Решение № 36 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 38/2024
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 24.03.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.113 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.49 · Закон за устройство на територията
- чл.50 · Закон за устройство на територията
- чл.53а · Закон за устройство на територията
- чл.24, ал.4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Варна, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500038 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н. Д. И. и И. К. И., двамата чрез процесуалния им представител адв.К.О., против решение №1295/06.11.2023г., постановено по гр.д.№2104/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Н. Д. И. и И. К. И. против И. И. Д., Я. Д. М. и „Найс билд“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Кр. М. Д., искове за заплащане солидарно сумите: 1/ главница от 30 000лв., частично от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената на ищците и премахната сграда идентификатор ***; 2/ главница от 3 000лв., частично от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползването на същата сграда идентификатор *** от момента на събарянето й 01.08.2020г. до момента на подаване на исковата молба; 3/ 6 000лв., частично от сумата 21 972лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 100 000лв., считано от датата на увреждането - 01.08.2020г. до подаване на исковата молба; 4/ 600лв., частично от сумата 4 394, 45 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 20 000лв., считано от датата на увреждането - 01.08.2020г. до подаване на исковата молба; 5/ главници от по 500лв., частично от 2 500лв., представляваща обезщетение за 1 претърпените от премахването страх и тревожност за всеки от ищците, на осн. чл.49, вр. чл.45, вр. с чл.51, ал.1 и чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковете-03.10.2022г. до окончателното изплащане, както и Н. Д. И. и И. К. И. осъдени да заплатят на „Найс билд“ЕООД сумата 5 050 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемите И. И. Д., Я. Д. М. и „Найс билд“ЕООД в депозираните отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния им представител адв.С.В., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 13.10.2022г. и съгласно уточненията, извършени в първото проведено по делото пред първоинстанционния съд о.с.з. на 26.05.2023г., ищците Н. Д. И. и И. К. И. излагат, че са били собственици в условие на СИО на двуетажна жилищна сграда/застроена площ 40 кв.м. и РЗП 85 кв.м./, представляваща по КККР, одобрени 2008г., сграда с идентификатор ***, изградена в ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.В., ул.“* *“№*, *.
Сградата е построена по време на брака им по стопански начин в тогава държавното дворно място, представляващо парцел *-*, кв.*, с площ от 375 кв.м., след дадено съгласие от Д. Н. И./баща на ищеца, на когото е било предоставено по предвидения ред право на строеж върху държавното дворно място/.За строителството е било издадено от компетентен орган разрешение за строеж №16/24.11.1995г. за строителство на временна жилищна сграда по чл.149 от ППЗТСУ/отм./, както и одобрени на 03.11.1995г. архитектурни проекти.Собственост са придобили с изграждането й, евент. чрез давностно владение.В държавното дворно място е имало още четири сгради, собственост на различни лица, вкл. и сграда с идентификатор ***, която е била изградена от Д. Н. И. по време на брака му с Н. И. И. въз основа на отстъпеното му право на строеж върху държавно дворно място, от която сграда Д. Н. И. е дарил на ищеца 1/3 ид.ч. с договор за дарение, обективиран в н.а.№25/12.01.1976г.
С договори от 27.10.2006г. община Варна е продала на Д. Н. И. 187, 50 кв.м. ид.ч. от УПИ *-*, целият с площ от 375 кв.м., и на И. И. Д. 187, 50 кв.м. ид.ч. от УПИ *-*, целият с площ от 375 кв.м.По КККР, одобрени 2008г., УПИ *-* е заснет като ПИ с идентификатор *** с площ по скица 385 кв.м.С договор за дарение, обективиран в н.а.№145/31.05.2011г., Д. Н. И. и Н.
2
И. И. са дарили на Я. Д. М./тяхна дъщеря/ 117, 50 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***.
