Решение № 13 от 21.01.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Н., 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Валентина Хр. Великова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20213620101258 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба с предмет иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит, сключен между страните по делото, поради противоречие със закона, конкретно неспазване на чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл.

22 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и евентуален иск по чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на разпоредбите относно наказателна такса, допълнителна услуга и комисионна по договора за кредит, сключен между страните по делото, поради противоречие със закона - 10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП.

Цената на предявения иск е 1280,88 лв.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника договор за кредит № *** г. за сумата от 1100лв. при ГПР 49,80%, годишен лихвен процент 40,97%. Общата сума за връщане по договора била 1280,88лв. С договора била уговорена наказателна такса в размер на 90,86 лв., допълнителна услуга в размер на 145,74лв. и комисионна в размер на 40лв., с което общото задължение по договора ставало 1557,48 лв.

Ищецът твърди, че договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4, вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, а при условие на евентуалност сочи, че е нищожен поради това, че наказателната такса, допълнителната услуга и комисионна са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.

10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

1

Ищецът твърди, че посочения в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния, а към договора за кредит липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което договорът е недействителен.

Ищецът твърди, че уговорените размери на ГПР и ГЛП заобикалят закона, и нарушават ограничението по чл. 19 от ЗПК и установеното от съдебната практика трикратно превишение на размера на ОЛП по просрочените вземания. Твърди, че посочването на по – нисък размер на ГПР, поради невключване в него на разходите за наказателната такса, допълнителната услуга и комисионна, е нелоялна и заблуждаваща практика по см.на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО. Това прави клаузата за неустойка неравноправна по см.на чл. 4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО.

Твърди недействителност на договора и на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1 от ЗПК относно сключването на договора по ясен и разбираем начин, което било нарушение и на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи.

Ищцата твърди, че не е получавала никаква преддоговорна информация от заемодателя относно точните параметри на кредита, според критериите на чл. 58, ал.1 от ЗКрИ.

Твърди, че в договора, посочените клаузи не били индивидуално договорени, поради което е нарушена Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи.

Ищецът твърди, че клаузата относно допълнителната услуга на стойност 145,74 лв. е в нарушение на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи като нищожна клаузата за неустойка по договор за кредит № ***, сключен между ищцата и „4Финанс“ ЕООД, поради противоречие със закона, конкретно неспазване на чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и евентуален иск по чл. 26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на разпоредбите относно наказателна такса, допълнителна услуга и комисионна по договора за кредит, сключен между страните по делото, поради противоречие със закона - 10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП.

От ответната страна „4Финанс“ ЕООД, е постъпил писмен отговор по иска.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договора изцяло, както и по евентуалния иск относно наказателна такса, допълнителна услуга и комисионна по договора за кредит.

Не оспорва сключването на договор за кредит № *** г., като за неговото сключване лично ищцата е попълнила формуляр за кандидатстване за кредит на посочената страница на дружеството. Ответникът сочи, че със сключения договор, ищцата е договорила и отпускането на суми в рамките на кредитния лимит, което водело до промяна на сумата по 2 кредита и която кредитополучателят трябва да плати. Ищцата била теглила два пъти суми по 100лв., като за всяка допълнително изтеглена сума се начислявали такси и лихви.

Ответникът сочи, че към 08.11.2021 г. ищцата не е погасила своите задължения към ответника.

Оспорва твърденията на ищцата, че не разполага с договора, въз основа на който претендира нарушения на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, тъй като ищцата е получила на електронната си поща договора и общите условия към него. Предвид разпоредбата на чл. 154 от ГПК, ищцата е длъжна да представи доказателства за твърдените от нея факти, а не ответника.

Оспорва определянето на цената на иска, тъй като не било ясно дали това е сумата, която се иска от ответника или е стойността на кредита, която клиентът е трябвало да заплати на падежната дата.

Ответникът оспорва твърденията за неравноправни клаузи в договора, и съгласно специалните и общите условия по договора. Сочи, че ОУ са потвърдени от КЗП и въз основа на тях е сключен договора. Ответникът сочи, че твърденията за наличие на неравноправни клаузи са неоснователни и недоказани.

