Решение № 1779 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330101285 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против В. М. Д. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответницата имала качеството на собственик на топлоснабден имот в ***, поради което и съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия. При неплащане в срок дължала обезщетение за забава по реда на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В изпълнение на законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД разпределило топлинна енергия на стойност 722.70 лв., от които 688.11 лв. главница – топлинна енергия за отопление, битово-горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация, за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021г. до 18.10.2022г. на стойност 34.59 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 14968/22г. заповедта била връчена по чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за признаване за установена дължимостта на горните суми, като са претендирани направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от В. М. Д., чрез назначения 1 особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не било доказано по делото, че топлопреносното предприятие действително било доставило топлинна енергия до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение разпределил за имота на ответника сумата от 722.70 лв., в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба от 12.03.2020г. Оспорва се ответникът да има качеството на клиент на топлинна енергия. Оспорват се исковете за обезщетение за забава и законна лихва от датата на подаване на заявлението. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 14968 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 7299 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.10.2022г., с която е разпоредено В. М. Д. да заплати на “ ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата 688, 11 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата 34, 59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.12.2021 г. до 18.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022 г., до пълното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представена справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за обект на потребление: ***, ***.

Представен е препис-извлечение от сметка, според което задълженията за обект на потребление с ИТН: *** възлизат на 688.11 лв. главница за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022г., 34.59 лв. лихва за период от 02.12.2021г. до 18.10.2022г.

Постъпило е писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ с приложена декларация от В. М. Д. от 28.05.1998г. за недвижим имот в ***.

В хода на производството по делото е представена от ищцовото дружество справка за извършени от ответницата плащания на дължимите главница и обезщетение за забава, според която сумите са платени на дати 27.04.2023г., 17.05.2023г. и 17.11.2023г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14968 по описа на ПРС за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена по чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото е изразено от ищцовото дружество становище за извършени от ответницата плащания на претендираните главница в размер на 688.11 лв. и обезщетение за забава в размер на 34.59 лв., както и законната лихва от 02.12.2021г., като неплатени останали само сторените разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в общ размер от 75 лв. и тези исковото производство в общ размер от 575 лв., 2 от които 75 лв. внесена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. заплатен депозит за особен представител.

С оглед представените по делото доказателства за плащане на процесните суми в хода на процеса, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите са заплатени на 27.04.2023г., 17.05.2023г. и 17.11.2023г., тоест след образуване на делото – 19.10.2022г., или ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените по заповедното производство разноски в размер на 75 лв., както и сумата от 575 лв. разноски по исковото производство /размерът на държавната такса по исковото производство е точно определен, тъй като предявените искове са два – за главница и обезщетение за забава, респ.приспадната е внесената държавна такса по заповедното производство/.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 против В. М. Д., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че В. М. Д. дължи сумата от 688, 11 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот в ***; сумата 34, 59 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2021 г. до 18.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 7299 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.10.2022г. по ч.гр.дело № 14968 по описа на ПРС за 2022г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 направените по ч.гр.дело № 14968 по описа на ПРС за 2022г. разноски в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, както и сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3