Решение № 3606 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3606 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Калина Анастасова

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100504285 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу Решение 2000872 от 06.01.2021г., постановено по гр. д. № 77055/2018г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, с което е осъдена държавата да заплати на „Д.П.“ЕООД обезщетение за вреди в размер на 19160,93 лева на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 7 от КРБ, , представляващи неполучена (в следствие прилагането на закон, който е обявен за противоконституционен и неуреждане последиците му от НС на РБ) преференциална цена в пълен размер за произведена ел. енергия от възобновяем източник в периода 01.01.2014г. до 10.08.2014г..

Изложени са оплаквания за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявени евентуални искове, поради недопустимост да се претендират вреди от дейността на народното събрание по реда предвиден за обезщетяване на вреди от деликт.

Изложени са оплаквания за неправилност поради липса на доказателства, че ищецът е щял да реализира ползи, както и поради изтекла погасителна давност.

Евентуално счита, че не е изпаднал в забава.

Няма постъпил отговор на жалбата.

1

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на иска, за нередовност на исковата молба, за разглеждане на непредявени евентуални искове.

Искът е предявен за обезщетяване на вреди от приемане на противоконституционен закон (чл. 35а от ЗЕВИ) и неизпълнение на задължението на народното събрание по чл. 22, ал. 4 от ЗКС - да уреди последиците от прилагането му след обявяване на неговата противоконституционност от КС. Такива са твърденията в исковата молба и напълно попадат под фактическия състав на чл. 49 ЗЗД връзка с чл. 7 от КРБ. Този въпрос е изяснен с ТР 1/2022г. на ОСГТК на ВКС. Неверни са твърденията в жалбата, че ищецът не е въвел като основание на иска си бездействието на Народното събрание да приеме акт по чл. 22, ал. 4 от ЗКС. На стр. 3, абз. предпоследен от исковата молба има изрично такова позоваване от ищеца.

СРС не се е произнесъл по иначе надлежно заявените евентуални искове и оплакване, че такива са разгледани (при наличие на диспозитив за оставянето им без разглеждане) е несъстоятелно. Евентуалните искове са били заявени още с исковата молба и са оставени без разглеждане поради уважаване на главния иск –напълно в съответствие с трайната съдебна практика

Молбата на ищеца цитирана във въззивната жалба няма характер на уточняваща исковата молба. Тя е депозирана на 30.09.2019 за съдебното заседание и с нея не се извършват действия по отстраняване на нередовности, нито по изменение на исковете или оттегляне и прочие.

Въпросът за това дали държавата е легитимирана да отговаря и на какво основание за действията и бездействията на народното събрание конкретно във връзка с обявяването на противоконституционността на чл. 35а от ЗЕВИ е разрешен по задължителен за съдилищата начин с посоченото по-горе ТР на ВКС и сочената от въззивника практика на ВКС е преодоляна, като с ТР е прието, че именно чл. 49 ЗЗД е правното основание на претенцията и отговорността е обективна и безвиновна.

Деликтът се изразява в противоправното действие на приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, от което за частноправните субекти могат да настъпят вреди като пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства (писма с придружаващи ги документи на л. 137-144 от делото в съвкупност с изслушаните СЧЕ и допълнителна СЧЕ се установява размера и удържането на процесната такса. Тоест 2 вредата е установена и по размер. СЧЕ категорично установява и че има реално удържане и превод впоследствие чрез КВЕР на сумите конкретно удържани от ищеца към държавния бюджет.

Предвид изложеното искът е основателен.

Възражението за давност е неоснователно. Давността при деликт е 5 години. Тя започва да тече от извършване на деликта, като в случая деликта се състои от действие и бездействие. Доколкото решението на КС на РБ с което е обявена противоконституционност на чл. 35а от ЗЕВИ е влязло в сила на 10.08.2014г. и съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС народното събрание е било длъжно в двумесечен срок да уреди последиците (тоест да поправи вредите), то деликта е довършен с изтичане на този срок и вземането за обезщетение става изискуемо от изтичане на двумесечния срок по чл. 22, ал. 4 от ЗКС. Отделно допълнителна СЧЕ установява, че всички суми са и удържани и платени през 2014г., а исковата молба е от 2018г. и следователно не е изтекла петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Ирелевантна е датата на приемане (2013г.) на обявения за противоконституционен текст от ЗЕВИ, защото фактическия състав на деликта е довършен с настъпване на вредите, а те настъпват през 2014г.От тогава е налице и забава и тече и петгодишна давност. И тя не е изтекла към деня на исковата молба. Ноторно е, че народното събрание и до момента не е приело акт за уреждане на последиците от обявения за противоконституционен закон, каквото задължение има по силата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС.

Поради горното решението с което е уважен главния иск по чл. 49 ЗЗД, както и искът по чл. 86 ЗЗД е правилно и следва да се потвърди. Възивникът няма право на разноски при този изход на делото, а въззиваемия не е претендирал такива.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2000872 от 06.01.2021г., постановено по гр. д. № 77055/2018г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3