Решение № 2137 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Г. Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506845 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 3205/11.04.2022 г. по гр. д. № 64270/2021 г. по описа на СРС, 76 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Т. Х. и К. С. К., че ответниците дължат при условията на разделност (1/2 ид.ч. за първия и 1/2 ид.ч. за втория сумата от 744,65 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата от 119, 80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.06.2020 г. като исковете са отхвърлени за горницата до пълния предявен размер от 127, 89 лева.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 105737/26.05.2022 г., подадена от Г. Х. Т. и К. К. С., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивниците поддържат, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал множество нарушения на процесуалните правила и не се е съобразил със задължителната практика на ВКС.

Поддържа, че съдът следва служебно да прилага Общностното право на ЕС в областта на енергетиката и правата на потребителите. Не било приложено и Решение № 1

15147/08.12.2020 г. по адм.д. № 172/2017 г. на ВАС, с което е отменено Решение Ц6/07.04.2017 г. на КЕВР, с което била определена горна граница на пазарната цена на ТЕ, както и Решение по адм.д. № 13721/17 г на ВАС и Решение по адм.д. № 14350/2019 г., с които са отменени като незаконосъобразни състави от чл. 62 до 72 от Наредба 16334 за топлоснабдяването. Неправилно първоинстанционният съд като не е съобразил постановените решения кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена въз основа на отменена методика. Следователно неправилно била определена стойността на топлинна енергия за сградна инсталация, както и че топлата вода в разпределителната мрежа на ВОИ била собственост на доставчика. Поддържа, че начинът, по който била определена топлинната енергия, отдадена от ВОИ, противоречала на обективния закон на топлоподаването, не се отчитала реалната температура във ВОИ, а се презумирало, че е 90 градуса, не се отчитала площта на топлоподаване – а се презумирало, че цялата система работи непрекъснато, не се отчитали демонтираните отоплителни тела, не се отчитал принципа на действие на двутръбната система, а използваната формула не била за системи с възможност за спиране на топлоподаването към радиаторите, а за непрекъснат топлинен поток. Не било отчетена зависимостта по закона на Нютон в координатната система – парабола. Поддържа, че ТЕ за БГВ е отчетена по изправен водомер, като нейната стойност е определена неправилно от вещото лице. ИРРО не били уреди за търговско измерване и те имали отклонение над допустимото за уреди в топлотехниката. Неправилно била определена и цената. Моли обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде отменено, а исковете– отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.

№ 929954/23.06.2022 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 64270/2021 г. по описа на СРС, 76 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. С. К. и Г. Т. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 40294/2021 г. по описа на СРС, 76 състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 244651, са клиенти на 2 топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо тях. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 244651. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 684,71 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 59,94 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2019 – 23.06.2021 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат обезщетение в размер на 115,99 лева и 11,90 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение.

Общото задължение за топлинна енергия било дължимо от ответниците при условията на разделност – по 1/2 за всеки от тях. Твърди, че по гр.д. № 40294/2021 г. по описа на СРС, 76 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват, че оспорват предявените искове. Поддържат, че не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. Заповедта за изпълнение била нищожна, а искът недопустим. Оспорват размера на предявените искове. Твърдят, че е извършил плащане на процесните суми. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

3

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 40294/2021 г. по описа на СРС, 76 състав. По заявление от 08.07.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на К.

С. К. и Г. Т. Х. да заплатят разделно (по 1/2 всеки от тях) на заявителя главница от 01.05.2018 – 30.04.2020 г. в размер на 684,71 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 – 23.06.2021 г. в размер на 115,99 лева, главница от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 59,94 лева, цена на извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018-23.06.2021 г. в размер на 11,90 лева, както и разноски в заповедното производство.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза и е приел, че исковете за установяване на съществуване на вземането на гланвница и лихва са основателни като искът е отхвърлен в част, с която е направено искане да бъде установено съществуването на мораторна лихва над сумата от 119,80 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 40294/2021 г. по описа на СРС, 76 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна 4 енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Доколкото делото се установява, че ответниците са придобили собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с № 244651 и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че се са разпоредили с него в исковия период, то за тях е възникнало и задължението в качеството им на собственици да заплатят доставената до имота топлинна енергия.