Решение № 126 от 05.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. *****, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *****, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600325 по описа за 2025 година Като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова въззивно наказателно дело № ХХ по описа за ХХ г.

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ж. Г. – защитник на подсъдимия И. И. срещу Присъда № 31 от 20.03.2025 г. по НОХД № 1130/2023 г. на ******* *** – *****, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на ** ** **** г. в гр. *****, на ул. „******“ № **, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. Д. М. от гр. ***** – управител на ЕТ „**** – М. М.“ гр.*****, чрез сключване на „Договор за отдаване по наем“ от ** ** **** г. на 2бр. машини за заглаждане на бетон (хеликоптери), а именно: 1 бр. марка „**“ **, закупен **.**.**** г. на стойност * *** лв. и 1 бр. марка „**“ **, закупен ** ** **** г. на стойност * *** лв., на обща стойност * *** лв., че ще използва същите за 1 ден и ще ги върне на ** ** **** г. и с това причинил на ** **** ***** *******“ гр. ***** с управител М.Д.М. от гр. *****, имотна вреда в размер на * *** лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години с първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, която е бланкетна (подадена при неизготвени мотиви), се 1 излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в нейната осъдителна част. Твърди се, че така наложеното наказание е явно несправедливо.

Предвид това жалбоподателят моли съда да измени присъдата като намали наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим И. И., редовно призован, не се явява като не сочи уважителни причини за неявяването си. Ход на делото e даден при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, доколкото по настоящото дело са налице писмени доказателства за положените от въззивния съд усилия местонахождението на подсъдимия да бъде установено. Тук следва да се отбележи, че процедурата по чл. 269 НПК пред първоинстанционния съд също е протекла законосъобразно предвид това, че именно тогава на подсъдимия е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража като същият и към момента продължава да е обявен за общодържавно издирване.

За подсъдимия се явява служебният му защитник – адв. Ж. Г.. Чрез нея се поддържа изцяло въззивната жалба като се иска изменение на присъдата в осъдителната й част, тъй като се поддържа, че определеното с нея наказание е крайно завишено.

Представителят на Окръжна прокуратура – ***** счита въззивната жалба за неоснователна на посочените в нея съображения, при което не намира основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт. Настоява се за потвърждаване на обжалваната осъдителна присъда.

Окръжен съд - ***** след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.

От фактическа страна.

Фактическите положения, приети за установени от първоинстанционния съд са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи относно осъществено както от обективна, така и от субективна страна престъпно деяние по чл. 209, ал. 1 НК.

Проверяващата инстанция, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и предвид липсата на възражения относно фактическата обстановка на инкриминираното деяние се присъединява изцяло към изводите на ******* *** – ***** за установеното от фактическа страна като споделя напълно приетото от първоинстанционния съд.

По доказателствата.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното 2 производство, в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите М.А, П., Г. и С., справка за съдимост и приложения способ за доказване – съдебно-оценителна експертиза.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд – ***** приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Показанията на св. М., дадени в хода на досъдебното производство, правилно са били приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК по време на разпита му пред първата инстанция, доколкото същият заявява, че не си спомня за случая, а след прочита на показанията си поддържа същите.

Свидетелите А. П., Г. и С. са били разпитани лично пред първоинстанционния съд като и въззивният съд се доверява на изложеното от тях като поставя техните показания в основата на фактическите си констатации по делото, понеже те са последователни, подробни и еднопосочни. Освен това въззивният съд, съпоставяйки заявеното от четиримата свидетели по отделно и заедно, намира, че показанията им в тяхната съвкупна преценка са лишени от противоречия, поради което напълно спомагат за изясняване на действителната фактическа обстановка.

Подс. И. е дал обяснения единствено при първото му привличане към наказателна отговорност съгласно Протокол за разпит на обвиняем от ** ** **** г. (л. 69 от ДП), но доколкото по делото е налице второ привличане към наказателна отговорност от 06.11.2023 г., дадените обяснения в рамките на първото по време действие по смисъла на чл. 221 НПК не следва и не могат да бъдат ценени по същество в настоящия наказателен процес. При повторното му привличане като обвиняем подсъдимият не е присъствал, поради което не е бил провеждан разпит. Ето защо в рамките на доказателствения материал отсъстват обяснения на подсъдимия като гласно доказателствено средство.