Собствениците на земята Д. Н. И., И. И. Д. и Я. Д. М. решили да съборят всички налични в дворното място сгради и да изградят нова жилищна сграда, без да зачетат правата на ищците.Възложили проектирането на новата сграда и подали на 01.06.2020г. заявление за разглеждане и одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж/с издадено такова на 15.06.2020г., за което ищците не са били уведомени/.В изготвения комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите ищците не са били посочени като собственици на сграда с идентификатор ***.Изготвена е на 16.06.2020г. декларациясъгласие за събаряне на сграда с идентификатор ***, подписана за ищеца чрез пълномощник Кр. М. Д., упълномощена с пълномощно от 25.03.2019г., което пълномощно не й е давало правомощия да подписва подобна декларация, но дори и да се приеме противното, то декларацията съгласие не се отнася за сграда с идентификатор ***, съгласие за събарянето на която ищците не са давали.Те са знаели за намерението за строителство, но управителят на строителната фирма „Найс билд“ЕООД Кр. М. Д./тя и пълномощник на собствениците на земята/ им обяснила, че, понеже не притежават право на собственост върху земята, не могат да бъдат обезщетени с жилища в бъдещата сграда, но доколкото тяхната сграда е в дъното на парцела, тя няма да бъде съборена и те ще продължат да живеят в нея/въпреки, че по одобрените архитектурни проекти премахването на сградата е било предвидено, но ищците не знаели за горното/.
С договори, обективирани в н.а. от 24.11.2020г., И. И. Д. и съпругът й дарили на трети лица различни ид.ч. от поземления имот.С договор за делба на право на строеж, обективиран в н.а.№86/19.02.2021г., собствениците на земята си разпределили помежду си правото на строеж за обектите в бъдещата сграда.В този договор ищците не са участвали и за тях не е предвиден обект в сградата, нито обезщетение за бъдещото събаряне на тяхната сграда.След делбата на правото на строеж собствениците на земята са сключили с „Найс билд“ЕООД договор за строителство на сградата.
С оглед разчистване на терена за строителство на бъдещата сграда, И. И.
Д., чрез пълномощник Кр. Д., е подала до община Варна на 13.07.2020г. заявление за издаване на удостоверение за насочване на строителни отпадъци и изкопни земни маси.В издадено от община Варна на 20.07.2020г. удостоверение е разрешено насочване на строителни отпадъци и изкопни земни маси за периода 01.08.2020г.-29.10.2020г.Разчистването на терена е започнало в края на м.07.2020г.Първоначално са съборени постройките с идентификатори ***, ***, *** и
***.Събарянето е извършвано на ръка от строителни работници и с багер, нает от възложителите на строежа и строителната фирма.След събаряне на тези четири сгради при ищците дошла Кр. Д. и им обяснила, че 3 при направена проверка от община Варна служителите я уведомили, че ищците не могат да живеят в къщата си по време на строителството, т.к. това застрашава тяхната безопасност.Уговорила ги временно да се изнесат и обещала да им заплаща наема за квартира до приключване на строежа, който наем изплащала само за срок от два месеца.Ищците се изнесли и малко покъсно установили, че къщата им е съборена.На 06.08.2020г. бил съставен протокол за откриване на строителна линия и ниво, подписан от К.Д. като пълномощник на възложителите и управител на строителната фирма, в т.3.3. от който е констатирано, че на строителната площадка има съществуващи 5 сгради, подлежащи на събаряне и извозване на отпадъци.След събаряне на семейното им жилище попитали К.Д. дали ще бъдат обезщетени, но тя им отговорила, че къщата им е незаконна, нямат собственост върху земята и поради това няма да бъдат обезщетени.В резултат от изпитаните негативни емоции от събаряне на сградата им ищците развили тревожно-депресивна симптоматика, изпитвали тревожност, потиснатост, чувство на несигурност за бъдещето си, изпадали в депресивни състояния, влошили се отношенията им по между им и с роднини.
