Определение № 694 от 09.02.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120102554 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 15640/08.04.2025 г. на СНЦ „А..........................“, ЕИК ......................., представлявано от председателя А. Е., уточнена с молби вх. №№ 27......../19.06.2025 г.; 44.........../22.10.2025 г.; и 44........./02.02.2026 г., вкл. чрез адв. П. Б. от АК – Б............, срещу ответниците М............ на Р.................

................... и „Д................ П............. М.................... Ч...............“ ЕАД, ЕИК ....................., с която се иска прогласяване нищожността на договор за концесия от 19.05.1999 г., сключен между ответниците, евентуално – развалянето му.

Съдът, след запознаване с исковата молба е констатирал нередовности, които не позволяват осъществяване на съдебна преценка относно предмета и цената на предявените искове, както и наличието на правен интерес за ищеца да ги поддържа. Предвид това, със свои разпореждания № 5854/20.02.2025 г., 12286/20.10.2025 г. и 755/22.01.2026 г. и на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът е оставил последователно исковата молба без движение, като е дал подробни указания за изправяне на нередовностите, последно - в десет подточки, и е уведомил ищеца за последиците при неизпълнение на указанията в посочените от съда срокове – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея.

С разпореждане № 755/22.01.2026 г. съдът изрично е указал на ищеца, че цената на главния иск, независимо от вида – установителен или конститутивен, се определя от стойността на концесионния договор, респ. ако предмет са му вещни права – данъчната оценка или пазарната им стойност. Със същото отново изрично е посочено на ищеца, че не въвежда твърдения договорът за концесия да засяга по някакъв начин правната му сфера, респ. за него да е налице конкретен правен интерес от търсената съдебна защита на собствените му права.

Независимо от изричните указания на съда, с представена молба-уточнение вх. № 4494/02.02.2026 г. ищецът за пореден път поддържа становище, че искът му е неоценяем, като той сам го оценя условно на 1 лев /0,51 евро/. Същевременно, обосновава интереса си от производството с твърдения, че е ЮЛНЦ и целите и предмета му на дейност включват защита на обществения интерес и прозрачност при управлението на природни ресурси, а концесионният договор засягал изключителна държавна собственост и имал пряко отношение към обществения интерес.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Искът за прогласяване нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави е установителен. Нищожният договор няма 1 действие по право и изначално за страните и за третите лица, всеки може да се позове на нищожността, съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, установяването на нищожността на договора може да се иска от всеки заинтересуван и по всяко време /няма погасителна давност/, договорът не може да бъде саниран.

За предявяването на установителен иск за нищожност на договор обаче наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника/ците в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен /обективен – не субективен/ и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.

В случая предмет на главния иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е валидността на договор за концесия, по който ищецът не е страна, предвид което и принципно не се ползва със защитим правен интерес от установяването на нищожността на договора, освен ако не обоснове такъв изрично. Същевременно, независимо от конкретните съдебни указания, ищецът не сочи да е обвързан по някакъв начин от процесния договор, да се явява засегнат пряко от изпълнението/неизпълнението му, за него да се пораждат или погасяват права във връзка със съществуването му в правния мир, да действа като представител или субституент на страна по него или др. Обосновава интерес от главния иск единствено с твърденията, че предмет на концесията /реално неуточнен до момента по делото/ е изключителна държавна собственост, предвид което като ЮЛНЦ за него се поражда интерес да брани обществения интерес. В тази хипотеза е очевидно, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск /още повече конститутивен/, тъй като не твърди да е лично засегнат от изпълнението/неизпълнението на процесния договор, да е страна по него или да има спор между него и ответниците по повод същия.

За пълнота следва да се посочи, че с правомощие за осъществяване на върховен надзор за законност по силата на Конституцията на Република България се ползва единствено Прокуратурата на Република България. Именно тя, по собствена инициатива или по сигнал на заинтересовани граждани и организации, би могла да извърши проверка за законосъобразността на административната дейност на държавните органи по провеждане на концесионната процедура и възлагане на концесията, респ. да провежда действия по разследване във връзка с установени данни за извършени престъпления. От друга страна, режимът на концесиите е специален, уреден със строга и тежка процедура по Закона за концесиите, оповестена чрез концесионния регистър и регулирана в допълнение чрез дейността на Комисия за защита от конкуренцията.

В обобщение на изложеното и на база изложените до момента фактически твърдения, настоящият съд намира, че ищцовото ЮЛНЦ разполага със средства за осъществяване на общественополезната си цел, а именно чрез сезиране на компетентните контролни институции и органи, но не и с личен правен интерес за пряка намеса в договорните правоотношения по договора за концесия.

Така, доколкото се налага краен извод, че дадените с разпореждане № 755/22.01.2026 2 г. последващи изрични указания до ищеца не са изпълнени надлежно и в предоставените срокове, като и понастоящем исковата молба се явява нередовна - с неизяснен предмет /от фактическа страна/, без посочена цена на исковете, при липса на годни да обосноват правен интерес от производството твърдения, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № ............/08.04.2025 г. на СНЦ „А...................“, ЕИК ......................, представлявано от председателя А. Е., уточнена с молби вх. №№ ............../19.06.2025 г.; ............/22.10.2025 г.; и........../02.02.2026 г., вкл. чрез адв. П. Б. от АК – Б..........., срещу ответниците М..................... на Р............... и „Д.......... П............ М..............

Ч.............“ ЕАД, ЕИК................., по която е образувано гр.д. № ............./20........... г. по описа на Районен съд - Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2554/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3