Съдът възприема заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, която е отговорила изчерпателно, обективно и компетентно на поставените задачи като извлича от нея значимата с оглед предмета на доказване информация. Поради това за съда не са налице съмнения относно стойността на вещите предмет на инкриминираното деяние и чия собственост са те.

Фактическите констатации за съдебното минало на подсъдимия съдът прави въз основа на втората (актуална) приложена справка за съдимост. От нея се установява че към момента на извършване на деянието подс. И. е многократно осъждан за умишлени престъпления, за които са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода и за които не е реабилитиран. Данните от справката за съдимост със значение за настоящото наказателно производство касаят обстоятелството, че подсъдимият на ** ** **** г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, наложено по НОХД № 1**/2015 г. Единствено с оглед пълнота на изложението може да се отбележи, че в периода между 3 постановяване на обжалваната присъда и постановяване на настоящия съдебен акт подс. И. е осъден с влязла в сила присъда на ** ** **** г. на ******* *** – ****** по НОХД № ***/**** г. за деяние, извършено на ** ** **** г., което представлява престъпление по чл.

211 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. а) във вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Съдът изгражда убеждението си въз основа и на останалите събрани в наказателното производство писмени доказателства, които намира, че са относими към предмета на доказване и са събрани по предвидения в НПК ред.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, вменено му от държавното обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно подс. И. е признат за виновен по повдигнатото и поддържано от Районно прокуратура – ***** обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В случая от обективна страна подс. И. на ** ** **** г. в гр. ***** на ул. ****** № 26, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у пострадалия и свидетел М.

М. от гр. *****, управител на ** **** ***** *******“ гр. *****, чрез сключване на „Договор за отдаване по наем“ от ** ** **** г. на 2 бр. машини за заглаждане на бетон (хеликоптери), а именно: 1 бр. марка „**“ **, закупен 10.09.2014 г. на стойност * *** лв. и 1 бр. марка „**“ **, закупен ** ** **** г. на стойност * *** лв., на обща стойност * *** лв., че ще използва същите за 1 ден и ще ги върне на ** ** **** г., и с това причинил на ** **** ***** *******“ гр. ***** с управител М. М. от гр. *****, имотна вреда в размер на * *** лв.

От обективна страна, на първо място е безспорно авторството на престъпното деяние – видно от показанията на св. М., кореспондиращи с показанията на св. П. и св. С., че именно подс. И. е взел инкриминираните машини от първия, а после ги е продал на втория под претекст, че са негова собственост.

Подс. И. е осъществил изпълнителното деяние, осъществявайки неговата първа алтернативно предвидена форма – създаване на начални неверни представи – у св. М. относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Това е станало като подсъдимият е сключил договор със св. М. за отдаване под наем на 2 бр. машини за заглаждане на бетон като е създал невярна представа, че действително има намерение да се задължи по така сключения договор.

Както обосновано и правилно се приема в обжалвания съдебен акт при измамата се наблюдават два предмета на престъпно посегателство, доколкото непосредствен обект на посегателство при това престъпление са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество – измаменото 4 лице и получената имотна облага, която всякога съответства на нанесената на измамения имотна вреда. Несъмнено е, че престъплението с правна квалификация по чл. 209, ал. 1 НК е резултатно такова като несъмнено в конкретиката на този казус е налице вредоносен резултат – за св. М. е налице имотна вреда в размер на 2 514 лв., доколкото същият е предал на подсъдимия 2 бр. машини за заглаждане на бетон на тази стойност.

Пострадалият именно поради тази погрешна представа, създадена от подсъдимия, се е разпоредил с имуществото си, поради което престъпният резултат (актът на имуществено разпореждане) се явява пряка и непосредствена последица от деянието. Обстоятелството, че в последствие св. М. и св. П. са договорили фактическото връщане на машините, е без значение за съставомерността на деянието, доколкото престъплението е довършено в момента, в който настъпва неоснователното излизане на имуществото от патримониума на св. М..

От субективна страна, за да е налице съставомерно престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо преследваната от дееца престъпна цел – имотна облага, да съществува към момента, когато се започва изпълнителното деяние, тоест към момента на възбуждане и поддържане на заблуждението. Както обосновано и правилно приема решаващият съд, подс.