Решение № 4742 от 07.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4742 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

М. Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от М. Бойчева Въззивно гражданско дело № 20231100509121 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. Е. Н., със съгласието на майка й Р.Л., чрез адв. П.С. – длъжник по изпълнително дело № 20238520400014 по описа на ЧСИ К.П., с рег. № 852 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот, който длъжникът смята за несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, а именно: апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. ****. В жалбата се твърди, че апартаментът е единствено жилище на длъжника, придобито по наследство от починалия й баща и е несеквестируемо. Твърди се, че нито тя, нито майка й – Р.Л. притежават друго жилище, поради което апартаментът не следва да се описва и да се изнася на публична продан.

В подаденото възражение взискателят “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – правоприемник на “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия на съдебния изпълнител и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 00721/24.02.2023 г. на “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу длъжника М. Е. Н., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.01.2023 г. по гр.д. № 2862/2023 г.

1 по описа на Софийски районен съд, 160 състав, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с който длъжникът М. Е. Н. е осъден да заплати на “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 1 500 лева, представляваща главница по Рамков договор № 2001022682787151 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix от 08.01.2020 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 28.02.2020 г., сключени между “Райфайзенбанк България” ЕАД, в качеството на кредитор, и Е.Г.Н., в качеството на кредитополучател, правоприемник на когото (в качеството на единствен наследник по закон) е длъжникът М. Е. Н., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,57 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2020 г. до 01.12.2020 г., и сумата от 130,15 лева, представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 30,15 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С молба с вх. № 01875/14.07.2023 г., подадена от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – правоприемник на “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е поискано присъединяването на вземането на банката срещу длъжника по заповед за изпълнение № 8358/20.03.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 12058/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с която е разпоредено длъжникът М. Е. Н. да заплати на “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 2 943,22 лева, представляваща главница за периода от 01.03.2023 г. по договор за кредит по Рамков договор № 1809192416819151 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic/26.09.2018, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 58,86 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

По изпълнителното дело е наложен запор върху лек автомобил Мазда Премаци.

С постановление от 10.03.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника М. Е. Н., а именно: жилище, апартамент с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район “Искър”, ж.к.

****, ап. 13, с площ от 56,48 кв. м., прилежащи части: мазе № 2 и 0,688% идеални части от общите части на сградата.

С призовката за принудително изпълнение с изх. № 01124/03.07.2023 г., връчена на длъжника на 05.07.2023 г., същият е уведомен за насрочен опис на недвижимия имот.

С молба с вх. № 01853/11.07.2023 г. и молба с вх. № 01893/31.07.2023 г., подадени от майката на длъжника - Р.Л., са представени доказателства за внесени суми в общ размер на 1 280 лева, като последната е заявила, че ще плаща дълга и е поискала спиране на изпълнителното дело.

С разпореждане от 11.07.2023 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното дело на основание чл. 454 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или 2 отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Разглежданата жалба е процесуално допустима – подадена е от длъжника по изпълнителното дело, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Доводите на взискателя за недопустимост на жалбата, доколкото след упражняването от длъжника на правото по чл. 454 от ГПК няма насочено изпълнение върху придобития по наследство недвижим имот, са несъстоятелни. Както е прието в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана, като преждевременно подадената жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. В случая също молбата по чл. 454 от ГПК е подадена от майката Р.Л., а не от длъжника – непълнолетно лице, което извършва действия със съгласието на майката, на основание чл. 4 от ЗЛС.

Разгледана по същество, подадената жалба е основателна.

Жалбоподателят твърди, че недвижимият имот, срещу който е насочено изпълнението, е несеквестируем. Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.

2 от Закона за собствеността.

В случая се установява от приложената по изпълнителното дело справка от НБД, че длъжникът е непълнолетно лице, като бащата на същото е починал. С оглед § 1, т. 20 от ДР на Закона за здравното осигуряване, членовете на семейството са длъжника М. Е. Н. и майка й Р.Л.. Съгласно чл.

2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 31/15.02.2008 г. за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, на двучленно семейство се определя норма на жилищни нужни от 40 кв. метра жилищна площ. В жалбата се твърди, че нито М. Е. Н., нито майка й, нямат друго жилище. Такова не се установява и от документите в копието на изпълнителното дело. Поради горното може да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост на апартамента, върху който е насочено изпълнението.

Следва да се посочи също, че съгласно чл. 442а, ал. 1 от ГПК наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия следва да бъдат съразмерни с размера на задължението, като се отчитат данните по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. С оглед на така цитираната разпоредба съдебният изпълнител има възможност да 3 извърши преценка дали така наложените обезпечителни мерки и насочването на изпълнението към недвижимия имот е съразмерно на размера на дълга и извършените от майката на длъжника частични погашения по изпълнителното дело.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като не представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 25 лева.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника М. Е. Н., със съгласието на майка й Р.Л., действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20238520400014 по описа на ЧСИ К.П., с рег. № 852 на КЧСИ, с район на действие – СГС, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 56,48 кв. м., като несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК.

О С Ъ Ж Д А “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА ” АД, ЕИК

000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Триадица”, бул. “****, да заплати на М. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) разноски за държавна такса в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4