Решение № 117 от 04.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110203226 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на Е. И. И., с ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 9037957, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата си, бланкетна по своя характер, въззивникът твърди, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, тъй като е издаден при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила без да сочи конкретни доводи за това.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9037957 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 19.04.2024 год. в 12: 07 часа, в гр. Варна, на Аспарухов мост –Северен пътен възел срещу автобусна спирка „Корабостроител“ в посока на движение от АМ-5 „Черно море“ към бул. „Х. Ботев“ лек автомобил „Лексус РХ 300“ с ДК № В 5613 ТР се е движел 1 при налично ограничение на скоростта 50км/час със скорост 66км. /час при разрешена скорост 50км. /час или с превишение от 16 км. /час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM S1).

Като собственик на автомобила e бил вписан въззивникът Е. И. И.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 100 лв., тъй като нарушението било извършено при условията на повторност, след санкциониране в едногодишен срок за аналогично нарушение с ел.фиш серия К № 5555813 на основание чл.

182, ал. 4от ЗДвП.

С писмо вх. № 94787/25.11.2024г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ е посочено, че след извършена проверка в АИС АНД е установено, че в случая не е налице повторност доколкото ЕФ серия К № 5555813 е бил обжалван и в системата е отбелязана дата на влизането му в сила, следваща датата на настоящото нарушение, а именно 01.05.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая и въпреки твърденията за обратното от страна на жалбоподателя, съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че материалния 2 закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като разрешената скорост за движение е била 50км. /час, а водачът се е се е движел с превишение от 16км. /час. В горната насока е приложената към АНП снимка (извлечение от техническото средство, която е от датата на нарушението, с посочени конкретните GPS координати на същото и с отбелязване на първоначално засечената скорост от 69 км/ч, което доказва зачитането на толеранса -3 км/ч от страна на наказващия орган).

Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение АТТС/ARH CAM S1 и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за използване на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1) за дата 19.04.2024 год. придружен със снимка на разположение на АТСС и съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение 69 км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 66 км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съдебен състав, той също е бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено нарушението е собственост на въззивника.

Последният като собственик на МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш.

3

Доколкото превишението на скоростта е с 16км/ч., но не се доказа същото да е било извършено в условията на повторност (при наличието на изричен отговор от Сектор „Пътна полиция“, че ел.фиш, който обуславя повторността е влязъл в сила на 01.05.2024г., те. На дата следваща датата на извършване на настоящото нарушение), то съдът следва да измени приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП като е определеното наказаниеследва да се измени на глоба в размер на 50 лв.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е законосъобразно издаден, като следва да бъде изменен в насока отпадане на извършване на нарушението в условията на повторност, както да бъде намален размера на наложеното административно наказание „глоба“.

При този изход на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което съдът счете, че на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН такова следва да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.

И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна и от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно от съдебните заседания по делото като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80 лева, като с оглед частичното изменение на приложимата санкция, съответният размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение е 40 лева.

Аналогично, с оглед частичното уважаване на подадената жалба и при налични доказателства за платени в брой 500 лева за адвокатско възнаграждение, съдът намира,че въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сума в размер на 250 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 9037957, с който на Е. И. И. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, като НАЛАГА на същия на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Е. И. И., с ЕГН ********** сумата от 250 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. И. И., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 40 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5