/2020 г., са погасени по давност, следва да се отпишат и ИД да бъде прекратено.

Претенцията е съдът да постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТД на НАП – Варна и разпореждането на публичния изпълнител, и да върне преписката за ново произнасяне на публичния изпълнител. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – в.и.д. Директор на ТД на НАП –

Варна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно обжалване, съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 132 от 08.07.2021 г. на в.и.д. Директор на ТД на НАП – Варна, постановено в производство по чл. 266 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалбата на Ю. срещу Разпореждане № С210018-137-0004513 от 17.06.2021 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе.

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно - териториален директор на ТД на НАП - Варна, в съответствие с чл. 266, ал. 1 от ДОПК.

Потвърденото разпореждане е издадено от публичен изпълнител, оправомощен по силата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК да извършва действия по принудително изпълнение, в рамките на което се включва и процесното разпореждане за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по конкретното изпълнително дело. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.

Решението е издадено в писмена форма като съдържа данни за фактическите обстоятелства, послужили за формиране съдържанието на волеизявлението.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Наличието на такива не се и твърди от жалбоподателката. Всички факти и обстоятелства, от значение за предмета на оспореното разпореждане, са били известни, безспорни.

Спорна по делото е единствено материалната законосъобразност на оспореното решение.

От данните по административната преписка безспорно се установява, че срещу жалбоподателката е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. за публични задължения в общ размер на 7 800 лева, установени с (вж. справка за общи задължения на л. л. 16 и 17 от преписката): електронни фишове №№ К2085879/26.05.2018 г., К2223741/14.12.2017 г., К2230219/21.08.2018 г., К2392246/01.01.2018 г., К2444588/28.01.2018 г., К2448810/30.01.2018 г., К2462756/09.02.2018 г., К2463810/13.02.2018 г., К2469233/15.02.2018 г., К2471332/18.02.2018 г., К2452022/05.02.2018 г. на ОД на МВР – Русе, с дата на доброволно плащане, посочена от взискателя ОД на МВР - Русе - 30.01.2019 г. или дата на влизане в сила на тези ЕФ – 31.01.2019 г.; HП № № 19-1085-000178 от 05.02.2019 г. и 19-1085-000265 от 14.02.2019 г. на ОД на МВР - Русе, с дата на доброволно плащане, посочена от взискателя ОД на МВР - Русе - 12.06.2019 г. /върху представените по делото писмени доказателства – заверени преписи от цитираните НП-та е поставен щемпел с текст влязло в законна сила на дата 05.06.2019 г. – л. л. 77 и 78 от делото/, като същите са присъединени по ИД със Съобщение за доброволно плащане № С200018-048-0011544 от 17.02.2020 г. (л. л. 13 и 14 от преписката); електронни фишове № № К2495066/13.03.2018 г.,

К2495261/14.03.2018 г., К2503328/25.03.2018 г., К2503338/25.03.2018 г., К2533189/14.04.2018 г., К2537944/21.04.2018 г., К2933762/08.08.2019 г., К2551451/07.05.2018 г., К2559014/13.05.2018 г., К2563102/16.05.2018 г., К2578236/28.05.2018 г., К2605378/05.06.2018 г., К2540872/26.04.2018 г. на ОД на МВР - Русе, с дата на доброволно плащане, посочена от взискателя ОД на МВР - Русе - 01.02.2021 г. или дата на влизане в сила на тези ЕФ – 02.02.2021 г., като същите са присъединени по ИД с Разпореждане за присъединяване № С210018-105-0075634 от 22.03.2021г. (л. 9 от преписката).

Съобщението за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК от 17.02.2020 г., както и Разпореждането за присъединяване от 22.03.2021 г. са връчени на жалбоподателката на 07.06.2021 г.

(л. 10 от преписката).

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210018-022-0012509 от 22.02.2021 г. на жалбоподателката е наложен запор върху две МПС-та (л. 11 от преписката).

Във връзка с подадена молба/възражение вх. №

14550 от 14.06.2021 г. (л. 7 от преписката) с искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, предвид погасяване на публичните вземания поради изтекла погасителна давност е издадено и Разпореждане изх. № С210018-137-0004513 от 17.06.2021г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе (л. л. 4 и 5 от преписката).

Въз основа на така описаните обстоятелства публичният изпълнител е приел, че на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността била прекъсната. От датата на прекъсване започвал да тече нов давностен срок, като публичният изпълнител има предвид действията - съобщението за доброволно плащане по реда на чл. 221 от ДОПК от 17.02.2020 г., както и разпореждането за присъединяване от 22.03.2021 г. Публичният изпълнител се е позовал още и на обстоятелството, че били предприети и последващи действия с издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210018-022-0012509 от 22.02.2021 г. Публичният изпълнител посочил още, че на основание Тълкувателно решение на ВАС № 2 от 2017 г., след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл. 82, ал.

1, б. „а“ от ЗАНН, поради което и в случая процесните публични задължения не се явявали погасени по давност. С тези мотиви публичният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност.

Разпореждането на публичния изпълнител е оспорено от Ю.

(макар в административната преписка да не се съдържа екземпляр от такава жалба) с твърдения, че погасителната давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН за описаните в разпореждането задължения е изтекла. Жалбоподателката се е позовала на Tълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т.д. № 8/2019 г., ОСС, I и II колегия, като е посочила, че според нея в случая давността се явява прекъсната с постановлението за налагане на обезпечителни мерки на 22.02.2021 г.

С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТД на НАП – Варна възраженията на жалбоподателката са приети за неоснователни и жалбата е отхвърлена (л. л. 1 и 2 от преписката).

Според решаващия орган, в случая със Съобщение за доброволно плащане № С200018-048-0011544 от 17.02.2020 г. и с Разпореждане за присъединяваме № С210018-105-0075634 от 22.03.2021 г. 26 броя изпълнителни титули с взискател ОД на МВР - Русе са присъединени по ИД и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК погасителната давност е прекъсната. Отделно е посочил, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, с налагането на обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210018-022-0012509 от 22.02.2021 г. давността е спряна по отношение на всички изпълнителни основания. В конкретния случай, предвид датите на влизане в сила на изпълнителните титули, които са след посочените от взискателя ОД на МВР - Русе дати на доброволно плащане, съответно - 30.01.2019 г., 12.06.2019 г. и 01.02.2021 г., давността била прекъсната, съответно спряна в срока по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, като новият двугодишен давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН не бил изтекъл. От това решаващият орган е направил извод, че процесните задължения не са погасени по давност.

Основният и единствен спорен въпрос между страните в хода на административното производство, а така също и пред съда, е въпросът изтекла ли е давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН по отношение на посочените от жалбоподателя задължения.

Съдът намира, че по отношение на част от задълженията, описани във възражението за изтекла погасителна давност на жалбоподателката до приходната агенция, респективно и в разпореждането на публичния изпълнител давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, погасителната давност е изтекла.

Доколкото се касае за административно наказание „глоба“, наложено с електронен фиш или наказателно постановление, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Според чл. 82, ал.

1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

Нормата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност).