Определение № 1497 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1497 гр. Варна, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500460 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от И. Ж. И., чрез адв. С. К., срещу определение №737/20.01.2025г. по ч.гр.дело №14058/2024г. по описа на ВРС в частта, с която е прието възражение от длъжника „България Еър“ АД по чл.

414а, ал. 3 ГПК, депозирано на 20.12.2024г., срещу заповед № 6268/07.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14058/2024г., по описа на ВРС, 34-ти състав, за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди, че длъжникът е станал причина за депозиране на заявлението с извънпроцесуалното си поведение, тъй като падежът на задължението за изплащане на обезщетение по реда на Регламент №261/2004г. настъпва от момента на събитието, при което превозвачът изпада в забава. Сочи се, че не е задължително провеждането на рекламационно производство, както и че плащането е извършено след депозиране на заявлението.. Моли да бъде отменено определението в обжалваната част.

В отговора на частната жалба длъжникът „България Еър“ АД, изразява становище за неоснователност, като сочи, че провеждането на рекламационно производство е задължителна предпоставка за предявяване на 1 иск по Регламент (ЕО) №261/2004г., както и че превозвачът не е дал повод за предявяване на вземането с извънпроцесуалното си поведение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна с оглед въведените твърдения по чл. 78, ал.2 и ал.5 от ГПК, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С определение №737/20.01.2025г. по ч.гр.дело №14058/2024г. по описа на ВРС е прието възражение вх. № 104211/23.12.2024г., депозирано на 20.12.2024г., по чл. 414а, ал. 1 ГПК подадено от длъжника „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, срещу заповед № 6268/07.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14058/2024г., по описа на ВРС, 34-ти състав, за погасяване в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, В ЧАСТТА за сумата в размер на 250 евро, представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) №261/2004г. обезщетение за закъснение на полет FB6746 по направление Анталия – Варна, планиран по разписание на 20.10.2024г. с час на излитане 13:35ч. и час на пристигане 14:55ч., който е кацнал в крайната дестинация – Варна в 00:59ч. на 21.10.2024г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 05.11.2014г. до окончателното изплащане на заявлението, както и за сумата от 21.25 лева, представляваща заплатена държавна такса. Прието е и възражение вх. № 104211/23.12.2024г., депозирано на 20.12.2024г., по чл. 414а, ал. 3 ГПК подадено от длъжника „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, срещу заповед № 6268/07.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14058/2024г., по описа на ВРС, 34-ти състав, за погасяване в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

Спорният въпрос по настоящата частна жалба е дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за предявяване на вземането по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК. С извършеното след подаване на заявлението плащане длъжникът е признал дължимостта на претендираното вземане, представляващо обезщетение за закъснял полет в размера, посочен в чл. 7, пар.1, б.А на Регламент 261/2004.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар.3 от Регламента, обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни, включително банкови сметки и други. В случая не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на претенция и данни относно начина на плащане. Действително падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но правоимащото лице дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Препоръка в същия смисъл е отправена с Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), а именно: „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено, ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача. Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“

Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл. от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), се предвижда съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и настоящия случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т.15 от Преамбюла на Регламента. В следващите разпоредби в конкретика е уредена процедурата по провеждане на рекламационно производство при загуба и повреда на багаж, но видно от чл. 123 б.А приложното поле на закона включва всички случаи, при които се поражда отговорност за превозвача. Това е видно и от разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ, която урежда в ал. 3 правото на 3 предявяване на претенция за получаване на обезщетение от пълномощници на лицата, притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, което се доказва пред превозвача и/или пред Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Поради изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно длъжникът е признал вземането, като същевременно не е станал повод за завеждане на производството. С оглед липсата на отправено изявление от правоимащото лице не може да се направи извод, че с поведението си превозвачът е застрашил правата на кредитора, което би обусловило необходимостта от търсене на съдебна защита. Доколкото кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенция по Регламента и съответно предоставяне на данни за плащане, не може да се приеме, че е упражнил правата си добросъвестно, поради което и с оглед формирания извод за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК сторените от него разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.

Въз основа на изложените мотиви частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №737/20.01.2025г. по ч.гр.дело №14058/2024г. по описа на ВРС в частта, с която е прието възражение от длъжника „България Еър“ АД по чл. 414а, ал. 3 ГПК, депозирано на 20.12.2024г., срещу заповед № 6268/07.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14058/2024г., по описа на ВРС, 34-ти състав, за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване /т.9 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г./

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5