Протокол № 987 от 17.05.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 987 гр. Варна , 17.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. В. при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501028 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:22 часа се явиха:

Въззивницата С. А. С., редовно уведомена, се явява лично и с адв. С., редовно упълномощена и приета от първа инстанция, както и с адв. В. редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Въззиваемата страна К. Ц. С., редовно уведомен чрез назначения му особен представител адв. Ч., явява се лично и с адв. Ч..

Контролиращата страна ДСП-ВАРНА, редовно уведомени, явява се юрисконсулт Елизабет Т..

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и ПРЕПРАЩА

1 в доклада си към Определение № 1502/26.04.2021г., с което е докладвана въззивната жалба, както и подадения срещу жалбата отговор.

АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.

АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.

АДВ. Ч.: Нямам възражения по доклада, оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

СЪДЪТ констатира, че с определение от р.з. е дадена възможност на въззивницата да води един свидетел.

АДВ. С.: Водим свидетеля. По представения от въззиваемата страна запис на диск, който ни беше изпратен, гледали сме диска, не оспорваме фактите, които са показани в него.

АДВ. В.: На предното заседание сме представили същия диск, който е целият, за всеки един детайл, който е свързан с тези десет минути за бащата, когато е приемал детето.

Тук е представена само част от диска. Оспорваме автентичността на записа, тъй като не само обличането, има и други неща, които са се случили през този ден, още повече, че на диска се вижда, че детето по никакъв начин не е наранено.

Не оспорваме самия запис, а само че е част от по- дълъг такъв.

СЪДЪТ намира, че представеният диск с отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна следва да бъде приет към доказателствата по делото, доколкото не се оспорват обстоятелствата, които въззиваемата страна се стреми да установи, а именно- как са били облечени детето Кр. и неговия баща, докато са пребивавали в автомобила.

Изявленията на адв. В. касаят не оспорване автентичността на записа, а че същият е непълен и не отразява всички събития. СЪДЪТ, обаче намира, че дискът е допуснат именно за установяване на определени факти, а не за събитията, които адв. В. твърди, че следва да бъдат разгледани от съда.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения диск от адв. Ч..

АДВ. С.: Нямам други искания по доказателствата, освен разпита на свидетеля.

АДВ. В.: Нямам други искания по доказателствата.

АДВ. Ч.:Нямам други искания по доказателствата.

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, с която е представена Заповед № ЗД/Д-В-116/07.05.2021г., от която се установява, че детето К.Ц. С. по реда на чл.27 ЗЗДт е настанено временно в семейството на Олга Вискина, която е съпруга на починалия Ц. Николаев С., баща на детето Кр..

ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Първоинстанционният съдебен акт съвпада с изразената от нас позиция. В тази връзка ние оспорваме депозираната въззивна жалба. Предвид издаването на административния акт, съобразно разписаната процедура, е свикан координационен механизъм, на който са присъствали, съобразно изискванията представители на ВРП, на ОД МВР. Решението за прилагане на мярка за закрила е фиксирано на този мултидисциплинарен екип и всички специалисти са излезли с решение, че предвид ниската възраст на детето, обстоятелствата такива, каквито са се случили, висящо производство по ЗЗДН и нашето наблюдение на родителството от страна на майката, считам, че трябва да се приложи мярка за закрила.

АДВ. С.: Допустимо е писменото доказателство, да се приеме.

АДВ. В.: Уточнявам, че независимо от всичко, детето е с две поданства- българско и руско. Бабата и дядото са изразили становище, че искат да вземат детето преди един месец, много преди социални доклади и всичко останало. Моля да имате предвид това.

АДВ. Ч.: Запозната съм с писмото и приложената заповед, относими и допустими са към процеса, да се приемат.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието депозираното писмо от ДСП Варна, ведно със заповедта за настаняване на детето, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмо от ДСП Варна вх.д.№ 8586/07.05.2021г. и Заповед № ЗД/Д-В-116/07.05.2021г.

