Определение № 38063 от 25.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20396/2023
- Вид
- Определение № 38063
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38063 гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110120396 по описа за 2023 година
Производството е висящо по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от А.
А. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „.., чрез пълномощника му адв. И. В. Е., АК – М.., със съдебен адрес в гр. С.. против А. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.. и с настоящ адрес в гр. С..
Твърди се в исковата молба, че ответникът е бил собственик на 1/3 идеална част на от апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „... Собственици на останалите 2/3 идеални части са били съпругата на ищеца Д.. и Р.. Д.. Ответникът и Р.. Д. са продали собствените идеални части от апартамента на Д.. с договори за покупко – продажба, сключени на 30.03.2022 г. и на 26.08.2021 г. Преди прехвърлянето на идеалните части от имота, са натрупани задължения за доставена топлинна енергия в размер на 3 420,81 лв., които А. П. е заплатил изцяло. Тъй като ответникът е притежавал 1/3 идеална част от имота, той дължи и разходите по апартамента до размера на посочената квота, т.е. сумата от 1 140,27 лв., която ищецът претендира да му бъде заплатена.
А. П. е предявил вземането си срещу А. Д. по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 30654 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд. Заявлението е уважено и е издадена заповед № 21487 от 27.07.2022 г.
Заповедта е връчена чрез уведомление, залепено на постоянния адрес на длъжника на 04.08.2022 г. В тази връзка и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК с разпореждане № 33053 от 14.03.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. На 29.03.2023 г. А. Д. е получил лично заповедта за изпълнение в деловодството на Софийски районен съд. На същата дата – 29.03.2023 г., длъжникът А. Д. депозира молба с приложен платежен док..т за плащане по сметка на ищеца (заявител) А. П. на сумата от 1465,27 лв., равняваща се на главницата и разноските по заповедта за изпълнение. Предвид направеното плащане и на основание чл. 414а от ГПК, с разпореждане № 51624 от 25.04.2023 г. е отменено предходното разпореждане, с което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК и е дадена възможност на А. П. в тридневен срок да 1 изрази становище във връзка с доказателството за плащане на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение. На 09.05.2023 г. процесуалният представител на А. П. е депозирал такова становище, в което сочи, че плащането е непълно и е дължима още сумата от 93,44 лв. Препис от становището е изпратено на длъжника А. Д. и на 08.06.2023 г. А. Д. представя молба и платежен док..т за внасянето по сметка на ищеца още на сумата от 120 лв.
Съдът, след като се запозна с данните по делото, намира предявеният установителен иск за недопустим, предвид следните съображения:
Към датата на депозиране на исковата молба, инициирала настоящето производство – 19.04.2023 г., А. Д. е заплатил изцяло главницата и разноските по заповедта за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 30654 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Това обстоятелство не се отрича от ищеца, напротив с исковата молба се сочи, че на 29.03.2023 г. А. П. е получил плащане на сумата от 1 465,27 лв. На 08.06.2023 г.
А. Д. е заплатил и натрупаната за периода от датата на подаване на заявлението до датата на плащането законна лихва, която е предмет на исковата претенция. С молба от 21.09.2023 г. ищецът А. П. заявява, че ответникът (длъжник в заповедното производство) е погасил изцяло задълженията си към него, като е заплатил и разноските в исковот производство. На 24.10.2023 г. процесуалният представител на молителя депозира молба в изпълнение на дадени от съда указания, в която сочи, че претендираните суми – главница, лихви и разноски, са изплатени изцяло от ответника и моли делото да бъде прекратено.
С оглед горното, съдът приема, че производството по установителния иск, като лишено от правен интерес следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение – обезсилена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20396 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 21487 от 27.07.2022 г., издадена по частно гражданско дело № 30654 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 30654 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3