Решение № 383 от 09.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Бургас, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232100500019 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ЗЕАД "БУЛСТРАД Виена Иншуранс Груп" с ЕИК- 000694286,подадена чрез пълномощника му адв.Събева против съдебно решение № 2525 от 10.11.2022г., постановено по гр.д. №747/2022г.по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивното дружество регресен иск срещу Агенция "Пътна инфраструктура" чрез ОПУ-Бургас за осъждането му да заплати на ищеца сума в размер на 271.19 лева,представляваща платено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по автомобил "Рено Лагун" с рег. № В 0883 ВВ вследствие попадане на 14.06.2021г.в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,находяща се на републикански път !!-73 в посока от север на юг в Ришки проход,ведно със законната лихва върху главницата,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно и необосновано в частта му,с която е отхвърлен предявеният регресен иск. Въззивникът е направил анализ на събраните по делото доказателства,като счита,че те безпротиворечиво сочат на извод,че водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушения на ЗДвП.Оспорен е решаващият мотив на районния съд,че е налице противоречие между показанията на свидетеля Д. и писмените доказателства,тъй като в застрахователната преписка се сочи "процес на изпреварване и увеличаваща се скорост",а в показанията на свидетеля- че произшествието се е осъществило в процес на изпреварване,което е невъзможно да се осъществи без увеличаване на скоростта и навлизане в насрещното пътно платно. Прави довод,че свидетелят не е твърдял,че произшествието се е осъществило в платното за насрещно движение,а напротив. Свидетелят ясно е заявил,че то се е случило,когато автомобилът е 1 тръгнал да изпреварва,който израз сам по себе си сочи началото на процеса на изпреварването,а не такова в ход.Възможността и вероятността описаните повреди на автомобила да настъпят съгласно описания от водача механизъм на ПТП се потвърждава от експертното заключение,на което е направен подробен анализ в жалбата.В заключение се прави довод,че дори водачът действително да е предприел маневра изпреварване,не е задължително то да е осъществено със скорост,надвишаваща максималната за участъка от пътя,като в този смисъл изводът на съда,че водачът е увеличил скоростта си е самоволен,но дори и това да е така,то не доказва автоматично нарушение на ЗДвП. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде уважен предявеният иск ,претендира разноски,няма доказателствени искания.

Въззиваемата Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощника си юрисконсулт Папизова е оспорила въззивната жалба в депозирания отговор. Посочва,че обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка и събрани доказателства,обсъдени подробно в решението на БРС.Намира за правилни изводите на БРС за противоречие между представените от ищеца писмени доказателства и показанията на св.Д.,както и изводът на съда,че е налице неяснота относно наличието на причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния резултат.Изложените от ищеца твърдения,че ответната Агенция не е изпълнила задълженията си за поддържане на пътищата от РПМ ,отворени за обществено ползване в добро експлоатационно състояние счита за опровергани от събраните по делото доказателства и заключението на притета по делото САТЕ. Направен е подробен анализ на заключението,като въззиваемата страна счита,че дадените от вещото лице отговори на поставените му въпроси са съобразени от районния съд,който в решението си правилно и законосъобразно е приел,че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на АПИ и предвид това,че не е установено по делото противоправно деяние/действие или бездействие/ от страна на АПИ,свързано с неизпълнение на задължението за поддръжка на пътищата от РПМ. За пълнота на изложението се отбелязва,че застрахователят е платил сумата 45.95 лева,видно от преводното нареждане,представено по делото,поради което претендираното обезщетение в размер на 271.19 лева освен недоказано по основание,се явява недоказано и по размер.

Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество редовно уведомено,не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.Събева, в която се сочи,че се поддържа въззивната жалба,не са направени доказателствени искания,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомена се представлява от юрисконсулт Папизова,която оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на БРС като правилно и законосъобразно.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество „Пътстрой ВДХ“ЕАД-трето лице помагач на ответника,се представлява от адв.Колева,която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.

Останалите трети лица помагачи на ответника не изпращат представители и не изразяват становище по въззивната жалба.

При служебната проверка по реда на чл.270 ГПК въззивният съд намери атакуваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД,с който ищецът е поискал осъждане на Агенция“Пътна инфраструктура“ да му заплати сумата от 271.19 лева-изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „ Каско стандарт” на 2

МПС по застрахователна полица № 472721212101556, валидна от 22.03.2021г. до 22.03.2022г., а предявеният акцесорен иск - за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане е с правно основание чл.86 ЗЗД.

БРС е дал правилна правна квалификация на предявените искове,в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.

