Определение № 15486 от 15.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15486 гр. София, 15.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508751 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника СУ „Св. Климент Охридски“, срещу определение на СРС, 78 състав, инкорпорирано в решение от 08.04.2025 г., постановено по гр.д. №58572/2024 г., с което е допуснато предварително изпълнение на основание чл.242 ал.1 ГПК на решението, с което е уважен предявеният от С. Г. Г. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ.

Твърди, че срещу СУ „Св. Климент Охридски“ не се допуска предварително изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК, тъй като има качеството на държавно учреждение. С оглед на изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответната страна С. Г. Г. в законоустановения срок оспорва жалбата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Пред Софийския районен съд са предявени от С. Г. Г. срещу СУ „Св. Климент Охридски“ кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените искове и е присъдил на ищеца чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ обезщетение за оставането и без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на сумата от 18 555,60 лв. за периода от 12.09.2024 г. – 12.03.2024 г. С решението съдът е допуснал и предварително изпълнение на посоченото обезщетение на основание чл.242 ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.242 ал.1 ГПК съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, поради което и неоснователно се явява възражението на жалбоподателя относно липсата на изрично искане по чл.242 ал.1 ГПК от страна ищеца.

Понятието обезщетение за работа не е дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да бъде очертан от специалния закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудовото правоотношение – Кодекса на труда. Присъденото в настоящия случай обезщетение е 1 уредено в раздел ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен „Други видове обезщетения”. То обезщетява пропусната полза от увеличаване патримониума на ищеца чрез полагане на труд по трудово правоотношение, поради което следва да се приеме, че има характер именно на обезщетение, свързано с работа.

Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ал.1 Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

В случая упражнилият право на жалба ответник е висше учебно заведение държавен университет, съгласно чл.13 Закона за висшето образование, който университет осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и трансфери от държавния бюджет. Университетите обаче не представляват държавни учреждения.

Източникът на финансиране на юридическото лице не е решаващ белег за това дали е държавно учреждение. Държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно основната характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата /така решение №212 от 06.03.2014 г. по гр.д. №1402/2012 г. на III ГО на ВКС/. Смисълът на разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК, която забранява изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение е да не се затруднят или напълно да се блокират основните държавни функции. От тази дефиниция следва, че университетът, макар да е държавно висше учебно заведение и да се финансира преимуществено от държавния бюджет, не е държавно учреждение, тъй като не упражнява функции на орган на държавната власт. Затова срещу него може да се допусне изпълнение на невлязло в сила съдебно решение /така определение №427 от 30.10.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. №3271/2020 г., III ГО/.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице пречка за допускане на предварително изпълнение срещу ответника, поради което определението на първоинстанционния съд, с което служебно е допуснал предварително изпълнение, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, инкорпорирано в решение №9726 от 27.05.2025 г., постановено по гр.д. №58572/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 78 състав, с което е допуснато предварително изпълнение на основание чл.242 ал.1 ГПК на решението в частта, в която ответникът Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”, адрес гр.

София, бул. „Цар Освободител” №15, е осъден да заплати на ищеца С. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ****, сумата от 18 555,60 лв., представляваща обезщетението за оставане без работа за периода 12.09.2024 г. - 12.03.2024 г., ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3