Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 02.11.2024, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 340/2024
Вид
Решение № 196
Подписан
02.11.2024
В сила
23.12.2024
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Харманли, 02.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630100340 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Обединена българска бА.“ АД с ЕИК:***, гр. София, бул. ***, представлявано от изпълнителните директори Т.М. и С.Г., чрез пълномощника им Е.Ж. срещу А.

И. К. ЕГН ********** от с. Бориславци, община Маджарово с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.07.2022г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписано промяна на наименованието на Райфайзенбанк (България) ЕАД на Кей Би Си Банк (България) ЕАД. На 10.04.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на Кей Би Си Банк (България) ЕАД в Обединена Българска БА. АД.

С Договор за потребителски кредит № 2105112936416513 от 17.05.2021 г. Райфайзенбанк (България) ЕАД предоставило на А. И. К. кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 6 900 лева, като кредитът е изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване, съгласно чл. 5.1. е 15.05.2026г. Съгласно договора кредитополучателят се задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от договора за кредит. В чл.8, чл. 9, чл. 10 от Договора за кредит са посочени и случаите, при които бА.та има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да обяви задълженията му, произтичащи от настоящия договор за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.

1

По кредита имало неплатени общо 12 месечни погасителни вноски с общ размер от 1 658.13 лева, поради неплащането им и неиздължаването им в срок, падежът бил както следва: 15.08.2022г.;15.09.2022г.; 15.10.2022г.;

15.11.2022г.;15.12.2022г.;15.01.2023г.;15.02.2023г.,15.03.2023г.,15.04.2023г.,15.05.2023г 15.06.2023г. и 15.07.2023г. и на основание чл. 8.1. и чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит № 2105112936416513 от 17.05.2021 г., а именно: кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни, от дължимото плащане, кредитът ползван от А. И. К. бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 01.06.2023 г.

Ищецът твърди, че в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, бА.та уведомила кредитополучателя А. И. К. за предсрочната изискуемост с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх.905-61/08.06.2023г., връчена по реда на чл. 47 ГПК. Предсрочната изискуемост произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 08.08.2023г., с получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника, поради това на 06.10.2023г. подали заявление по 417 от ГПК в Районен съд Харманли, с което поискали издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А. И. К., с ЕГН ********** кредитополучател. По подаденото заявление, PC Харманли издал Заповед за незабавно изпълнение № 568 от 10.10.2023г. и Изпълнителен лист № 492 от 10.10.2023г. по ч. гр. д. № 945/2023г. срещу ответника, като го осъдил да заплати на бА.та следните суми:6 545.63 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит №2105112936416513 от 17.05.2021г.; 171.97 лева - лихва за периода от 15.08.2022г. до 07.08.2023г.; 64.12 лева мораторна лихва за периода от 08.08.2023г. до 05.10.2023г.; 60 лева - такси; законна лихва върху просрочената главница от 09.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 136.83 - разноски за платена държавна такса; 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че след получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист образували срещу горепосочения длъжник, изпълнително дело № 20248740400014 по описа на ЧСИ С.П., peг. № 874 с район на действие - ОС Хасково.

Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена от ЧСИ С.П. на длъжника А. И. К., при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което било основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до заявителя. Със съобщение от 28.02.2024г. на Районен съд - Харманли, получено в БА.та съответно на 11.03.2024г., ищецът бил уведомен, че Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 945/2023г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като им е било указано в едномесечен срок да предявят иск относно установяване на вземането ни от А. И. К., предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

2

Ищецът твърди, че с оглед на гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск за съществуване на вземането на „Обединена Българска БА.“ от А. И. К..

Предвид гореизложеното ищецът, моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че: А. И. К., с ЕГН ********** кредитополучател, на основание Договор за потребителски кредит № 2105112936416513 от 17.05.2021г. дължи на „Обединена Българска БА.”, следните суми: 6545.63 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2105112936416513 от 17.05.2021г.; 171.97 лева изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 15.08.2022г. до 07.08.2023г.; 64.12 лева - изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 08.08.2023г. до 05.10.2023г.; 60 лева - такси; законна лихва върху просрочената главница от 09.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 568 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 10.10.2023г., постановена по ч.гр. д. № 945/2023г. на Районен съд Харманли.