В исковата молба ищецът е твърдял,че уврежданията по автомобила,за които е заплатил застрахователно обезщетение са настъпили на 14.06.2021г. в Ришки проход,на около 1 км.преди разклона за гр.Айтос/комплекс „Хан Крум“/. Посочил е,че при движение в дясна лента по републикански път ІІ-73, с допустима,невисока скорост, автомобилът „Рено Лагуна“ с рег.№ В 0883 ВВ е попаднал в неравност на пътното платно- дупка,която не е била сигнализирана и обезопасена. В резултат на попадането в дупката на предната лява гума на автомобила,същият е бил увреден- увредена предна лява гума и предна лява лята джанта,преден ляв амортисьор,ведно с тампон,предна решетка,лагер на амортисьор,кора под двигател и панта преден капак. Ищецът е твърдял,че виновният причинител на вредите,резултат от ПТП е АПИ/Областно управление гр.Бургас/,тъй като не е изпълнила нормативно вмененото и с чл.30 ал.1 ЗП задължение да осъществява поддръжката на пътищата от Републиканската пътна мрежа,което задължение включва следните дейности: полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяването на мерки за защита на негови съоръжения и принадлежности,като стопанисването на републиканските пътища следва да се осъществява така,че да бъдат осигурени условия за сигурно и бързо придвижване,поддържането им в изправно състояние,сигнализирането незабавно за препятствия по тях и др.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил по делото преписка по щета съдържаща документи относно индивидуализиране на уврежданията и тяхното репариране на собственика на автомобила,както и свидетелски показания. Ангажирана е била и съдебна автотехническа експертиза.

С отговора на исковата молба ответната АПИ е оспорила иска,като е твърдяла,че не са доказани механизмът на ПТП и обстоятелствата,при които е настъпило. Ответникът е поискал конституиране на трети лица помагачи,като е предявил обратен иск срещу тези трети лица,приет за съвместно разглеждане от БРС и с правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД.

Производството по обратните искове е прекратено от БРС със съдебното решение,поради оттеглянето на обратните искове от ищеца.Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

БРС е обсъдил ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до извод,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. В решението си обаче районният съд не е обсъдил възражението на ответната АПИ,което е в смисъл,че ищецът не е представил доказателства за изплатено на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 271.19 лева.Това възражение се поддържа и пред въззивната инстанция.

Съгласно чл.410 ал.1 т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Следователно,първата предпоставка за уважаване на иска е ищецътзастраховател да е представил доказателства за плащане на застрахователно обезщетение за настъпилото твърдяно застрахователно събитие. В случая ищецът е представил описзаключение по претенция №51-05060-00244/21 от 14.06.2021г.,в което са описани щетите,оценката им и общата сума,която застрахователят следва да изплати на застрахования- 271.19 лева.Представен е доклад по щета,от съдържанието на който е видно,че е било извършено прихващане на дължимата от застрахования следваща застрахователна премия – 225.84 лева,с част от дължимото обезщетение и е посочено,че 3 дължимата сума за изплащане след прихващането възлиза на 45.95 лева.Сумата от 45.95 лева е изплатена на застрахованото лице,видно от представеното платежно нареждане.При това положение,неоснователно е възражението на въззиваемата АПИ,че ищецът не е представил доказателства за изплащане на застрахователното обезщетение.

За да отхвърли предявеният иск БРС е приел,че не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната агенция,тъй като е налице противоречие между фактическата обстановка,описана от св.Д./водач на застрахованото МПС/ и писмените доказателства.Посочено е,че св.Д. при завеждането на щетата не е заявил,че автомобилът е бил в процес на изпреварване и увеличаваща се скорост,а в показанията си пред съда е заявил,че произшествието е станало в процес на изпреварване,което е невъзможно да стане без увеличаване на скоростта и навлизане в насрещното платно. Приел е,че в този смисъл СТЕ потвърждава прекъсването на причинно-следствената връзка между обективните факти и поведението на водача.

Въззивният съд не споделя това становище,като намира за основателни доводите във въззивната жалба относно неправилността му. В заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и декларацията,представена пред застрахователя,св.Д. е посочил,че ПТП е настъпило при движение на автомобила посока Шумен-Лозарево,в Ришкия проход на 1 км.от разклона за гр.Айтос при преминаване през необозначена дупка.

Същите факти и обстоятелства са заявени и от свидетел на произшествието,пътувал в автомобила- Ж. К. К.,в представена през застрахователя декларация. Този свидетел е заявил,че на 14.06.2021г.,при пътуване за работа около 6.50 часа,в Ришкия проход,на 1 км.преди комплекс“Хан Крум“ ,при насрещно движение автомобилът е попаднал в серия от дупки по пътното платно,една от които се е оказала много дълбока. Разпитан като свидетел по настоящото дело по делегация пред РС-Варна,водачът на автомобила Д. Д. е посочил,че в Ришкия проход е претърпял няколко произшествия ,като при едното през 2021г.е имало спукана гума и джанта,а при второто,което е било по-тежко,освен спукана гума и джанта е имало огънат амортисьор,повреда на капака и кората. Съпоставката на уврежданията на автомобила,посочени в опис-заключението по процесната щета с показанията на св.Д. води до извод,че процесното произшествие е второто,по-тежкото,за което е разказал свидетелят.