Сочи, че петитумът на иска не бил ясен за ответника.

Оспорва твърденията за неспазване на изискуемата по чл. 10, ал.1 от ЗПК форма.

Ответникът оспорва доказателствените искания на ищцата, относно представянето на договора за кредит, който следва да се представи от ищцата, и прави възражения относно искането за представянето му от ответника.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е признато от ответника сключването на договор за кредит № *** г. между него и ищеца.

Договорът е сключен между 4финанс ЕООД и длъжника, с предмет предоставяне на потребителски кредит от 1000лв., при лихвен процент от 40,99 %, и ГПР от 49,70%, при срок на издължаване от 30 дни и с фиксирана крайна дата за връщане на сумата – 28.02.2020 г. Съгласно договора, се дължи и парична сума за такса „експресно разглеждане“ в размер на 154,73 лв.

Посочената в договора крайна сума за изплащане е 1188,42 лв.

Съгласно Анекс за допълнителна сума от *** г. към първоначалния договор, на ищцата като кредитополучател е отпусната допълнителна сума от 100лв. при посочени лихвени условия, съответно стандартен лихвен процент от 40,97 %, промоционален лихвен процент от 40,71 % и ГПР от 49,80%. Посочено е, че крайната дата за връщане на общата 3 дължима сума е до 12.04.2020 г. Посочена е такса за експресно разглеждане от 15,07лв. и общия размер на дължимата сума от 1298,94лв.

Съгласно Анекс за удължаване на срок от 16.09.2020 г. към първоначалния договор, е договорена нова крайна дата за връщане на общата дължима сума по кредита до 16.10.2020 г., при посочените в първия анекс лихвени условия и ГПР. Няма такса за експресно разглеждане.

По своя характер, сключения между страните отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че сключения от страните договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи, които правят договора недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в договора и в първия Анекс от *** г. сума за такса „експресно разглеждане“ в размер на 154,73 лв. (по първоначалния договор) и повторна такса за същото „експресно разглеждане“ от 15,07лв.

Общия размер на таксите за „експресно разглеждане“ е 169,80 лв.

Съдът е обявил на страните не се нуждаят от доказване наличието и съдържанието на общите условия по договора за кредит, доколкото същите са публично достъпни на адрес: https://www.vivus.bg/obshchi-usloviya.

В общите условия на договорите не съществува такса „експресно разглеждане“, но съществува такса за бързо разглеждане, която според съдържанието на ОУ е за „предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора“.

Съгласно посоченото в ОУ на договора за кредит, в т. III. разглеждане на искане за кредит и сключване на договор за кредит, самото разглеждане на искането за кредит става в срок от 7 дни, считано от дата на получаването му, но ако заявителят на кредита, посочи и 4 искане за ползване на допълнителната услуга за бързо разглеждане, това му гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му (т.4.2). Ако искането, в т.ч и за ползване на посочената услуга, постъпи извън работното време на Кредитора, се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден (4.3).

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Следва да се подчертае, че в ОУ не е посочено, че тази такса се начислява при всеки сключен анекс. Безспорно, не е посочено и че се начислява само еднократно, но това не означава начисляването й при всяко сключено допълнително споразумение. Съгласно чл.

16, ал.2 от ЗЗД относно договори, които включват и общи условия, че при несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени, то макар тази такса, вписана в Анекса от *** г., да поражда сила за страните по него, то същата на собствено основание е нищожна, като заобикаляща забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Съдът намира, че посочените суми за такси „експресно разглеждане“, представляват всъщност, такси за дейности свързани с управлението на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че посочените такси за експресно разглеждане на искането за кредит са проява на заобикаляне на закона и поради това са нищожни.

Посочените в договора и анекса такси за експресно разглеждане на документите водят и до надвишаване на допустимия максимален размер на ГПР, съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не може да бъде повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. (в сила от 01.01.2015 г.), годишният размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие.