Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2953 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15120/2022
Вид
Решение № 2953
Подписан
27.06.2023
В сила
16.11.2023
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2953 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330115120 по описа за 2022 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД о т М. А. Д. с ЕГН:**********, с адрес с. *******, ул. "*******" № **,чрез адв. П. против ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. Ал. Богориди № 7, представлявано от ********* К. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 826.51лв., платени съдебни разноски, без правно основание, ведно със законната лихва върху нея от деня на завеждане на иск а 21.10.2022 г. до окончателното изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца дължи на ответника разноски по НОХД № ******/2015г., на Окръжен съд – ******** в размер от 557.60 лв.

Същите са били заплатени на 11.05.2017 г. от ****** му М. С. Въпреки това Д. получил ПДИ и разпореждане с изх. № *********/04.03.2021г. на „Публични вземания" на НАП-******** за образувано изпълнително дело № *********/2020г. срещу него за вземания от 826.51 лв., от които главница 557,60лв. и лихва в размер на 268.91 л в . дължими по същото дело. На 04.03.2021г. превел сумата по сметка на ОД на МВР- Пловдив , защото не знаел, че вече е платена през 2017 г. На 06.06.22 г. отправил молба до ответника за връщане на недължимо платената сума. Последвал отговор на 01.07.2021 г. , че платена сума от 826.51 лв., заплатена на 04.03.2021г., не е постъпила по сметка на ОД на МВР като се потвърждавало плащането на 557, 60 лв. След проверка от ТД на НАП-******** сектор "Публични вземания" се установило, че сумата от 826.51лв. е платена на 04.03.2021г., по сметка на принудителното изпълнение на НАП, като от нея 557,60лв. е главница и 1

268.91лв.-лихви. По данни на отдел "Обработка на плащания и задължения" при ТД на НАП-********, това плащане автоматично е постъпило в "Справка за събрани суми от принудително събиране" № ******* за периода от 01.03.2021г. до 31.03.2021 г.с взискател МВР и справката е изпратена чрез ****** с писмо от НАП с изх. № *******/01.04.2021г. до ОД на МВР.

Въпреки повторното уведомяване на ответника за констатирани данни, не е извършено връщане. Признава получаване на сума от 557,60 лв. на 02.12.2022 г. Заявява, че не е било налице основание за образуване на изп. дело и лихва не се дължи.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска по отношение на сумата от 268,91 лв.-лихва. Признава получаването на сумата от 557,60 лв. през 2017 г. по неговата сметка. Посочва, че в резултат на образуваното изп. дело сумата от 826,51 лв. е постъпила по сметка на МВР не и на ОД на МВР и последното не разполага с възможност за връщането и. Заявява, че на 02.12.2022 г. е възстановило на ищеца сумата от 557,60 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства- разписка от 11.05.2017 г. е видно, че на същата дата от името на ищеца е платена в полза на ответника сума от 557,60 лв. за разноски по НОХД ******/2015 г.

От представеното изп. дело *********/2020 г. на НАП и разписка от 04.03.2021 г. е видно, че същото е образувано през 2020 г. в ТД на НАП срещу ищеца за събиране на публични вземания касаещи 30 лв.-глоба по фиш, 557,60 лв.-разноски по изпълнителн лист, издаден от *****, 20 лв.-глоба по фиш на Община *******. Размера на главницата е 607,60 лв. и 233,29 лв. е лихвата. Общия размер на задължението е 840,89 лв. На 17.08.2020 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от ***************. На 05.02.2021 г. по делото е присъединен още едно вземане на Община ******* за глоба в размер от 20 лв. На 04.03.2021 г. е извършено разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело в размер от 896,51 лв., както следва:

40 лв. за Община ********, 30 лв. за ОД на МВР-Пловдив за глоба; 557,60 лв.

–главница и 268,91 лв. за ОД на МВР, наложените обезпечителни мерки са вдигнати и делото е прекратено.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД касае установяване 2 на съществуващо основание за получаване от ОД на МВР през 2021 г. на платената от ищеца сума от 826.51лв., касаеща главница от 557,60 лв. – главница и лихва от 268,91 лв. за разноски по НОХД, извършено от ищеца плащане към ответника на парична сума на това основание.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответника е разполагал с изпълнителен лист спрямо ищеца за събиране на сума от 557,60 лв. за разноски по НОХД, която е била заплатена през 2017 г., както и, че в последствие през 2021 г. е извършено повторно плащане на това задължение заедно с лихва от 268,91 лв. Предвид това съдът намира, че с извършеното плащане на задължението през 2017 г. от името на Д. е погасено вземането на ОД на МВР спрямо него по издадения изпълнителен лист. Ето защо последващото заплащане на сумата за главница и лихва се явява дадена без основание и подлежи на връщане. Доколкото не се спори между страните, че сумата от 557,60 лв. е върната на ищеца, то иска за нея се явява неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение сумата от 268,91 лв. –лихва съдът намира, че уважаването на иска за нея е обусловено от установяване на факти за получаване на същата от ответника. По делото не бяха ангажирани доказателства в тази насока, което е основание за отхвърляне на иска и за тази сума.

Отхвърлянето на иска по чл. 55 от ЗЗД сочи неоснователност и на притенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва.

Предвид изхода на спора на ищеца разноски не се дължат.

На ответника следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100(сто ) лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. Д. с ЕГН:**********, с адрес с.

*******, ул. "*******" № **, чрез адв. П. против ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. Ал. Богориди № 7, представлявано от ********* К. искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 826.51лв., 3 платени съдебни разноски, без правно основание, ведно със законната лихва върху нея от деня на завеждане на иск а 21.10.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. А. Д. с ЕГН:**********, с адрес с. *******, ул.

"*******" № ** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.

Ал. Богориди № 7, представлявано от ********* К. сумата от 100 (сто) лева за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4