Решение № 42 от 07.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Сандански, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200298 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. С., ЕГН – **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „Д. Б.“ № ****, срещу Наказателно постановление № 25-0339000714 от 04.06.2025г. на Началника на РУ при ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП са наложени съответно административни наказания - „глоба“ - за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП в размер на 200 /двеста/ лева, „лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца“ и „глоба“ - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП в размер на 10 /десет/ лева, както и са му отнети 10 /десет/ контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Претендира се, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя и съответно до незаконосъобразност на обжалваното 1 наказателно постановление. Твърди се, че в акта и наказателното постановление нарушенията не са описани пълно и точно, както и че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 8 от ЗАНН, като наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при противоречие между обстоятелствена част и тази на АУАН, както и че в наказателното постановление не се съдържат отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП и правната квалификация на изложените факти по отношение и на двете нарушения. Оспорва се приложението на материалния закон.

Административнонаказващият орган депозира писмо с приложено наказателно постановление и материали по административнонаказателната преписка. Оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Административно наказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното от фактическа страна:

На 12.05.2025 година , в 17,04 часа, в община Сандански, на път първи клас № 1, Е79, жалбоподателят, като водач на лек автомобил марка „Ф.П.“, № *****, собственост на трето лице, е управлявал ППС със служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДВП и не е представил свидетелство за регистрация на моторно превозно средство , част 2. Водачът се е движил в посока към гр. Сандански и в район на магазин „Бамбино“ е бил спрян за проверка от св. Ш. и Г.. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение за управление на ППС с прекратена служебно регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 15 от ЗДВП. Посочено е място, датата и времето на нарушенията – на 12.05.2025г., в 17.04 часа, в община Сандански, на път Първи клас № 1 Е 79 от с. Струмяни в посока към гр.

Сандански в района на магазин „Бамбино“ управлява лек автомобил със 2 служебно прекратена регистрация и не представя СРМПС. АУАН е връчен на жалбоподателя същата дата. Срещу акта не е постъпила възражение. След постъпило Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ТО – Сандански при РП Благоевград по пр.пр. № 4049/2025г., на 04.06.2025г. е издадено наказателно постановление, с което на водача, за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца“, а за нарушение на чл. 100,ал. 1, т. 2 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. Отнети са му общо 10 /десет/ контролни точки.

По делото е представена справка за нарушител водач, от която е видно че жалбоподателят е правоспособен. По делото е представена справка от АИС – КАТ, от която се установява, че на 11.02.2025г. регистрацията на лекия автомобил е прекратена автоматично, след промяната в собствеността и с отбелязване в автоматизираната информационна система.

Материалите по административнонаказателната преписка ведно със съставения АУАН били изпратени в ТО Сандански при РП Сандански, но районен прокурор се е произнесъл с постановление, с което е отказал да образува досъдебно производство с мотив, че липсва умисъл, тъй като по преписката не са събрани данни, от които да се установява, че водачът е знаел за настъпилото служебно обстоятелство за дерегистрация.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели, от материалите, приобщени по делото – справка картон за водач нарушител, заповеди, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, справка от централна база на АИС КАТ по история на превозното средство, докладна записка, договор за покупко-продажба от 2024г., удостоверение за застрахователна стойност, вн.бележка за платен пътен данък, свидетелство за регистрация част 2.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

3

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото заповеди. Изпълнени са и процесуалните правила на ЗАНН при издаването на процесното наказателно постановление. В него нарушението е описано ясно и разбираемо, като са посочени дата, място, час, посоката на движение на МПС и това, че същото е служебно дерегистрирано по реда на чл. 145, ал. 15 от ЗДВП.

Обстоятелството, че в наказателното постановление не е посочена дата на дерегистрацията и актуалния собственик не са от абсолютните предпоставки за отмяна, тъй като не осуетяват правото на защита на жалбоподателя. Налице са данни от предхождащата наказателното постановление проверка в ТО Сандански при РП Сандански, по която тези факти са изяснени и с които материали жалбоподателят е могъл да се запознае. По тези съображения, неоснователен се явява релевирания от жалбоподателя довод за допуснато противоречие и неяснота в обстоятелствената част на двата процесуални документа /АУАН и НП/, доколкото погрешното посочване на предходния собственик и липсата на дата на дерегистрацията не засяга и не ограничава в никаква степен правата на жалбоподателя.

По приложението на материалния закон и от субективна страна, обаче, не е налице виновно поведение, което да бъде санкционирано, тъй като жалбоподателя не е собственик на МПС и не е финализирал сделката като купувач по договор за покупко-продажба /писмени доказателства, обяснения на жалбоподателя, показания на св. М./. Същият е взел автомобила с регистрационни номера и е очаквал да се осъществи прехвърляне когато продавачът –отчуждител трябвало да се върне от чужбина. Т.е., жалбоподателят не е знаел, че е настъпила промяна в собствеността и не е имал задължение да регистрира МПС, тъй като такова за него възниква едва при подписване на договора. Отговорността по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП не е безвиновна, поради което и при липса на виновно поведение у дееца, наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Съгласно визираната като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с 4 регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията за нарушаване на тези изисквания и състав на нарушението е предвиден в чл.175, ал.3 ЗДвП, съгласно която разпоредба, посочена и в НП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (редакция към датата на нарушението).

В разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: по чл. 143, ал.

15 ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В случая от обективна страна е безспорно, че жалб.С. е управлявал автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, заради неизпълнение на задължението по чл.143, ал.15 от закона.

Не се установява обаче С. С. да е собственикът на автомобила и съответно да е знаел за служебно извършеното прекратяване на регистрацията поради неизпълнение на задължението на собственика. Действително, органите на отдел „Пътна полиция“ нямат такова задължение - да уведомяват за служебното дерегистриране на автомобила. Това обаче не означава, а и законът не предвижда презумпция за знание на това обстоятелство (прекратяването на регистрацията) от страна на третите лица, на които е предоставен за ползване превозното средство, какъвто се явява жалбоподателят, предвид обстоятелството, че жалбоподателя не е финализирал сделката като купувач по договор за покупко-продажба (съгласно приложените по делото писмени доказателства и показанията на свид.М., 5 както и обясненията на самия жалбоподател), и не той /жалб.С./е страна по договора за автомобила. А информацията от автоматизираната информационна система, касаеща регистрацията на автомобилите и съответно служебното й прекратяване, няма данни да е общодостъпна за всички лица. В този смисъл, след като лицето не е носител на задължението за пререгистрация на автомобила като собственик, от него не може да се изисква да се е информирал за прекратената регистрация и че ако не го е сторил и е управлявал автомобила, то е действал виновно, с форма на вината непредпазливост за деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Следва да се съобрази и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на I и II колегия на ВАС и ОСС на НК на ВКС.

За да бъде едно деяние административното нарушение, то следва да е извършено виновно - чл. 6 ЗАНН. Деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо -чл.7, ал.1 от ЗАНН, а съгласно ал.2 на разпоредбата от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а настоящият не е такъв. Видно от мотивите на постановлението на РП - Благоевград за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 4049/2025 г., приложено по делото, прокурорът е приел, че от установената фактическа обстановка не може да бъде изведен субективният елемент на деянието, а именно знанието на С., че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, като е счел, че реално той не е могъл да формира умисъл за извършеното от него деяние. След изпращането на преписката на АНО, спорът е дали нарушението управлението на процесния автомобил с прекратена регистрация, е извършено от страна на жолб.С. при форма на вината - непредпазливост. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.