Решение № 118 от 28.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500203 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.

№261171/01.03.2023г. от Б. Е. И., чрез пълномощника адв.Х. М., против решение №260004 от 09.02.2023г., постановено по гр.дело №2865/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив ,в частта в която жалбоподателката е осъдена да заплати на въззиваемия С. К. В., ЕГН ********** от гр. С, ул.“П.Я.“ №1а сумата от 25 799,74 лева ,представляваща припадащата се стойност на направените по време на брака между страните подобрения в собствения имот на ответницата, находящ се в гр. С, ул. „Г.М.“ № 32, с която същата се е обогатила, ведно със законната лихва върху уважената част, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020г., до окончателното й плащане .

Решението се обжалва като недопустимо поради постановяването му по непредявен иск ,тъй като твръденията в исковата молба сочат на иск за трансформация на лично имущество ,а не на иск по чл.59 от ЗЗД, ко йт о е предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок като се поддържа и това ,че след като ищецът разполага с друг иск ,иска по чл.59 от ЗЗД е недопустим . Формулирани са и конкретни доводи за неправилност на 1 решението в осъдителната му част като се претендира за неговата отмяна и отхвърляне на иска като недопустим и неоснователен.

Въззиваемата страна С. К. В. е депозирал чрез пълномощника адв.С. А. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира въззивната жалба за допустима ,постъпила в срок,изхождаща от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова молба от С. К. В., ЕГН ********** от гр. С, ул.“П.Я.“ №1а против Б. Е. И., ЕГН ********** от гр.С, ул.“Г.М.“ №32 , с която се претнедира последната да бъде осъдена да му заплати сумата от 102 867 лв. ,съставляваща стойността на вложени вещи и подобрения в имота на ответницата , с която същата се е обогатила за сметка на ищеца ,ведно със законна лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът е твърдял, че с ответницата са били съпрузи през периода 06.08.1995г. – 05.02.2019г. Твърд ял е, че в имота на ответницата, в който двамата са живели, находящ се в гр.С, ул.”Г.М.” №32, той със собствени средства от трудови възнаграждения е закупил движими вещи, трайно закрепени в жилището, които по вид и период на монтаж са подробно описани в исковата молба и възлизат на обща стойност 38 564,00 лева. Заявил е, че в периода 2001г. – 2016г. е извършил редица подобрения в имота на ответницата ,подробно описани като с вложените вещи и с извършените подобрения ищецът счита, че стойността на имота се е увеличила, в резултат на което той е обеднял, а ответницата се е обогатила. При тези твърдения е заявил разглеждания тук иск за осъждане ответницата да му заплати сумата 102 867,00 лева, с която се е обогатила за сметка на неговото обедняване .

Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответницата Б. Е. И. ,от своя страна , оспорва иска по основание и размер.

2

Признала е обстоятелството ,че страните са били съпрузи и ч е бракът им е прекратен с решение по бр.д.№6459/2018г. по описа на ПРС ,както и че описаните в исковата молба вещи са придобити по време на брака и част от подобренията са извършени в собствения й недвижим имот.Посочила е ,че същият е бил семейно жилище за страните по смисъла на СК. ,че ищецът е упражнявал трудова дейност като международен шофьор с много продължителни периоди на отсъствие, по време на които единствено тя е полагала грижи за семейството и двете родени от брака деца. Настоявала е , че подобренията са извършени от двамата съпрузи по време на брака им в изпълнение на моралните им задължения в брачния съюз.,както и че тя също има участие както със средства, така и с труд в извършване на подобренията.

Оспорила е стойността на вещите, както и че те са лични вещи на ищеца като в тази връзка е поддържала ,че ако се приеме ,че са лични вещи на ищеца ,то искът е недопустим като предявен след изтичатне на преклузивния срок то чл.31 от СК.Оспорила е ,че част от вещите не са трайно прикрепени към имота, че ищецът е извършил подобрения на посочената в исковата молба стойност като е поддържала че много от тях са направени с труд, материали и средства на родителите й. По същество по нататък е поддържала ,че предявения иск е такъв по чл.55 от ЗЗД ,поради което се е позовала на разпоредбата на чл.55 ал.2 от ЗЗД ,настоявайки че ищецът е изпълнил свой нравствен дълг ,тъй като всички вложени вещи и подобрения са направени с намерение да осигури добър живот на семейството ,поради което не са дадени без основание.При така въведените възражения и оспорвания е заявила исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел от фактическа страна ,че страните са били съпрузи ,чиито брак е прекратен през 2019 г. , както и че от 1996г. заживели заедно в къщата ,лична собственост на ответницата .Приел е за установено ,че от доказателствата по делото е видно ,че в имота е изградена отоплителна система и слънчева инсталация ,а от заключението на СТЕ,изготвено след оглед на имота ,е установено, че описаните в исковата молба вещи действително са вложени в същия с изключение на посочените под № 39 - „280 м. – синьо и червено“. Приел е ,че в изготвената от вещото лице таблица са разбити вложените вещи и материали, както и тяхната стойност към момента на монтирането им и към днешна дата, посочено е и кои от тях могат да бъдат отделени от имота без да бъдат повредени до 3 степен, която да не позволява ползването им според обичайното им предназначение. Възприел е изложеното в заключението по отношение стойността на вложените вещи и материали към датата на влагането им , а именно 51 599, 47 лв., а към датата на завеждане на исковата молба – 62 799,46 лв. Стойността на вещите, определени като „сваляеми“, е приел да са в размера ,посочен в експертизата - 2925,50 лева.

