Определение № 16970 от 19.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16970 гр. София, 19.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110154061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Oбразувано e по предявен от Т. В. С. срещу “КРЕДИ ЙЕС“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № 882717 от 25.07.2023 г. поради противоречието му със закона. При условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8 и чл. 3, ал. 7 от Договор за паричен заем № 882717, поради противоречие, респ. заобикаляне на закона.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че сключила с ответника договор за потребителски кредит № 882717 от 25.07.2023 г., по силата на който получила заемна сума в размер на 2 000 лв., срещу задължението да възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 21 броя седмични погасителни вноски, при ГПР от 49,059 % и фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3,340 %. В договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Твърди, че в чл. 8 от процесния договор било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок от сключване на договора, потребителят дължал неустойка в размер на 934,58 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план. Ищцата твърди нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Счита, че предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР. Поддържа, че уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е изложила доводи и за неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, поради необосновано високия й размер. Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора. Счита, че уговорената неустойка има за цел неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, доколкото предвидените условия и изисквания за предоставяне на обезпечение по договора правят задължението изначално неизпълнимо.Твърди, че стойността на уговорената неустойка представлявала 46,72 % от заетата сума, което нарушавало принципа на справедливост. Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко 1 противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага подробни съображения. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави, доколкото надвишавал три пъти законната лихва.

Моли съда за разсрочване на задължението й за заплащане на главницата по договора, съобразно погасителния план, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, че процесният договор валидно обвързвал страните, като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че на 30.11.2023 г. ищцата погасила изцяло задълженията си по договора в размер на 1 908,04 лв. за главница и възнаградителна лихва, като между страните било сключено и споразумение, с което са се съгласили, че окончателно са уредили финансовите си отношения, следователно не се търсило заплащането на неустойка по чл. 8 от договора от страна на ищцата. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следвало да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлявала разход, който се дължал от потребителя поради неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката нямала характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това, твърди клаузата да е индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира разноски по делото.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 25.07.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № 882717 с посоченото в исковата молба съдържание.

По предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, твърдяното основание за нищожност на сключения договор за кредит,с описано в исковата молба съдържание.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл.

26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че посочените договорни клаузи противоречат на закона, респ. заобикалят същия.

Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени с отговора на исковата молба.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2024г. от 9:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 25.07.2023 г. между тях е сключен договор за паричен заем № 882717, с посоченото в исковата молба съдържание.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3