Определение № 196 от 22.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600181 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК.

С протоколно определение № 552 от 28.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 91/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура – Пловдив с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото - върнато за разглеждане на окръжния съд.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в частния протест съображения, както и с атакуваното определение намира, че частният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество - неоснователен.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу Г. И. С. за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК като са му вменени нарушения по множество разпоредби от различни нормативни актове.

1

За да постанови протестираното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че при изготвяне на обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване както на процесуалните права на подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен, за да организира пълноценно си защитата си, така и до ограничаване процесуалните права на пострадалите. Този извод се споделя изцяло от настоящата инстанция.

Направените от прокурора възражения относно констатираните от съда неясноти и пропуски във внесения обвинителен акт са неоснователни.

Прочитът му установява, че в него действително не се съдържат факти, кореспондиращи с инкриминираните норми по ЗЗБУТ и съответните Наредби. Преди всичко следва да бъде отбелязано, че както в обстоятелствената, така и в диспозитивна част на обвинителния акт, е използвана само абревиатурата ЗБУТ, която не съответства на пълното наименование на нито един нормативен акт, който може да има отношение към предмета на настоящото дело. Посочените като нарушени разпоредби от ЗБУТ всъщност са такива от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), което, за прецизност, би следвало да бъде съобразено от прокурора при изготвяне на обвинителния акт. Отделно от това, към изложеното от окръжния съд следва да бъде допълнено следното:

Обвинителната теза е лишена от съдържание и практически не подлежи на проверка и доказване. В обвинителния акт по-подробно са възпроизведени единствено експертните заключения. Липсва каквото и да било описание на деянието на подсъдимия, действие или бездействие, чрез което е прието, че същият е нарушил посочените разпоредби. В обстоятелствената част на обвинителния акт е налице и вътрешно противоречие. От една страна прокурорът твърди, че: „Времето не било подходящо за работа, тъй като ръмял дъжд и покривът бил влажен“, а от друга, че: „След като се разбрали А. да прегледа лампите, чиято подмяна предстояла, обвиняемият С. му връчил предпазна каска и се отправил към … На пострадалия не бил проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа“. От дословно цитираното не става ясно дали неподходящото за работа време е само мнение на прокурора или такова е било становището на подсъдимия и пострадалия; в какво точно се е изразявал прегледът на лампите (напр. изисквал ли е той пострадалият да се качва на покрива или е следвало да се осъществи по друг начин) и кой го е инициирал – подсъдимият или пострадалият; кога е следвало да се извърши подмяната на лампите; кой е трябвало да извърши инструктажа и защо това не се е случило. Прието е от обвинението, че подсъдимият С. е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, но не е посочено какви конкретни действия той е трябвало да извърши, а не е извършил, за да „осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин“. Същата липса на конкретни факти за действия/бездействия на подсъдимия е налице и за останалите инкриминирани норми. Прокурорът е приел, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си по приложение 4, т. 6.3. към чл. 2, ал. 2, т. 6 от Наредба № 2 /22.03.2004 г. (цитирано некоректно в обвинителния акт), а именно: „при извършване на изпитване на готови електрически инсталации се 2 вземат предпазни мерки за защита на работещите, както и на други лица, намиращи се на строежа, от попадане под напрежение и поражения от електрически ток.“, без да опише какви точно предпазни мерки е следвало да бъдат взети, както и дали дейността по „преглед“ и „подмяна“ на лампите е равнозначна на „изпитване на готова електрическа инсталация“. Неясно остава и въз основа на кои фактически обстоятелства е прието нарушението по приложение 4, т. 6.10. към чл. 2, ал. 2, т. 6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. където е предвидено описаните дейности да се извършват „и под непосредственото наблюдение на техническия ръководител или на упълномощен от него бригадир“ при положение, че подсъдимият е собственик и управител на ДЗЗД – дали защото той е трябвало да осъществява и такива функции или защото не е осигурил технически ръководител или бригадир, които да извършат непосредственото наблюдение върху предприетите от пострадалия действия. Същата неяснота се отнася и до нарушенията по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г.: „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).“; по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г.:

„Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: т. 6. всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.“ и чл. 15, ал. 1 от същата Наредба: „Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: … при строителни и монтажни работи.“, като във връзка и с тези инкриминирани норми прокурорът не е изложил съображения какви са били задълженията на подсъдимия, които не е изпълнил, както и защо е приел дейностите по „преглед“ и „подмяна“ на лампите като строителни и монтажни работи по смисъла на чл. 15, ал. 1 от посочената Наредба .

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира за правилна и законосъобразна преценката на окръжния съд, че в обвинителния акт липсва точно и ясно описание на изпълнителното деяние и на фактите, които обуславят съставомерността на извършеното от подсъдимия по чл. 123, ал. 1 НК. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като липсата на пълна и ясна фактология, която да бъде съпоставена с посочените като нарушени норми, непосочването на конкретните действия или бездействия, извършени от лицето срещу което е повдигнато обвинение по чл. 123 НК, нарушава правото му на защита, включващо и това да разбере в какво точно е обвинен, за да организира пълноценно своята защита.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че протестът е неоснователен, а атакуваното с него определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 552 от 28.03.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 91/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4