По нататък е посочил ,че разпитаните по делото свидетели установяват ,че ищецът е работил като международен шофьор,получавал добро възнаграждение и имал възможност да купува различни неща за къщата, както че и по време на брака с ответницата били извършени множество подобрения ,включително парно ,изолация на къщата,разширение на втория етаж от къщата ,в който съпрузите живеели. Приел е също така за установено ,че съпрузите били подпомагани и от родителите на ответницата ,както и че при изграждане на външната изолация на къщата получили сумата от 5 000 лв. ,били подпомагани и с по-дребни суми ,а по въпроса изградения навес е приел да е установено ,че същият е изграден от родителите на ответницата за да си прибират колата.

На база така установеното от фактическа страна и във връзка със заявеното с исковата молба съдът е приел ,че се касае за искова претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД.Приел е,че твърдените подобрения и вложени вещи по време на брака в имота ,собственост на ответницата ,който е бил семейно жилище са действително осъществени ,но същите са осъществени със съвместен принос на двамата съпрузи ,но доколкото е подобряван имот ,лична собственост на ответницата ,за нея действително е налице обогатяване за сметка на съпруга несобственик.Приел е ,че при това положение ответницата дължи на ищеца по малката сума между обогатяването и обедняването и като е съобразил заключението на СТЕ относно стойността на вещите и подобренията към момента на тяхното влагане и към момента на завеждане на исковата молба е възприел по-малката от двете суми – тази към момента на влагането ,и съобразно нея е определил дължимото от ответницата обезщетение в размер на 1 /2 от тази сума.По отношение на сваляемите вещи е приел ,че макар същите да могат да бъдат демонтирани следва да бъдат включени при определяне на обезщетението ,тъй като са част от интериора на жилището и са пряко свързани с неговото използване .Що се отнася до възражението на ответницата ,че ищецът бил изпълнил нравствен 4 дълг ,поради което и на основание чл.55 ал.2 от ЗЗД не може да търси даденото съдът е приел същото за неоснователно ,тъй като предметът на исковата претенция не попада в приложното поле на чл.55 ал.1 от ЗЗД ,по отношение на който е приложима разпоредбата на ал.2 на същия член.

При така изложените мотиви е приел предявения иск за основателен и доказан за сумата от 25 799,74 лв .- половината от приетата базова сума на вложените вещи и извършени подобрения ,и за тази сума е уважил същия ,а за разликата до пълния предявен от ищеца размер го е отхвърлил.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата Б. И.

,която излага във въззивната си жалба доводи за недопустимост на иска ,респ. постановяване от съда на недопустимо решение ,както и развива аргументи за неправилност.

Веднага следва да се каже ,че решението е допустимо като постановено по предявения иск. Ищецът е твърдял ,че по време на брака си с ответницата с лични средства е вложил вещи ,трайно прикрепени към имота,лична собственост на последната ,и извършил редица подобрения в същия този имот , с което същата се е обогатила за негова сметка. Не се касае за частична или пълна трансформация на лични средства в имущество ,придобито по време на брака .От въведените твърдения и заявения с петутима иск става ясно ,че се касае за иск за съпруга несобственик за подобрения ,осъществени с негови средства ,в имот,лична собственост на другия съпруг ,който иск и доколкото съпругът несобственик няма качеството на владелец на подобрения имот,намира своето правно основание именно в института на неоснователното обогатяване в хипотеза на чл.59 от ЗЗД ,по който именно иск съдът се е произнесъл с обжалваното тук решение.

Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката ,че предявеният иск попада в приложното поле на чл.55 от ЗЗД ,тъй като се иска заплащане стойността на подобренията ,предявен след прекратяване на брака ,т.е. след отпадане на основанието за тяхното извършване ,при което положение следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал2 от ЗЗД ,тъй като ищецът съзнателно е изпълнявал едно свое морално задължение. В случая се касае за претендирани подобрения ,осъществени в имот ,собственост на единия съпруг ,от съпруга несобственик ,които отношение подлежат на разрешение именно на плоскостта на неоснователното разместване на блага в хипотезата 5 на чл.59 от ЗЗД, към което разпоредбата на чл.55 ал.2 от ЗЗД не намира приложение.

По съществото на спора на първо място следва да се каже ,че с въззивната жалба не се оспорва приетото от първостепенния съд от фактическа страна касателно извършените по време на брака подобрения в имота на ответницата така ,както се твърдят, както и касателно вложените в същия вещи като няма спор и по отношение на това ,че имотът е лична собственост на ответницата и че е бил семейно жилище по смисъл на § 1 от ДР на СК.Конкретно жалбоподателката счита ,че сумата от 2 925,50 лв.

,съставляваща стойността на сваляемите вещи следва да бъде изключена ,тъй като се касае за вещи ,които единствено могат да бъдат предмет на делба като към тази сума следва да се включи и сумата от 4 900 лв. ,която е стойността на комбинирания бойлер и чугунения котел.Също така счита ,че неправилно доказаната по делото сума от 5 000 лв. ,дадена от родителите й за изолация на къщата не е приспадната от стойността на подобренията като същото се отнася и за навеса на стойност 350 лв. ,който е построен със средства и труд на нейните родители.