Решение № 171 от 11.09.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. гр.Несебър, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20232150200205 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Н. М. с ЕГН**********, в качеството си на управител на „А. Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район Т., улица К. Б.

I ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2764199 на ОДМВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП Жалбоподателят счита, че Електронният фиш е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Отбелязва, че той е издаден за нарушение, извършено на 22.05.2019г., докато е връчен на 14.03.2023г. Той не съдържа дата на издаване. Позовава се на разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, която намира за приложима по отношение давността на електронния фиш и наложената с него санкция, въз основа на която Електронният фиш следва да бъде отменен.

За него е неизвестно техническото средство или система, с което е заснето нарушението.

Освен това липсват данни то да е технически изправно, да е преминало съответната първоначална и последваща проверка и дали за спазени разпоредбите на Закона за измерванията. Моли за отмяна на Електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, се заявява поддържане на жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не 1 изплаща представител.

От фактическа страна:

На 22.05.2019г. за времето от 12:00 часа до 15:00 часа К.А.Д. на длъжност младши автоконтрольор е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 542. Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ ***, позициониран до бензиностанция „Лукойл в град Несебър, и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока към град Несебър – Стара част, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било 50 кв./ч.

В 13:42 на 22.05.2019г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 76 км./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта с 26 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо устройство е заснело клип № 5328, от който са направени четири снимки: първата отразява с едносекундно предварение на автомобила, втората снимка е направена с момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, и от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява; третата снимка е една секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена пак в момента на засичане и заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената. На тази четвърта снимка ясно и отчетливо се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетена превишена скорост, и че това е рег.№ ***. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка в същата посока на движение, така че не оставя съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видео заснемане е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.

За използването на мобилното автоматизирано техническо средство е съставен протокол от 22.05.2019г. на ОДМВР Бургас съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Собственик на автомобила е „А. Т.“ ООД град С., представлявано от управителя Р.

Н. М. – жалбоподателя.

За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 2764199 на ОДМВР – Бургас срещу законния представител на дружеството – собственик на лекия автомобил, с който за наказуема е приета скорост от 73 км./ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8, вр. чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Вмененото на Р. Н. М. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, установено в рамките на населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн., ДВ, бл.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с автомобила, собственост на представляваното от жалбоподателя търговско дружество, е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 22.05.2019г. в 13:42 часа в град Несебър, до бензиностанция „Лукойл“, в посока към Старата част на града, с наказуема скорост от 73 км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство), при разрешена скорост в населено място от 50 км./ч., съобразно поставения за участъка пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 18.03.2019г. за последваща проверка след ремонт на мобилната система за видеоконтрол. От представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационния номер на автомобила, собственост на търговското дружество, представлявано от Р. Н. М., в качеството й на негов управител. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на законния представител на дружеството – собственик на автомобила.

Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Безспорно към 22.05.2019г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил „А. Т.“ ООД и правилно като водач на автомобила е посочен законния му представител Р. Н. М..

Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. Р. М. не се е възползвала от така предвидения ред и не е подала декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно с оспорения електронен фиш именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в 3

ЗДвП процедура.

Предвид изложеното, при правилно изяснена фактическа обстановка правилно е определен и размера на наложеното наказание, който е изрично регламентиран в закона.

Нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км./ч. – глоба в размер на 100 лева, в какъвто размер е наложеното наказание.

По отношение на възражението за изтекла давност, следва да се отбележи, че от една страна доводът, въведен в жалбата за непосочване дата на издаване на електронния фиш, е неоснователен, защото няма отношение към валидността на електронния фиш.

Датата на издаване на Електронния фиш не е сред реквизитите, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. От друга страна обаче, датата на издаване на електронния фиш би могла да има значение за прилагане на погасителната давност, доколкото следва да се има предвид, че административно наказателното преследване се възбужда със съставянето на Електронен фиш, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно нормата на чл.81, ал.1, т.5 от НК, след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. Т.е. обикновената погасителна давност се прекъсва с всяко действие на надлежни органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Срокът на абсолтната давност за преследване (четири години и половина) е обвързан единствено с началния момент на започването на давността за преследване – датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Абсолютната давност за преследване е приложима само когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по реализиране на наказателната, респ. административно наказателната отговорност на дееца за извършеното от него наказуемо деяние. Именно затова в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дееца, а давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административно наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са 4 приложими в административно наказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 от ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.