3

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля О.А. и сне самоличността му: гражданин на Украйна, постоянно пребиваващ в България с Разрешение за пребиваване № 701126716, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СЪДЪТ ПРИЕМА като преводач по делото Н.Д.И., след като установи (посредством представената лична карта и потвърждение, издадено от МВР, Дирекция „Консулски отношения“), че същата е включена в списъка на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български език на чужд език.

СВИДЕТЕЛЯТ О.А.

Обещавам да говоря истината.

Аз бях със Св., когато тя връщаше детето на бащата на 11.10.2020г. Тя ме помоли да отида с нея за морална подкрепа. Св. дойде с кола там, където ние живеехме. Тя караше колата, беше с детето и ме взе оттам. Качих се в колата и тръгнахме към „Трошево“. Бях на първата седалка, а Кр. беше на задната. Детето беше много спокойно, весело, гледаше някакво мултипликационно филмче, разговаряше с майка си. Доколкото разбрах стигнахме до блока, където живее бащата и детето като разбра, че ще го вземат от майката, започна да нервничи, да плаче и да моли да не го връщат.

Заедно с Ц., бащата на детето, имаше още две жени. Св. си махна колана и излезе от колата. Аз също излязох от колата. От дясната страна на колата двете врати бяха отворени.

Ц. и двете жени бяха от страната, където бяха отворени двете врати. Бащата започна да вика детето, но Кр. отговори, че няма да отиде при него. С майка си говореше на руски език и с баща си продължаваше да говори на руски език.

Ц. първоначално го викаше да излезе от колата и детето продължаваше да казва „няма да отида“, „няма да отида“. Колата е голяма, има три реда седалки, детето беше на втората седалка, а Ц. седна до детето на втората седалка и започна да го уговаря да излезе.

Обещаваше му, че ще му покаже някакви животни. Само Ц. влезе в колата. Детето продължи да повтаря на руски „не искам, няма да отида“. Св. помоли детето да разкаже на баща си къде са били предния ден, с кого е играл в парка, какво са видели в зоопарка. Аз зная, че предния ден са били там, защото там беше и моето семейство- моята съпруга и детето с количката, както и Св., детето Кр. и нейния по- голям син Н.. Бащата продължаваше да увещава детето, но то категорично не искаше и започна много да нервничи. В един момент започна да се мести от първия ред на седалките на втория ред и обратно и само повтаряше, че не иска да отиде. Някой го попита какво иска и Кр. отговори, 4 че иска да бъде с мама. Вратите на колата продължаваха да бъдат отворени само от дясната страна. Бащата се опитваше да го уговори да тръгне с него, но тъй като детето много силно нервничеше той го взе в ръцете си и го изнесе от колата.

Не помня детето с какви дрехи беше облечено този ден, леко беше облечено. Не беше с яке, беше с нещо с дълъг ръкав, по- леко, може да е било риза. Това се случи около обяд. Бащата Ц. също беше леко облечен, нямаше яке, може би с нещо като жилетка, но не си спомням ясно.

Бащата изнесе детето на ръце. Кр. не слезе сам, дърпаше се и искаше да остане в колата. Доста активно ръкомахаше, когато баща го изнасяше.

Когато Св. дойде с колата, детето беше на задната седалка, в специална детска седалка и със закопчан колан. Детето беше с нормално, чисто бяло лице, нищо нямаше по лицето му, нормални бяха и дрехите му. Не видях да има някакви синини, рани.

Поздравих Св., казах „здрасти“ на Кр. и се качих в колата. Няколко пъти му казах обикновени неща и се обърнах назад. Тогава огледах детето. Когато пристигнахме в „Трошево“, също стояхме със Св. заедно от дясната страна и както казах вратите бяха отворени, аз също виждах детето. Не видях някакви белези по него. Не обърнах внимание дали през времето, когато се развиваше тази случка, някой е снимал с телефон.

Аз лично не съм бил в зоокъта предния ден, заедно със Св. и двете деца, но моята съпруга с нашите деца и Св. с Н. и Кр. бяха.