Претендират присъждане на разноските по настоящото дело в размер на 136.83 лв., за държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид приетата задължителна съдебна практика застъпена в т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ищецът моли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, редовно призована се явява лично и заявява, че признава всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Признава, че е получила кредит, погасявала вноски по кредита, но после спряла, защото нямала работа, искала да ги възстанови, сега не работела и нямала шанс да издължи парите, но когато започнела работа, щяла да ги връща. Признава, че дължи тези пари. Признава, че има задължение към бА.та в размер на 6545,63 лв - главница по Договор за потребителски кредит № 2105112936416513 от 17.05.2021г., тъй като изтеглила този кредит. Признава, че дължи обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 15.08.2022 г. до 07.08.2023 г. в размер на 171,97 лв. Признава, че дължи и обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 08.08.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 64,12 лв. Заявява, че получила уведомления от бА.та и признава, че дължи и 60 лв. за тези уведомления.

В съдебно заседание на 24.10.2024 година с оглед признанието на 3 исковете от страна на ответника, процесуалният представител на ищеца прави искане с молба с вх.№9484/24.10.2024г., в случай, че ответника признава изцяло предявения от ищеца установителен иск на основание чл.237 ГПК съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска.

С Определение в открито съдебно заседание Съдът постанови, че ще се произнесе с Решение съобразно признанието на иска и прекрати съдебното дирене, тъй като намира, че са налице условията и предпоставките, посочени в чл.237, ал.1 от ГПК, а именно ответникът признава обективно комулативно предявените искове, има искане от страна на процесуалния представител на ищеца за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне с Решение съобразно направеното признание от страна на ответника. Налице са предпоставките на чл.237, ал.3 от ГПК, а именно признатите права от страна на ответника не противоречат на закона и добрите нрави и се признават права, с които ответникът може да се разпорежда.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските в двете производства:

Имайки предвид установяване на вземани ята, то следва съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, да се установи дължимостта на направените в заповедното производство разноски, а именно за сумата в общ размер о т 186.83лв., от които 136.83лв. за държавна такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По делото се констатираха действително направени разноски от ищцовото дружество в общ размер на 286,83 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят изцяло направените по делото разноски.

Ищцовото дружество няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представило списък на разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, по отношение А. И. К. ЕГН ********** от с. Бориславци, община Маджарово, съществуването на вземането на „Обединена българска бА.“ АД с ЕИК:***, гр. София, бул. ***, представлявано от изпълнителните директори Т.М. и С.Г., ч е дължи на ищцовото дружество сумата от 6 545.63 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит №2105112936416513 от 17.05.2021 г.; 171.97 лева - изискуемо обезщетение за 4 забава върху редовно падежирали главници за периода от 15.08.2022г. до 07.08.2023г.; 64.12 лева - изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 08.08.2023г. до 05.10.2023г.; 60 лева такси; законна лихва върху просрочената главница от 09.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №568/10.10.2023 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №945/2023 година по описа на Районен съд – Харманли.

ОСЪЖДА А. И. К. ЕГН ********** от с. Бориславци, община Маджарово, ДА ЗАПЛАТИ на “Обединена българска бА.“ АД с ЕИК:***, гр.

София, бул. ***, представлявано от изпълнителните директори Т.М. и С.Г. сумата в общ размер на 186.83 лв. представляващи направените в заповедното производство деловодни разноски по ч. гр. д. № 945/2023 г., по описа на Районен съд – Харманли.

ОСЪЖДА А. И. К. ЕГН ********** от с. Бориславци, община Маджарово, ДА ЗАПЛАТИ на “Обединена българска бА.“ АД с ЕИК:***, гр.

София, бул. ***, представлявано от изпълнителните директори Т.М. и С.Г., направените по делото разноски в размер на 286,83 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 5