Предвид гореизложеното, претендират ответниците И. И. Д., Я. Д. М. и „Найс билд“ЕООД, като възложители на събарянето на сградата им, извършено фактически от трети лица, да бъдат осъдени да им заплатят солидарно следните суми: 1/ 30 000лв., частично от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената им и премахната сграда идентификатор ***; 2/ 3 000лв., частично от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползването на същата сграда идентификатор *** от момента на събарянето й - 01.08.2020г. до момента на подаване на исковата молба; 3/ 6 000лв., частично от сумата 21 972лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 100 000лв., считано от датата на увреждането - 01.08.2020г. до подаване на исковата молба; 4/ 600лв., частично от сумата 4 394, 45лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 20 000лв., считано от датата на увреждането - 01.08.2020г. до подаване на исковата молба; 5/ сумите от по 500лв. за всеки от ищците, частично от 2 500лв., представляващи обезщетение за претърпените от премахването неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете-03.10.2022г. до окончателното изплащане.
Ответниците И. И. Д. и Я. Д. М. в депозирания в срок отговор и в хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Твърдят, че преди да се свържат със строителната фирма „Найс билд”ЕООД са възложили изработка на ПУП-ПРЗ за имота по повод строителството на нова сграда.В разговорите участвали всички собственици на поземления имот и на сгради - Д. И., съпругата му Н. И., И. Д. и Я. М., 4 както и ищците, като собственици на временна постройка и техният син Д. Д., живеещ във временната постройка.Всички посочени лица са били запознати с одобрения през 2008г. и обявен им ПУП-ПРЗ и не са го обжалвали, а от същия е видно, че за изграждане на предвиденото бъдещо строителство старите сгради е следвало да бъдат съборени.Първоначалната строителна фирма, изготвила ПУП-ПРЗ, се отказала от строителството и те потърсили нова и така се свързали с „Найс билд”ЕООД.Ищците не харесали техните условия и провели разговори с друг строител-техен познат.Условията, които той им предложил, били по-неизгодни и те си съгласили да се сключи договор с фирмата, посочена от собствениците на земята.Разчистването на терена за строителството и наемането на фирма за това било възложено от собствениците на земята.Временната постройка на ищците не е съборена без тяхно съгласие, а с дадено такова с декларация с нотариално заверен подпис от ищеца Н. И. от 06.08.2020г., с която той е декларирал, че е запознат с разрешението за строеж и е съгласен да се разрушат/съборят/ всички налични в поземления имот сграда и постройки и, че няма да пречи при разрушаването и почистването им.Освен, че е дал съгласие, ищецът и синът му и са били обезщетени с обекти в бъдещата сграда от възложителите и негови родители Д. И. и Н. И..На 25.03.2019г. ищецът Н. И. като собственик на сграда, заедно със собствениците на земята, сключил договор за строителство с „Найс билд”ЕООД на жилищна сграда в ПИ с идентификатор ***, ведно с приложение №1 за разпределение на обектите в сградата.Също на 25.03.2019г., синът на ищците Д. Н. Д. и Д. Н. И. са подписали с „Найс билд”ЕООД споразумение, с което си запазват право на строеж за ап.16, ет.* в сградата, а на 01.04.2019г. ищците са сключили споразумение с „Найс билд”ЕООД, с което си запазват право на строеж за ап.14, ет.5 и паркомясто №4.Собствениците на земята, като възложители, сключили договор със „СС-К.“ЕООД за оценка и съответствие на инвестиционен проект и строителен надзор.На 15.06.2020г. бил одобрен архитектурният проект за сградата и издадено разрешение за строеж.На 01.07.2020г. ответницата Д. сключила с „КБ И.“ЕООД договор за почистване и извозване на строителни отпадъци.За целта поискали съгласие и от ищеца като собственик на временната постройка и на 1/3 ид.ч. от друга постройка.С н.а.№137/12.03.2021г. възложителите Д. Н. И. и съпругата му Н. И. И. са обезщетили сина си Н. Д. И., дарявайки му учреденото право на строеж за ап.