Решение № 144 от 19.03.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 204/2024
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 19.03.2024
- В сила
- 19.03.2024
- Състав
- Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.25а, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Благоевград, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500204 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх.№ 09263/12.10.2023г, подадена от взискателя „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, представлявано от В. Г. С. чрез юрк.Ж.Т., против Постановление за прекратяване от 18.09.2023г., постановено по изп.д.№1042/2011г. на ЧСИ Г.Ц., с район на действие– ОС-Благоевград, с което е прекратено изпълнително дело № 20117020401042 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Поддържа, че обжалваното Постановление на съдебния изпълнител е незаконосъобразно.
Сочи се в жалбата, че на 25.05.2011г. е издаден изпълнителен лист по описа на Районен съд - гр. Разлог по ЧГД № 788/2011 г., с който длъжниците К. Г. Т. с ЕГН:
********** и Й. Д. М. с ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „Банка ДСК ЕАД, понастоящем „Банка ДСК“ АД, сумите описани в него. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1042/2011 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., peг. № 702, с район на действие Окръжен съд - Благоевград. На 21.11.2011г. е сключен договор за покупкопродажба на вземания (цесия), по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, понастоящем „Банка ДСК“ АД, в качеството си на продавач, прехвърля на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на К. Г. Т. с ЕГН: ********** и Й. Д. М. с ЕГН: ********** /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.
Поддържа се, че на 14.07.2011 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително 1 дело срещу длъжниците; на 18.01.2012г. е депозирана молба от „Макроадванс“ АД за конституирането му по делото като взискател, встъпвайки в правата на „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно гореописания договор за цесия;на 11.07.2013 г. е депозирана молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 23.06.2014 г. е депозирана молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Извършени са следните доброволни плащания по сметка на ЧСИ: на 24.08.2012 г., 05.10.2012 г., 12.12.2012 г.;12.06.2013г., 16.07.2013 г., 28.08.2013 г., 09.10.2013 г.;15.01.2014 г., 17.04.2014 г., 27.06.2014 г.. На 19.08.2015 г. е депозирана молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 14.03.2016 г. е депозирана молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Извършени са следните доброволни плащания от длъжника Т. по сметка на ЧСИ: на 30.01.2018г., 15.03.2018 г., 14.05.2018 г., 13.06.2018 г., 29.06.2018 г., 26.07.2018 г., 24.10.2018 г., 22.11.2018 г., 21.12.2018 г.;21.01.2019 г., 19.02.2019 г., 25.03.2019 г., 19.04.2019 г., 23.05.2019 г , 19 06 2019 г., 23.07.2019 г.;26.02.2020 г., 07.04.2020 г., 14.05.2020 г., 16.06.2020 г., 16.09.2020 г., 19.10.2020 г.
На 06.07.2021г. е депозирана молба за налагане на запор върху откритите банкови сметки на името на длъжника. На 03.08.2022 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника открити в „Банка ДСК“ АД. На 07.07.2023 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Горепосоченото изпълнително дело по молба на „Макроадванс“ АД с изх. № 7491/01.07.2021 г. е прекратено само по отношение на Й. Д. М..
На 15.09.2023г. е депозирана молба от длъжника К. Г. Т. с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, което искане е уважено от ЧСИ.
Навежда се, че постъпилите по сметка на съдебния изпълнител доброволни плащания и обстоятелството, че взискателят е приел частичните плащания по изпълнителното дело, без да предприеме други изпълнителни действия, насочени срещу имуществото на задълженото лице в този период от време, не можело, а и не следвало да бъдат приравнявани на бездействие на кредитора-взискател и неподдържане на висящността на изпълнителния процес. Извършените доброволни плащания били признание на дълга. По тези съображения моли да бъде отменено Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство и да бъдат присъдени разноските по обжалването.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от 14.03.2016г. до 06.07.2021г. искания за изпълнителни действия не са правени и че по делото са постъпвали суми от доброволни плащания и от запори в този период, но същите не прекъсвали давността.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от 2 длъжника К. Г. Т., в което се поддържа неоснователност на жалбата, както и че обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно процесуално легитимирана страна в производството срещу подлежащ на обжалване акт.
Спорът в случая се свежда до това - налице ли са предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
3
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто мотиви настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Горецитираната съдебна практика обуславя извод, че прекратяването на изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва след изтичане на две години от момента, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, същите не са осъществени поради необходимостта от негово съдействие или поисканите способи са приключили (ирелевантно е дали прилагането им е довело до осребряване на длъжниково имущество).
В конкретния случай, изпълнителното производство е образувано на 14.07.2011г. по молба с вх. № 05663 от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу К. Г. Т. с ЕГН: 751013004 и Й. Д. М. с ЕГН: **********. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че в рамките на предприетото принудително изпълнение длъжникът периодично е извършвал доброволни плащания по изпълнителното дело. На 14.03.2016г. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. Т. и налагане на възбрана върху недвижим имот на Т., с което действие е започнал да тече нов двугодишен период, който е следвало да изтече на 14.03.2018г. Извършени са следните доброволни плащания по сметка на ЧСИ от длъжника Т.: на 30.01.2018г., 15.03.2018 г., 14.05.2018 г., 13.06.2018 г., 29.06.2018 г., 26.07.2018 г., 24.10.2018 г., 22.11.2018 г., 21.12.2018 г.;21.01.2019 г., 19.02.2019 г., 25.03.2019 г., 19.04.2019 г., 23.05.2019 г , 19 06 2019 г., 23.07.2019 г.;26.02.2020 г., 07.04.2020 г., 14.05.2020 г., 16.06.2020 г., 16.09.2020 г., 19.10.2020 г. Всяко доброволно плащане в рамките на изпълнителното производство прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По делото са постъпвали суми и от наложените запори.
Ето защо настоящият състав намира, че жалбата е основателна и следва да се отмени Постановление на ЧСИ Г.Ц., с район на действие – ОС-Благоевград, с което е прекратено изпълнително дело № № 20117020401042 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за 4 юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 25 лева държавна такса. В останалата част искането за разноски касае разноски, начислени от ЧСИ, които жалбоподателят следва да поиска именно в изпълнителното производство, а в настоящото не следва да му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 09263/12.10.2023г, подадена от взискателя „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, представлявано от В. Г. С. чрез юрк.Ж.Т., Постановление за прекратяване от 18.09.2023г., постановено по изп.д.№1042/2011г. на ЧСИ Г.Ц., с район на действие – ОС-Благоевград, с което е прекратено изпълнително дело № 20117020401042 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Разпечатката съдържа 35 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0771f263-6a78-4304-acb2-ee8bad1033d7